Ще припомним основните етапи на детското развитие, за да разтълкуваме по-добре емоционалните ситуации, които ще разгледаме по-нататък. Не „всичко“ се решава преди шестгодишна възраст, но ще е трудно да схванем динамиката на изграждането на човешката личност, ако не се върнем назад.

Избраният от нас път е емоционалното развитие, около което се създават останалите психически сектори, като социализирането, езика и когнитивната вселена. Възможно е разделянето на сектори да ви се стори изкуствено, но човешкият организъм не се развива с еднакъв ритъм във всичките си аспекти, нито пък при всички индивиди, еволюцията е различна и специфична в зависимост от възпитателната, културната и социалната среда.  Уточняваме основните насоки, без да претендираме, че с един поглед сме в състояние

да обхванем света на детството.

Не можем обаче да не споменем какво дължим на погледа на Фройд. Неговите схващания в зората на психоанализата и на нейното практикуване без съмнение са били и все още са остро оспорвани: известни са ни критиките, известна ни е личната и институционалната отговорност на нейните представители. Позицията ни не е на съдници, които решават кой има право и кой не. Опитваме се най-смирено да уточним приноса на Фройд от гледна точка на нашия опит. В текста отбелязваме какво запазваме от Фройд и къде се отдалечаваме от него. Други автори и изследователски течения ще ни подкрепят.

Фройд проумява многообразието и тревогите, които се таят в  личността на детето, а в по-широк смисъл и в личността на възрастния. Той, разбира се, среща отпор не само от своите съвременници, но и от някои днешни специалисти: тъй като е новатор в изследването на психиката, Фройд отваря вратите на един забранен свят, доказва значението на несъзнаваните преживявания и поема по плаващи пясъци, смятани дотогава за утъпкани,

видими, познати, добре означени пътища.

Представя ги като непредвидими, тревожни и непознати. На всичко отгоре говори за сексуалност у детето…! Тук трябва да припомним, че той живее във виенското общество от края на ХIХ и началото на ХХ век.

И преди Фройд е известно, че детството е особен период със специфични психологически характеристики  ( Жан-Жак Русо в книгата си „Емил или за възпитанието“, публикувана през 1762 г., описва много добре спецификата на детството. Приемаме посланието му, но се разграничаваме от възпитателните практики, които прилага към собствените си деца… – Б. а.),  начини на мислене и живот, че то не е обикновен период на обучение, който трябва да се съкрати максимално. Фройд изтъква

каква енергия кипи в детството,

колко мощни са конфликтите между силите, наричани от него  „инстинкти“ – ние предпочитаме термина „нагони“ ( Към днешна дата терминът инстинкт се използва за биологично-обусловените ни потребности, докато понятието нагон запазва връзката с тялото като източник, но акцентира върху психичното преживяване на биологичните ни нужди. – Б. н. р.  ) – и ограниченията, налагани от семейния и социалния живот. Той поставя под въпрос представата за „невинното дете“, но не я замества с песимистичната представа за „детето-чудовище“, а с идеята за човешко същество, сблъскващо се с трудностите, които всички ние срещаме, и на които детето реагира според личността си и личността на околните. Вече подчертахме решаващата роля на родителите. Затова ще опишем в общи линии формирането на личността.

Казано другояче, едиповият комплекс и неговите прояви, т.е., една от началните теми в настоящата книга, се разкриват в ранните етапи на детската сексуалност. Изразът „детска сексуалност“ предизвиква навремето всеобщо негодувание. Ала той е израз на едно явление, което всеки възрастен наблюдава ежедневно у малките деца. Защо е така?

Сексуалност и скандал

Признаването на детската сексуалност среща яростна съпротива в името на своеобразен морал, тъй като пренебрегва непрекъснато налаганата представа за изначалната невинност на детето. Всъщност недоразумението се крие в думата „сексуалност“, тъй като нейното значение се идентифицира със сексуалността на възрастните. Въпреки че използваме една и съща дума, не бива да се заблуждаваме: сексуалността на детето е различна от тази на възрастния, макар да я подготвя и в нашите представи да се отъждествява с нея. В наши дни говорим по-често за удоволствие и чувственост. Частите на тялото, които му доставят наслада – наречени от Фройд ерогенни зони – не винаги са неговите полови органи. Предназначението им е различно в смисъл, че не води до истински сексуални връзки.

Проявленията на сексуалността не са насочени към други хора, а към собственото тяло на детето.

По-нататък ще се спрем на „съдбата“ на въпросните телесни зони и на удоволствието, с което детето ги възбужда. Настоящите уводни думи върху детската сексуалност са необходими, тъй като мнозина възрастни все още твърдят, че детството е възрастта на невинността. Нарочно наблягаме на казаното, за да не се породят недоразумения. Как се развива сексуалността на детето? Как се оформя и променя психиката и афективността ( сборът от емоциите и чувствата, за разлика от разсъжданията; чувствителността, психическите реакции на индивида към външния свят. – Б. р.) на индивида? Кои са основните етапи на неговото развитие?

Раждане преди раждането

Един психолог умишлено провокира с думите си, че възпитанието на детето приключва с брака на неговите родители, когато родителите все още сключваха брак…Заключението му е прибързано, но макар и крайно, е донейде вярно: детето е исторически и психологически свързано с тези, които са го заченали. Условията, при които протича бременността, влияят върху поведението на родителите: Искат ли детето? Приемат ли го? Как го възприема майка му? А баща му? Как го виждат в мечтите си? Как изживяват своите евентуални професионални, финансови, емоционални или здравословни проблеми?

Отговорите на тези въпроси ни помагат да си представим психологическата атмосфера преди раждането на детето, която го бележи по специфичен начин. Родителите градят свой проект за бъдещото си дете; представят си как ще изглежда; дали ще прилича на тях или не; представят си какъв или каква ще стане. С други думи, те го виждат в бъдещето му, от което ще бъдат част, и по един или друг начин изграждат връзка с него.  Остава само да се роди…

Раждането, среща на все по-познат терен

Раждането винаги се е смятало за вълшебен миг от историята на човечеството, защото на света се появява ново същество, пред което се разкриват неподозирани възможности. Хилядолетия наред жените са раждали у дома си, заобиколени от вещи „баби“, предтечи на днешните акушерки. В началото на XVIII век медицината плахо се намесва, появяват се лекарите акушери, а през XX век тя достига своя апогей с раждането в болница…

В средата на миналия век се появяват нови, щадящи майката практики. Това е времето на безболезненото раждане ( Въведено и подобрено във Франция от д-р Фернан Ламаз (Fernand Lamaze, 1891-1957) след посещение в СССР. – Б. а. ), сетне

на раждането без насилие върху бебето

( Въведено от Фредерик Льобоайе, (Frédéric  Leboyer, 1932-2017), френски гинеколог, който твърди, че новороденото не е нито сляпо, нито глухо, че усеща всичко, че белите му дробове са чувствителни и му се вие свят… – Б. а. ), а в наши дни технологиите са вездесъщи: перидуралната анестезия и наблюдението на плода се използват редовно. Освен това, ако пожелае,  бащата може да присъства на раждането – сериозен поврат в медицинската практика – немедицинско лице присъства в родилната зала.

Има обаче лекари, които предупреждават за нова опасност: от травмата на програмираното раждане. Понякога то се прави преждевременно, когато дихателната или храносмилателната система на бебето не е достатъчно развита и то изпитва мъчителни колики. В някои родилни отделения се интересуват повече от организацията на плановите операции, отколкото от развитието на бременността…

Бременните и родилките са свръхобградени

от медицински грижи, детската смъртност е много ниска, но все пак съществува. От 785 000 раждания през 2016 година във Франция, 20,2% процента са с цезарово сечение, 82% от бъдещите майки са родили с перидурална анестезия, а на 20% е направена епизиотомия (Статистика, публикувана от Френската асоциация на здравните заведения, отговарящи за перинаталния период. (Blondel, Gonzalez et Raynaud, 2017). – Б. а.).

В наши дни се въвеждат различни методи за по-безболезнено раждане. Софрологията   (Създадена от колумбийския психиатър Алфонсо Кайседо, софрологията помага чрез релаксация и дихателни упражнения да усетим къде в тялото ни има напрежение и да се успокоим. – Б. а.), хаптономията  ( създадена  от Франс Велдман (1921-2010), холандски хуманитарист и изследовател, хаптономията е установяване на

емоционална връзка между родителите и бебето,

докато то е в утробата, чрез докосване и галене на корема на майката. – Б. а.), акупунктурата  (един от клоновете на китайската традиционна медицина. Целта ѝ е да възстанови хармоничното движение на енергията (Ки) в тялото. – Б. а. ) и пренаталната хипноза ( метод за релаксация на ума и помага на бъдещите майки да се съсредоточат върху своите усещания и предстоящата поява на рожбата си. – Б. а. )са сред най-често практикуваните. Задачата им е да облекчат възможно най-много болките на майката и бебето.

Неотдавна от акушер-гинеколозите научихме, че контракциите на майката масажират бебето, докато се спуска надолу. То изпада в полусънно състояние и не изпитва страдание по време на родовия процес чак до последните контракции, когато се събужда. За него раждането не е толкова мъчителен момент, както се твърдеше през седемдесетте години, защото в организма му се отделят ендорфини  ( естествени хормони, отделяни в мозъка. Те облекчават болката, увеличават удоволствието и понякога предизвикват еуфория. – Б. а.), които го успокояват. Ала

щом се озове извън утробата,

то се нуждае от онова, което познава отпреди раждането: ударите на сърцето на майка си, мириса на амниотичната течност върху зърното на гърдата ѝ, който го кара да засуче, познатият глас на родителите и пр. За бебето тези  запаметени усещания са фундаментални и му служат за идентификационни ориентири. Затова първото нещо, което медицинският екип прави след раждането, е да сложи „сякаш за първо кърмене“  бебето върху корема на майката. Клиничната психоложка Даниел Рапопорт подчертава, че раждането и благоденствието вървят ръка за ръка.

Текстът е откъс от книгата „Детето и неговите комплекси“ на Жан-Мари Бес и Марк Фереро. Преводът е Албена Шарбанова, издателство „Колибри“, 2023.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара