Ивелина Атанасова описва себе си като мечтател-прагматик. Почитател е на източната философия и на холистичния подход. Отличена е в класацията на Дарик „40 до 40“ през 2015, като „Жена на годината“ през 2016, а също и от президента Румен Радев – за висок обществен принос в областта на компютърните науки с награда „Джон Атанасов“ 2017. Занимава се с маркетинг. Синът й Мартин е от т.нар. „поколение на дигиталните деца”. Преди 4 години създава фондацията DigitalKidz – първата българска инициатива за повишаване на дигиталната грамотност на съвременните учители, родители и деца. Вече 3 години фондацията е партньор на Fibank в проекта им за дебитни карти, специално разработени за деца и тийнейджъри, който има за цел да подпомогне финансовото образование на децата – да се научат те да наблюдават бюджета си, направените разходи и как да спестяват.
Г-жо Атанасова, до каква степен онлайн средата е опасна за децата?
Интернет би могъл да бъде опасна среда за нашите деца и затова е наша отговорността да ги научим как да пребивават там безопасно и градивно. Мисията, която DigitalKidz преследва, е да възпитаме у децата умения как да използват интернет безопасно, а не да ги предпазваме от нещо, което е част от техния свят, от тяхното ежедневие.
И как да го правим?
Например, проектът на Fibank, в който участваме, е прекрасен, защото онлайн банкирането, дигиталните карти връщат контрола върху финансовите ресурси на децата отново в ръцете на родителите. Всеки родител дава джобни пари на своето дете и след това няма никаква представа за какво то ги харчи. Онлайн разплащането ни позволява да проследим вида на трансакциите. А когато знаем за какво детето ни харчи парите си, можем да бъдем много по-активни като родители при формирането на правилни финансови познания и грамотност. Това е наша отговорност. Децата не са родени научени и не могат да го правят сами. Проектът на Fibank помага за създаването именно на такава финансова култура.
В DigitalKidz вярваме в ученето чрез опит. За да се научи човек да използва определен инструмент, той има право на своите грешки. Когато обаче тези грешки биват контролирани от родителите и когато финансовата грамотност е част от възпитателния процес на един тийнейджър, тогава ще бъдем много по-полезни на своите деца. И много по-подкрепящи.
Смятате, че възможността децата сами да се разплащат в интернет е подарък за родителите. Но има и немалко родители, според които е опасно децата да пазаруват онлайн.
Смятам, че вече не е въпрос на избор. Ако преди 5 или 10 години сме можели да избираме да им предоставим ли тази възможност, или не, то сега не е така. Светът е все по-зависим от технологиите – те са част от бъдещето. А нашите деца живеят в бъдещето. Ако искаме да сме ефективни, да бъдем подкрепящи, време е да приемем новото. Както и самите ние да повишим дигиталните си и финансови умения, за да изградим такива у децата си. Няма как да избягаме от това.
Длъжни сме да помогнем на децата да са готови за бъдещето. За тях технологиите, дигиталният свят не са нещо ново, не са инструмент, с който трябва да свикнат. Те не могат да си представят живота без интернет и без хайтек. Както няма да могат да си го представят и без картата за онлайн разплащания. Затова трябва да научим децата как да използват иновациите и технологиите, вместо да им забраняваме и да се опитваме да ги предпазим от тях.
Дебитните карти за деца и тийнейджъри ни дават възможност за диалог с нашите деца, прави отношенията ни по-прозрачни, а нас – по-пълноценни родители. Иначе можем само да стискаме палци, че препоръките ни биват следвани. Аз вярвам в контролираното доверие. От една страна, сме длъжни да дадем свобода на децата и право да грешат. Но от друга страна, до навършването на 18 г. ние сме отговорни за техните действия. Затова онлайн банкирането и дигиталните продукти помагат на родителя да бъде полезен във възпитанието на детето.
Говорим за т.нар. „дигитални деца“. Кои всъщност са те?
„Дигитални“ наричаме децата, родени след технологичния бум. Тези, които не се учат как да боравят с компютъра, а не знаят какво е животът без него. Децата, които никога не са ползвали телефон с шайба, не знаят какво е дуплекс и не са докосвали дискета. Децата, които замениха тичането по прашните улици на село с онлайн битките с „ядосани пилета“ в мрежата.
„Дигиталните деца“ общуват виртуално със своите онлайн приятели по цял свят, пътуват често и къде ли не, задават въпросите си на Google много по-лесно, отколкото на своите приятели и родители. Те са гъвкави, динамични и освободени, правят по няколко неща едновременно, трудно спазват правила и норми, защото ежедневието им е „цветно“, а „експресивността“ е техният стил на оцеляване.
Родени след 2000 г., „дигиталните деца“ са промяната, която носи XXI век. Тя не може да се случи без тях. Но те трябва да знаят как да я осъществят.
А знаят ли?
„Дигиталните деца“ се нуждаят от напълно нов тип образователни инструменти и методологии, възпитание и съвсем нов тип светоусещане, за да оцелеят в света, който ще обитаваме след 20 години, съжителствайки си с роботи и киборги.
Живеем в информационно или дигитално зависимо общество. В следващите години ще се състезаваме с роботи и машини за работата, която извършваме. Те са по-бързи, по-умни, учат много по-бързо от нас. Ако хората не се научат да залагат на чисто човешките си качества и умения – като креативност и въображение, ако не се научат да са гъвкави, динамични и иновативни, ако не придобият умения да учат бързо и да се развиват през целия си живот – нямат никакви шансове за оцеляване.
Т.е. ние трябва да ги подготвим да използват чисто човешките си качества и потенциал в един свят на изкуствен интелект?
Точно така. Защото ако не започнем да изграждаме у тях дигитални умения, те наистина рискуват да загубят човешкото. Трябва да изградим онези здравословни граници между това къде свършва човешкото и къде започва технологичното.
Изкуственият интелект ще е част от нашия дом. За да можем да бъдем полезни на децата си, е много важно да се срещнем с тях в настоящето – вместо да живеем с миналите спомени, когато нямаше технологии, а те – в бъдещето. Трябва, от една страна, да изградим у тях навици за дигитална хигиена, тъй че да не губят себе си в технологиите, и от друга страна, да спрем да се плашим от хайтека и да го интегрираме в нашия живот по един безопасен и ефективен начин.
Как можем да изградим тези граници?
Преди всичко трябва да спрем да се страхуваме. Нужно е да погледнем реалността и да осъзнаем, че нещата нямат връщане назад. Дигиталното възпитание трябва да започва от най-ранна детска възраст. Трябва да поставим здравословна граница между книжките и онлайн игрите, между парите, които даваме кеш, и уменията на детето да борави с банкови карти и да пазарува онлайн. И много важно – трябва да имаме контрол върху случващото се. Технологиите са дар за родителите. Дават обратна връзка за това какво прави детето в моментите, когато не е с нас.
Затова призовавам хората да се възползват от всички преимущества, които им дават технологиите, и да спрат да се плашат, защото те могат да бъдат изключително полезни. Но да не гледат на тях като на безплатна детегледачка, която забавлява детето ни и ни отнема възможността да говорим с него, а като инструмент, който връща отговорността към нас и ни позволява да обсъждаме всички грешки. Защото грешките ни помагат да вървим напред.
Имате син. Наистина ли не се боите, че ще сгреши?
Не, защото достъпът до технологиите не е някаква безотговорна способност да си прави каквото си иска. Все едно да те е страх, че детето ти може да проходи, защото ще падне и ще се удари. То е ясно, че ще стане така, но когато обезопасиш средата, в която се учи да ходи, след десетото падане ще се научи да стои здраво на краката си и да върви напред. С технологиите е същото. Затова смятам, че Fibank прави изключителна услуга на родителите с картите за тийнейджъри. Дават дигитален инструмент в ръцете на децата и в същото време – пълен контрол на родителите с правото да ограничават какво да се прави и колко да се прави. Това е прекрасна възможност за експеримент и учене в контролирана среда.
0 Коментара