Във времената на лудост след Френската революция, когато революционният стремеж към равенство е опорочен и Париж е наводнен с кръв, се ражда богочовекът на Маркиз дьо Сад. Свободният човек, който не отговаря пред никого и чийто морален упадък е единствено стремежът му да счупи оковите на обществото.
Обвиняваният в поквара, безочливи сексуални вкусове, уклон към порнографията и подкопаване на закона философ създава своята „Философия в будоара“ – най-мощния бунт срещу тесногръдието на религията, политическото лицемерие и привидната добродетел.
Забранявана столетия наред, цензурирана, „Философия в будоара“ излиза за пръв път на български език в луксозно издание с твърди корици и без цензура. Към новото издание са добавени непубликувани досега разкази, които допълват идеята на Маркиз дьо Сад за раждането на човека, равен на боговете в своята свобода.
Дьо Сад ни превежда по стъпките на трима аристократи в задачата им да обучат петнадесетгодишната Йожени дьо Мистивал в принципите на най-голямата сексуална упадъчност, за да преследва желанията на тялото си, далеч от оковите на обществото.
Двеста години след смъртта на автора най-запленяващата от творбите му, където еротиката е равна на дързостта да бъдеш свободен, продължава да носи шок и удоволствие на читателите.
„Сексуалната наслада е страст, на която всички останали чувства са подчинени, но и в която всички те се сливат. Когато следваме повеляващите ни първични инстинкти, не носим повече вина от Нил, задето се разлива, или от морето, задето се вълнува“, пише Маркиз дьо Сад.
0 Коментара