Блогът а София Йотова Foodie Boulevard е номиниран в конкурса за годишните награди на Кулинарен блоговодител. Те ще бъдат връчени на церемония в МЕТРО Академия на 19 май.  София участва в надпреварата в категорията Здравословни рецепти – Най-добър блог с вегетариански и веган рецепти.

Годишните призове се връчват за четвърта поредна година. На уебсайта на Годишните награди за кулинарни блогове https://kulinarninagradi.com можете да се запознаете с номинираните и да гласувате за своите любими кулинарни автори ТУК.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Аз съм София Йотова – Софи. Живея в София. Професия – нямам. Имам мисия/призвание. То е да бъда смел мечтател и предприемач-хамелеон, който доказва, че няма граници за мащабите, в които могат да пораснат мечтите.

Освен да творя в контекста на кулинарията, аз съм и човек на думите, който обожава да пише. А и съм бесен пешеходец, който започва всеки свой ден с минимум 5-километрова разходка в компанията на кокосово лате и някоя вдъхновяваща лекция в ушите.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Това, за което получих номинацията си, а именно Foodie Boulevard, се роди през ноември 2015. Но това не е първият ми кулинарен блог.

Първият си кулинарен блог – Sophie’s Sunshine Bakery, създадох през лятото на 2013. Но започнах да готвя активно и осъзнато може би около година по-рано.

Точно бях завършила университет, вече живеех сама, имах скромен бюджет и малка уютничка кухня, която не се налагаше да деля с никого. Нямах и особено много приятели в София, но пък имах доста време, в което можех да се забавлявам в кухнята.

Във времето импровизациите започнаха да стават все по-смели, все по-разнообразни и все по-успешни, а приятелите ми – все повече.

Аз съм много общителен човек и често ми гостуваха приятели, за които спретвах по нещо за хапване. Но тъй като никога не съм изпитвала удоволствие да следвам рецепти, всичко приготвено от мен винаги беше и все още е единствено по рода си.

Това доста усложняваше ситуациите, в които приятелите ми намираха поредния ми кулинарен експеримент толкова вкусен, че искаха да им го приготвям отново и отново. Но как да приготвиш нещо, което си сътворил в момент на експериментално вдъхновение?!

Не съм готвила едно и също нещо през последните 5 години. Дори да има нещо, което някой страшно много е харесал и иска да опита отново, винаги го приготвям с някаква лека модификация в продуктите, за да създам поредното кулинарно откритие. Много от едноличните шедьоври, които съм създавала през годините, са се раждали именно в подобни ситуации.

Така, във времето ми се наложи да започна да записвам съставките от кулинарните си експерименти, а снимките бяха, за да знам за кого по-точно говоря. Не, че щях да повторя дори и някоя от своите рецепти. Просто щях да връча на човек рецептата и стъпките в ръцете и да му кажа: „ето как можеш да си го приготвяш сам отново и отново“.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Научих се да готвя съвсем сама. Никой не ме е учил съзнателно и нарочно. Винаги съм имала вдъхновители около себе си – и двете ми баби, и майка ми, и баща ми са все хора, които са ми показвали различни измерения от силата и красотата на кулинарията.

Може би затова идеята за Foodie Boulevard се роди точно, след като изгубих едната си баба от рядка форма на рак през лятото на 2015. Може би просто съм усетила някаква емоционална потребност да продължа нейното дело през своята призма – да подарявам вдъхновение и да давам шанс на хората да откриват изумителната красота на кулинарното изкуство в измерения, за които може би дори никога преди не са се замисляли.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

За мен Foodie Boulevard вече отдавна не е просто кулинарен блог, макар да стартира точно с тази концепция. Във времето Foodie Boulevard порасна и еволюира заедно с мен. В резултат, Foodie Boulevard вече отдавна не е просто кулинарен блог. Той отива много отвъд онлайн средите. Това е интерактивна платформа, която включва физически събития, работилници, демонстрации, лекции и всякакви занимания. А в момента излиза и първата ми книга Вкусно с усмивка: 123 кулинарни приключения.

За мен всички тези елементи са неизменна част от Foodie Boulevard и всеки от тях е абсолютно задължителен елемент от разгръщането на пълния потенциал на моята мисия като човек, творец и кулинар.

Foodie Boulevard е идеология, философия за храната, логиката зад механиката на личните избори в живота като цяло и в общи линии едно многоизмерно интерактивно вдъхновение, чиято цел е да промени как сме програмирани фундаментално да възприемаме ролята и смисъла на храната в живота ни.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Аз не готвя по чужди рецепти. Никога не съм го правила – не ми доставя удоволствие и не ми носи удовлетворение. Абсолютно всяка идея из страниците на Foodie Boulevard е моя авторска или е лична интерпретация вдъхновена от дадено традиционно ястие.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Всеки момент е безценен и незабравим. Първата ми номинация за наградите на Блоговодител. Мигът, в който през следващата година пък спечелих първата си награда. Първата ми работилница. Срещите ми с други блогъри. Събития, приключения, моменти на вдъхновено готвене…. животът ми е низ от красиви и вкусни спомени.

Сладко или солено?

Аз съм човек на баланса – и двете 😉

На кокал или с корен?

Същият отговор е валиден – и двете!

Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?

Всичко. Храната е преживяване. Тя е част от толкова много измерения от живота ни, без изобщо да си даваме сметка. Какво е общото между абсолютно всеки повод за празнуване в живота на един човек? Рожден ден, сватба, раждане, имен ден, нова работа, нов дом, ново гадже? Общото е, че храната е контекстът на нашето споделено щастие. Близки и далечни хора се събират около една маса, за да станат част от щастието на тези, които обичат. И храната е езикът, на който всички говорим.

Отвъд всичко това, за мен храната е и физическото измерение на моето вдъхновение. Тя е обозримата форма на душата ми. И затова за мен всеки един елемент от храната – през вдъхновението за идеята, пазаруването, музиката, която слушам по време на готвенето, поднасянето, аранжирането и стилизирането, снимането и ретуширането на снимките след това – всеки един от тези елементи е парченце от моя пъзел на цялостния образ на храната.

В какво се състои радостта от храната за теб?

За мен радостта от храната се състои в емоцията и произтичащите от нея приятни усещания и преживявания, които провокирам и вдъхновявам у онези, за които създавам храната.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

За мое безкайно щастие, това се случва точно в момента!

А посвещението гласи следното:

На Безцветко – моят най-почетен дегустатор, който смело се престрашаваше да опитва всяко кулинарно приключение от следващите страници (без магданозените) и е моят ежедневен компас по пътя към вкусната хапка. 

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

Гордея се с умението си да се променям постоянно и да не позволявам на егото или несигурностите ми да ме ограбват от пълния потенциал за реализиране на мечтите ми. Гордея се, че съм добронамерен човек, който открива изключително удовлетворение, когато види, че има конструктивна или катализираща роля в живота на който и да е човек.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Гафовете са редовни и адски важни за образователния процес и усъвършенстването 😉 Така съм научила най-много! Например, вече знам, че магданозът не е нещо, което можеш да замаскираш в дадено ястие. Постоянно пробвам, но най-почетният ми дегустатор винаги разконспирира опитите ми и разбива на пух и прах теориите ми, че мога да скрия магданоза с различни камуфлажни продукти.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?

Гордея се еднакво много с всичко, което създам. Но някои вкусни вдъхновения просто са били създавани за по-специални поводи. Като например моята култова Лешникова торта без захар „Фалшива Нутела“, която приготвих за 50тия юбилей на моята майка.

Лешникова торта без захар „Фалшива Нутела“

Необходими продукти:

За основата: 10 сочни обезкостени фурми

200 г микс ядки по избор

шепа стафиди

2 с.л. тахан

30 г микс пукани зърна по избор (аз използвах амарант, елда и киноа)

За крема: предварително накиснати за 8 часа 200 г лешници и 200 г кашу

1 банан

100 г кокосов крем (пюре)

3 с.л. кокосово масло

20 сочни обезкостени фурми

4-5 с.л. натурално какао

1 с.л. рожково брашно

1/2 ч.ч. петмез от фурми или друг подсладител по желание

200-300 мл. ядково мляко или студена вода по желание

3 бр. желатин (пакетче от 10 гр.) или друг желиращ агент по желание.

Начин на приготвяне:

  • Блендирайте или смелете в чопър всички продукти за основата и оформете хомогенно лепкаво тесто.
  • Разпределете тестото по дъното на разглабяща се форма за торта, така че да се получи плътен блат с равномерен страничен борд.
  • За крема: разтворете желатина според инструкциите на опаковката.
  • Поставете двата вида накиснати ядки заедно с какаото, рожковото брашно, водата (или ядковото мляко), петмеза и банана в блендер и блендирайте до пълно хомогенизиране.
  • Добавете към горната смес останалите продукти за крема и продължете да блендирате до получаване на гладък крем.
  • Добавете разтопения желатин и разбъркайте за още няколко минути.
  • Изсипете крема върху ядковата основа и оставете тортата да се стегне на студено за няколко часа.
  • Декорирайте по желание и поднесете тортата.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара