„Лора, Яворов и аз” (Издателство „Библиотека България”), със съставител д-р Петър Величков, осветява нов фрагмент в драмата Лора – Яворов. Досега в публичното пространство бяха познати две страни от драматичната история – на рода Каравелови, от който произхожда Лора и на Яворов и немногобройните му приятели. Но гледната точка на третия участник – Дора, почти столетие не беше допускана да види бял свят в публичното пространство. За пръв път читателите могат да прогледнат от първо лице в една отминала епоха, в търсене на истината чрез дневниците на Дора Конова.
С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно. Разказвайки спомените си, Дора Конова споделя своята истина, заявява съществуването си, което на практика ѝ бива отказано приживе, защото тя безспорно е непризнат фактор в живота и на Яворов, и на Лора, а и в тяхната смърт. И тази Дора, която ще видят прочелите тази книга, е онази, която се завръща в диалога на много нива, възкресявайки истината за себе си. С акта на говорене Дора ни показва себе си такава, каквато е – изключително силна и достойна жена, изпълнила своята мисия.
За своя проект Петър Величков споделя:
За пръв път четем липсващия пъзел в драматична история, която 105 години не е излизала на вниманието на обществото ни. Няма какво да се намери, нищо архивно, което да бъде новост за края на Яворов, освен спомените на Дора Конова. Щастлив съм, че успях да довърша този проект, който започна преди 4-5 години. Можем да се доверим Дора Конова – при всички проверки, които направих, няма никакво разминаване. Дора приживе се опитва многократно тези спомени да бъдат отпечатани. След смъртта ѝ, нейната племенница Мария Цанкова опитва същото – не успява. Те са изповед, като откъси от филм. В предговора не давам мнение, а оставям читателя сам да си извади заключението коя е по-виновната – тя или Лора. Това е световна история, но ние, българите, не успяваме да я направим световноизвестна. В послеслова изразих и мнение – спомените на Дора са пиеса, изиграла се в реалността, не на сцената. Режисьор е Лора Каравелова – тя е изпълнителка и на главната роля, а другите
две роли в любовния триъгълник
дава на Яворов и на Дора. В спомените Лора казва: „О, двете ми глупачета…” Дора пита: „Кои глупачета?” Отговорът е: „Ти и Яворов”. Дора пише: ”С какво равнодушие и безразличие каза това Лора!”
Лора се самоубива, но товарът на драмата се носи от Дора Конова – от 1914 г. до смъртта ѝ през 1971 г. Подтик да напише спомените си ѝ дава любимата сестра на Яворов – Екатерина. Дора пише на листчета през 30-те години. Носела ги е в куфарче, събрало смисъла на живота ѝ. Там са и снимките, които са ѝ подарили и Яворов, и Лора, а и които самата тя е правила на Лора и Яворов. През 1944 г. пада бомба върху дома на Дора в София и всичко изгаря. И тя започва да възстановява спомените си отново.
Убил ли е Яворов Лора или тя се е самоубила?
Имало ли е любов между Яворов и Дора Конова? Защо след смъртта на Лора, Яворов изведнъж я заобичва извънмерно? Случайно ли е избрано времето за второто му самоубийство – при възобновяването на делото? Кой кого уби?
Внимателният прочит на спомените на Дора Конова най-малкото е повод да се преосмислят възможните отговори.
Авторът: Д-р Петър Величков е български литературен историк, текстолог, журналист и изследовател. Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори „Яна Язова“, който се организира всяка година от Народно читалище „Постоянство“ и Община Лом. Членува в Съюза на българските журналисти.
0 Коментара