След две десетилетия в Народния театър „Иван Вазов“ архивът на хроникьора на театралното изкуство Божидар Марков е набъбнал неимоверно. Спонтанно се ражда идеята за изложба, с която да ознаменува този юбилей.
Кадрите са стотици – на артисти, режисьори, асистент режисьори, сценични работници, някои от тях живи, а други като Шамли, Баташов и Чочо са се преселили в небесния театър. С почит към всички тях фотографът им прави последен аплауз.
Лесен ли беше навремето преходът, го питам – от фотожурналистиката в периодичния печат към снимане на театрални постановки? „В единия случай се улавя момента, отразява се събитие, за което се иска бързина и актуалност. При другия случай – трябва издълбоко да се познава пиесата, мизансцена, актьорите. Добрата снимка се получава, когато са минали няколко репетиции, актьорите са потънали в ролите си, а не да не си знаят репликите и да търсят мястото си по сцената. Хубавата театрална снимка се получава след петата постановка“, убеден е от опита си Божидар.
В обектива на фотографа попадат приоритетно актьорите, те са неговите главни герои, те блестят на сцената и изнасят на гърба си представленията. Особено са му скъпи кадрите със Стефан Данаилов. Божидар е снимал последната му роля в театъра, когато актьорът е вече трудно подвижен и на сцената го изнасят в електрическа количка… Всеки кадър носи история в себе си и е послание към публиката. Дори нещо повече. Всяка снимка е с автограф. „Подготвял съм изложбата дълги години и знаех, че моментът ще настъпи един ден.“
Фотографът, вещ с апарата, се пробва и с думите. Съхранил в паметта си безброй случки с любимците на народа – някои от които смешни, други тъжни, неловки, забавни – той е изкушен да ги събере в книга, която подготвя в момента. Помага му проф. Светлана Панчева, журналист и театрал, посветила се от 40 години на театъра. Тя е живата му история, знае всички дати, спектакли, събития и му помага с фактологията.
През годините Божидар е правил и видеопортрети на големите ни артисти – на живи и вече починали звезди на Народния театър. Архивът съхранява паметта за това прекрасно, но и мимолетно изкуство, което се ражда на сцената и умира с пускането на завесата.
Артистите са суетни хора, това е световноизвестно. Питам Божо, проявяват ли много капризи нашите звезди? „Божо, искам лицето ми да е порцеланово!“ – това е постоянната молба на дамите, споделя със смях фотографът.
Разбира се, публични лица, надарени от природата с красота, подвластна обаче на времето, артистките особено имат множество изисквания към техния фроникьор, за да изглеждат перфектно на фотос. Той добре знае добрите им страни и се стреми да ги подчертае, като избягва снимане на ляв или десен профил, вторачване в нос, снимане отдолу или отгоре, полусенки тук-там…
С лека носталгия разказва един случай със Стефан Данаилов. Предстояла им фотосесия, но актьорът имал час при зъболекар. Поканил Божо да му прави компания. След зъболекаря обаче големият артист го поканил вкъщи, защото трябвало да се преоблече преди представление. Божо отишъл у тях. Било времето на поредната криза, този път водна. И защото тъкмо пуснали водата, било грехота да пропуснеш и да не се изкъпеш и избръснеш. Както и Божо не можел да изпусне момента. „Идвам и аз в банята!“, заявил той на ошашавения актьор. Така се появяват снимки на Стефан Данаилов – в банята както се бръсне, целият в пяна. Очарован, наш всекидневник ги публикувал редовно на последна страница, в серия. Нещо като реклама на хигиената ни по време на воден режим…
Днес сме в поредните кризи на нашия живот – газови, енергийни, парламентарни… Какви ли снимки прави днес Божидар Марков, за да документира изкуството, своето и нашето време? Сигурно е, че ги прави. А ние, или някои от нас, ще разберат след 20-тина години…
0 Коментара