— Обичта към планината ни свърза нас двамата — казва баба Настя — Бяхме стажанти — аз по физика, Кольо — по химия. Покани ме той една неделя да отидем на Витоша и оттогава насетне не пропускахме седмица без излет.
Бащата на дядо Кольо и Алеко Константинов (крайният вляво) на излет.
Приятно й е на 76-годншната Анастасия Колева, че има на кого да разказва за времето на своето детство. Не че няма челяд — пет деца са отгледали и изучили с мъжа си, всичките висше образование имат. Но младите сега все бързат, нямат много време на раздумка да приседнат.
— Първата голяма екскурзия на Витоша направих, когато бях на 9 години — продължава тя. (Това ще да е било някъде около 1913 г., правя си наум сметката аз). — Бяхме със сестра ми, съпруга й, руския професор Орест Георгиев и художника Мърквичка. Стигнахме до Черната скала, без жива душа да срещнем. Няма да забравя — чувствувах се като в някаква приказка: трева до кръста, гъби и цветя, цветя…
Тази първа среща с Витоша събудила у малката Настя
копнеж по планината,
който не я е напуснал през целия й живот. Родителите й излолзували всяка възможност, за ла изведат депата си — осем на брой — сред природата.
Късмет имах — спомня си баба Настя. — че в гимназията ми преподаваше Стела Благоева. Тя беше изключителен човек, страстна почитателка на природата и имаше огромно влияние върху нас. Често ходехме заедно на излети. Обикаляхме манастирите около София – Драгалевския, Кремиковския, „Св. Спас“ и др. Тогава нямаше транспорт до тези места — изминавахме пеша по 30-40 км. с тежки раници и най-често с протрити обувки. Но през цялото време пеехме.
И в просторната стая на семейство Колеви на ул. „Неофит Рилски“ в София прозвучава
мелодията на туристическия марш
– любимата песен на някогашните ученички от I девическа гимназия. Приглася й дядо Кольо.
Нестроен е разказът на баба Настя, мисълта й прескача през годините, от премеждията, които гимназистките са имали по пътя към „чудната като храм” пещера в Лъджене, до онзи опасен сипей към манастира „Седемте престола“‘, закъдето семейство Колеви тръгнало с трите си деца (най- малките не се били появили още)… „Идеше ни да крещим от възторг, като ги видяхме“ — разказва тя за сталактитите в пещерата. После си припомня как носели тухли за строежа на хижа „Кумата“.
Има какво да разкаже и дядо Кольо за своето „туристическо потекло“. И в неговото семейство природата е била на особена почит. Баща му ходел на екскурзии с Алеко. С удоволствие разказва и за дядо си Никола Семов Комитата, участник в боевете на Шипка, пренесъл в онази тежка зима ценни сведения до руското командуване и награден с руски орден. Никола Семов бил известен като турист, любител на Витоша. Садил дървета, направил
алпинеум с витошки цветя,
облагородявал диви лимони, учел хората да отглеждат растения.
За Анастасия и Николай Колеви било азбучна истина, че туризмът закалява децата, прави ги издържливи към трудностите, възпитава естетическите им вкусове. Те са се постарали да предадат „в наследство“ необходимостта от близко общуване с природата. „Децата“, отдавна вече стабилни хора, за цял живот са влюбени в планината, и. И ето ме пред входната врата на Kръстеви — семейството на най- малката дъщеря Маня.
Между Маня и съпруга й Beнко, и двамата физици, преподаватели във Физическия факултет на Софийския университет, съществува пълно единомислие по отношение начина на прекарване на свободното време — сред природата. Децата си започнали да водят на планината, щом навършили година и половина.
— Хубаво би било, ако в училищата се организират туристически групи, каквато беше нашата студентска
„горска дружинка“
– казва Маня. – И още нещо — смятам, че не съществува необходимата база за масово спортуване на децата. Не говоря за тези „с качества“, които се готвят да стават състезатели. Примерът, който ще дам, е банален — за плувните басейни.
От плуването прескачаме към зимните спортове – оказва се, че и четиримата са любители на ските. Проблеми има и там – този път от материално естество. Четирима скиори в едно семейство са прекалено голяма тежест за семейния бюджет — мисля, че с това ще се съгласи всеки скиор.
През лятната си отпуска семейство Крьстеви натоварва четирите си велосипеда на влака до някой отдалечен край на страната и оттам тръгва на път. За първи път обиколили така крайбрежието на юг от Бургас, когато синът им бил на 5 години. Пътешествие с велосипеди предприели след това из Добружда. Спират, където поискат, опознават интересни места и интересни хора. За 15-годишната Боряна и 12-годишния Горан това са незабравими ваканции.
Пресмятам набързо, че десетте внучета на баба Настя и дядо Кольо са петото поколение на това възрожденско семейство, съхранило и пренесло през годините една голяма обич към природата. Обич, която поражда чувство към красотата, която прераства в родолюбие, която помага да израстат достойни хора.
0 Коментара