Всички деца обичат приказките. Чрез тях те разбират, че трудностите могат да бъдат преодолени. Спящата красавица не е обичана от мащехата си, но затова пък печели любовта на принца. Вършният вид на Звяра е без значение, щом обичта на Красавицата успява да го превърне в очарователен принц. С Палечко загубеният в гората намира изход. Липсата на пари не е фа­тална, тъй като Али Баба разкрива тайната на пещерата със съкровището на 40-те разбой­ници. Историята на Грозното патенце доказва, че да си раз­личен от другите невинаги е недостатък.

Най-благотворно влияние приказките оказват на 4-5-годишните, защото момичета или момчета, послушни или непослушни – всички те имат нужда от тях. Там те откриват въпросите, които ги вълнуват. Искат да чуят историята няколко пъти, премислят я, раз­казват си я и накрая намират изход от конфликти, които са ги тревожили, успяват да постигнат чувството на вътреш­на сигурност. Десетгодишно момче чете непрекъснато „Ко­таракът в чизми“. Майка му разбира защо, след като го вижда, че тръгва за училище с обувки с високи токове. Дете­то е по-ниско от всичките си връстници и приказката му по­мага да преодолее комплекса си.

Понякога в семейството и извън дома детето често среща примери, които го обезсърча­ват. Но щом се идентифицира с героя от приказките, то пре­хвърля на него страховете и проблемите си и така се осво­бождава от тях. Петгодишно момченце говори непрекъсна­то за змейове и моли майка си да му разказва приказката за лошия змей, който яде малки деца, докато една добра фея взема силата му. Всъщност де­тето, току-що тръгнало на дет­ска градина, се страхува от учителката си. Сравнявайки я със змея, то е уверено, че един ден ще успее да се освободи от нея.

Сблъсък на доброто и злото от приказките става и в мисли­те на детето. В себе си то таи смесени чувства на любов и яд към родителите си. Понякога тези чувства го карат да се страхува, че родителите му го обичат по-малко. Например когато мама се разсърди, по-голямото дете разказва на братчето си, че тя прилича на лошата царица от „Снежанка и седемте джуджета“. А щом отношенията се изгладят, ма­ма отново се идентифицира с феята.

За щастие приказните исто­рии винаги свършват добре.

Един известен психолог казва: „Сюжетът от приказката не е разположен във времето и пространството, а във вътреш­ния свят на малкия човек.“ Реални черти или факти в при­казките не съществуват. Фан­тастичното на старите замъци, загадките на пещерите и за­ключените стаи, тайнственото в гъстите гори са необходими на детето, тъй като те твърде много напомнят за собствени­те му представи за живота. За да може да се освободи от страховете си, детето трябва да има възможност да стори това във въображението си.

Предаде ли ги на герой от при­казка, то придобива увере­ност –  страхът е останал във въображението. Вещиците, змейовете, злите магьосници могат да бъдат убити в представите. Унищожаването на вещица означава ликвидиране и на страха. И тъй като при­казката завършва винаги до­бре, а смъртта е символична, то детето се успокоява и рад­ва.

Децата харесват приказките. И възрастните не трябва да забравят, че в невероятните ис­тории освен приказната атмос­фера се разкриват и основни истини за човешкото същест­вуване.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара