Спомняме си го от кулинарното шоу “Гурме с Андре” и оттогава не сме го изпускали от очи. Андре Токев е главен готвач на “Хилтън” в София. Той е и президент на българската асоциация на готвачите в България, както и президент на Bocuse d’or за България, което е супер елитно състезание в света на готвачите. Андре е горд баща на две дъщери. На 19 и на 24 години.

Андре, при теб има нещо много интересно и то е, че си станал баща на 20. Стига бе!?

Да. Аз бях на 20, тя на 19. Първо бях сигурен, че това е правилният човек и че ние ще бъдем хубаво семейство. При това положение, какво значение има дали ще си на 20, 30 или 40 години. Нали сме един за друг. Освен това в Германия младите семейства не бяха толкова голяма рядкост.

Какво беше твоето детство? Как си прекарваше дните тогава?

Детството ми започна в ГДР и продължи там до 5-6-годишна възраст. Мама е германка, а баща ми – българин. Преместихме се в България, защото имах проблем с дробовете, а в България климатът е много по-подходящ от този в Германия. И от този момент България стана родина за мен и за моето детство. Иначе спомените ми от детството са свързани с много игри и мечти. Играех исе забавлявах на воля. Беше прекрасно!

Кое ти беше любимото ядене като малък в Германия?

Говеждо печено с червено зеле и кнедли. Това беше традиционно германско ядене. В България се запалих по мусака и гювеч.

Кой е твоят най-силен и най-цветен спомен от детството ти?

Много са! Детството ми беше много цветно. Пътувах много, живеех между два свята – България и Германия, и въпреки че и двете държави бяха от социалистическия блок – имаше разлики. Съвсем отчетливо си спомням няколко момента: когато дядо и баба ми подариха баварски костюм, бях най- щастливото дете на света! Другата забавна случка беше, когато в първи клас в България се наложи да рецитирам стихотворението „Аз съм българче” пред цялото училище и всички се смяха, тъй като аз бях единственото дете с германско гражданство. По онова време не беше разрешено двойно гражданство.

В ГДР по-лесно ли се намираха “Лего” и шоколадови яйца?

Не. Аз получавах по празниците шоколадови лакомства и понякога и Лего от баба и дядо, които живееха в Бавария, ФРГ. Там имаше всичко. Спомням си, че понякога се срещахме на границата и тогава ми ставаше тъжно, че не можем да бъдем по-дълго време заедно. Но аз бях малко момче, което не разбираше голямата политическа игра между двете Германии….

Как разбра, че ще ставаш баща?

По телефона.

Е, ти не каза ли “Имате грешка”?

Не, защото нямаше грешка. Бях точно аз.

На коя възраст е най-подходящо да станеш баща?

На 26. Хем си млад, хем не си хлапак, хем сте приятели с децата си и разликата в покленията не е чак толкова голяма “разделителна линия”. Освен това аз станах баща за втори път на 26.

Какъв беше твоят баща? Какво ти даде той?

Сериозен и на моменти строг, даде ми дисциплина и много любов към градинарството. Той идва от градинарски род и винаги е гледал градина, а и на нас, като българи, ни отива да имаме афинитет към градинартсвото, защото България винаги е била възприемана като лидер в селското стопанство. Иначе емоционално и лично погледнато – баща ми ме е направил човек.

Много различни ли сте с баща ти?

Винаги съм искал да бъда различен от баща си, но в някои  моменти си приличаме. Желанието ми за еманципиране от баща ми идва от естествения стремеж на ученика, който иска да надмине учителя си. Както в „Амадеус“, но без трагичното противопоставяне на Моцарт със Салиери.

Спомняш ли си някой от шамарите, които си “ял”, като си бил малък?

С майка ми беше всеки път много забавно, защото повечето жени са слаби и колкото и да те налагат, не те боли, от което тя се разплаваше още повече. Беше много смешно… Всъщност аз бързо забравям лошото, а шамарите са част от нещо лошо, така че почти не си спомням подобни неща.

Кой беше най-хубавият детски филм от твоето детство?

Robin Hood. Героизмът и идеализмът на Робин Худ почти са ме формирали. Спомням си, че с братовчед ми Иво си правехме лъкове и играехме на Робин Худ.

Каква е разликата между “татко” и “баща”?

Татко е обръщение, което се използва когато сме важни за децата, когато имат нужда от помощ или  искат да се поглезят. Баща сме, когато  нямат особен интерес към нас и са дистанцирани.

Какво мислиш за концепцията, че дете трябва да се целува само когато спи ?

Когато иска Не трябва да се крият чувствата.

Какъв баща си ти?

Баща – приятел.

Кой трябва да ходи на родителска среща – майката или бащата?

Демократично. И двамата.

Кой да чете вечерта приказката?

Много обичах да чета вечер на моите деца, но те все още си спомнят как заспивах преди тях, четейки втората приказка.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара