Блогът на Христина Колева, автор на Животът може да е вкусен, е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  Христина участва в надпреварата в категориите Гозбите на баба – блог, най-добре отразяващ традиционната българска кухня и Топло от фурната – най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници. 

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.

Представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Аз съм Христина Колева от Габрово. По образование съм техник и доста години се занимавах с инструменти за машиностроенето. По кулинарията се запалих още от ученическите си години, когато се събирахме вкъщи с приятелки и аз им приготвях различни изненади. А ето, че днес изцяло съм отдадена на нещото, което ми доставя най-огромно удоволствие – да готвя, да влагам много любов в приготвените ястия, да създавам уютна атмосфера на трапезата, за да може поднесената храна да прави близките ми доволни и щастливи.

Освен с кулинария, обичам да се занимавам с изработка на украси за дома и декупаж. Обожавам да излизам на разходки сред природата, където се зареждам с енергия и положителни емоции. При излетите си се натъквам на различни, изваяни от природните сили предмети, на които вдъхвам живот чрез моята фантазия и превръщам в празнична украса. Друга моя страст са книгите. Обичам да чета. Вкъщи имам богата библиотека, а много от книгите съм чела повече от веднъж. Те са храната за моята душа, те правят деня ми по-цветен и интересен. Четенето е най-приятният ми начин за прекарване на свободното време.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Главен виновник за направата на кулинарния ми блог е моята сестра, която също има кулинарен блог ,,С нож и вилица в ръка”, за което съм й изключително благодарна.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Воденето на блога е страст, любов и усещането да оставиш нещо от себе си за децата, за приятелите и хората. Откакто водя блога се запознах с много хора, които имат същите интереси. Общуването с тях ми доставя голямо удоволствие, кара ме да търся техните съвети, одобрение и коментари, било те добри или не. Вярвам, че рецептите, публикувани в моя кулинарен блог, ще допаднат и ще са от полза на много домакини.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

В семейството ни винаги държим да се храним заедно. За мен е от изключително значение трапезата да е хубаво подредена и украсена. Първото, което човек възприема, е външния вид на поднесеното ястие. Затова се старая така да оформя храната в чинията, че да носи естетическа наслада за окото. А когато и вкусът съответства на добрата визия, то тогава целта е постигната, а именно храната да не бъде възприемана само като жизнена необходимост, а да носи удоволствие на сетивата. Вкусната храна винаги е била и ще бъде една от най-големите радости на човека. Тя отключва сетивата да възприемат различните съчетания от вкусове, аромати и цветове. Така човек, докосвайки храната, я възприема не само с езика и небцето си, но и със сърцето си.

Стараем се да спазваме българските традиции и на празниците винаги да бъдем заедно – цялото семейство, а на трапезата да присъстват подходящите за деня ястия. Ценностите, в които съм възпитана, искам да предам и на децата си. Да им покажа, че в семейството е много важно взаимното уважение и почитането на българските обичаи.

Относно готвенето сме традиционалисти. Предпочитам българската национална кухня, но понякога експериментирам и с ястия от други националности. Предизвикателство за мен е да използвам характерни за други кухни продукти и подправки при приготвянето на нашите си гозби. В  семейството ми  определено на почит ястията приготвени с  месо. Във всякакъв вид  и  под всякаква форма,  то присъства доста често на трапезата ни.

Задължителна част от домашното ми меню е десертът. Слабост  ми е приготвянето, а и хапването на сладкиши, рула, бонбони и торти. Там вече съм истински творец – мисля, премислям, понякога чертая, рисувам и накрая пробвам да осъществя идеята си. Влагайки много любов, развихрям фантазията си,  за да  постигна  завладяващия вкус на сладкото изкушение. Е, не винаги се получава това, което очаквам,  но нали трябва и да се забавляваме в кухнята.

Бях 9-10 годишна, когато за пръв път се изявих. Реших да изненадам приятелките си и да приготвя крем за десерт. Рецептата намерих в старата готварска книга, която имахме у дома. Нагласих яйцата, брашното, млякото, маслото и захарта и се развихрих в кухнята. Не зная дали се бях справила добре, но  всички ме похвалиха и аз се почувствах страшно горда.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

В кулинарния си блог представям  рецепти, които са консумирани и харесвани  от моето семейство. Когато видя нещо ново с любими продукти, преценявам дали това ястие ще се хареса на семейството ми. Едва тогава го приготвям, като почти винаги го пречупвам през моя поглед и влагам нещо от себе си.  В много случаи дадена рецепта ме грабва с добре изглеждащата храна и хубавата снимка. Искрено се възхищавам на хората, които са сътворили тази красота и ни я показват безкористно. Тогава  идва желанието да направя и аз нещо приятно и вкусно, за  да зарадвам близките си. А когато видя техните усмивки и ,,ммммм”, знам, че съм се справила добре и съм показала любовта  си към тях.

Идеите ми за рецепти често идват от непринудени разговори при среща с приятелки; на опашката в магазина; или когато ме спират на улицата, за да си говорят с мен за кулинария. Как да не се амбицирам да търся нови и нови рецепти, да разгръщам старите книги, съхранили кулинарното изкуство на българката и да не стоя до късно в кухнята.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Надали има човек, който да не се е провалил поне веднъж в кухнята. Естествено и аз не правя изключение. Преди години направих торта за рождения си ден, която обаче не беше с правилната визия. Наложи се да я ядем с големите лъжици, но мога да кажа, че това беше най-вкусната торта, която някога съм опитвала. Помня очарованието на този „гаф-шедьовър”  и до днес.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Ако някога имам възможност да издам кулинарна книга, с огромна обич бих я посветила на любимото ми семейство – съпруга и синовете ми, които първи опитват кулинарните ми експерименти и не на последно място –  на едно невероятно интелигентно, възпитано и уважително момиче – нашата снаха.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Истински съм горда с моето семейство. Със съпруга ми сме се старали да възпитаме  двамата ни синове в стойностните неща от живота, да уважават и ценят всеки ден и да му се радват. Гордея се, че отстоявам себе си и съм се посветила на това, което ми доставя най-голямо удоволствие  – чрез вкусната храна да изразявам любовта си към живота и хората, на които я поднасям.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата.

Семейството ми вдъхнови и една от любимите ми рецепти, чиято основна съставка е шоколадът и с която много се гордея. Представям ви една шоколадова кутийка, пълна с вкусни бонбони, които ще ви потопят в щастие и блаженство.

Шоколадова кутийка с бонбони Фантазия

Необходими продукти:

150 г обикновени бисквити

40 г корнфлейкс

100 г млечен шоколад

50 г краве масло

1 с. л. мед

50 г течна сладкарска сметана

няколко капки ром или есенция по желание

200 г бял шоколад

250 г черен шоколад

Начин на приготвяне:

  • Приготвяне на кутията. За нея са необходими 200 г черен шоколад или шоколад за готвене. Решаваме какъв размер искаме да бъде кутийката и си начертаваме шестте стени на лист от хартия за печене.
  • Шоколадът се нарязва на дребно. 2/3 от него се поставя в огнеупорна купа и се разтопява на водна баня.
  • Когато шоколадът е разтопен, се отмества от съда с водата и към него се прибавя останалия шоколад.
  • Бърка се енергично до пълното разтопяване на шоколада.
  • Разтопеният шоколад може да поставите в пош с тънък кръгъл накрайник или, както аз направих, в корнет от хартия за печене.
  • Първо се очертават рамките на стените и след това си развихряте фантазията.
  • Нарисуваните вече стени на кутийката се поставят на гладка повърхност на студено, да се стегне шоколада.
  • Частите на кутийката се слепват с шоколад.
  • Приготвяне на бонбоните: Бисквитите и корнфлейкса се смилат в блендер.
  • Шоколадът, кравето масло и меда се поставят в малка касерола и се разтопяват на слаб огън, като се бъркат постоянно.
  • Шоколадовата смес се прибавя към сухата смес. Добавя се сметаната и се ароматизира с есенцията.
  • Сместа се „омесва“ с ръка. Оформят се топчета, които се поставят в хладилник за да стегнат.
  • Белият шоколад се разтопява на водна баня.
  • Взема се бонбон и се потапя в шоколада. С помощта на две вилици се отцежда от излишният шоколад и бонбонът се поставя върху хартия за печене.
  • Бонбоните се поставят на студено да стегне шоколада.
  • Разтопява се 50 грама черен шоколад, поставя се в корнет от хартия за печене и с него се украсяват бонбоните.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара