Представяме ви водещите на „Новините ON AIR“ по Bulgaria ON AIR. Виолета Манчева е завършила Първа английската гимназия в София, а след това „Журналистика“ и „Европейска интеграция и дипломация на ЕС“ в СУ университет „Св. Св. Климент Охридски“. Започва кариерата си като репортер в новините, а от 2020 е техен водещ. Екранният й партньор Константин Динчев стана водещ на новините през 2017 г. Преди това изминава дълъг път в журналистиката и трупа богат опит в различни медии. Винаги се е интересувал от актуалните събития и емоционалните истории. Проследявал е не една човешка съдба, бил е в центъра на опустошителни бедствия като наводнението в Аспарухово. Отразявал е и военното обучение на САЩ в Черно море в разгара на скандала с анексирането на Крим.
Вие сте двойката водещи на централната емисия новини в ефира на Bulgaria ON AIR. Какво става, когато прожекторите се включат?
ВИЛИ: Емисията започва, става тихо и в този момент осъзнаваш, че сте ти и зрителят. Стягаш се, притеснението не изчезва – поне за мен вълнението от първата ми емисия и досега не се е променило. Когато имаш партньор в новините, е в пъти по-лесно, разбира се. Знаеш, че каквото и да става, каквото и да се случва с теб или около теб, в студиото или с емисията, има втори човек, който винаги може да поеме.
КОСЬО: Заедно с прожекторите се включва и концентрацията ни. Не че преди това не е била включена, защото в минутите преди емисията редактираме текстове, делим си репликите, слушаме указанията на продуцентите – какво се размества, кой от репортерите тръгва за живо включване в последния момент. Често десетки неща се случват минути преди 18:30, когато и започва емисията. А ние трябва да осмислим и редактираме цялата информация. Но включат ли се прожекторите – обстановката се успокоява, а концентрацията ни превключва на високи обороти. До този момент сме могли да реагираме, да си направим бележки, да се разберем помежду си, да обсъдим с продуцентите. Но започнат ли новините – няма време за това. Често се случва докато в ефир говорим за едно, да ни се диктува друго, или секунди преди да превключат към нас, да ни съобщят съвсем нова информация. С Вили разчитаме един на друг на 100%. Тя знае какво и как ще направя аз, аз знам как ще реагира тя. Имали сме спънки, разбира се, но като цяло сме в стряскащо добър синхрон.
Имате ли си някакъв ритуал преди всеки ефир?
КОСЬО: Това, за което се сещам не е точно ритуал, но мисля, че е нещо подобно. Понеже и аз, и Виолета имаме лошия навик да закъсняваме, съм си преместил часовника с 2-3 минути напред. Което в медиите понякога е безкрайно много време. Идеята е да не закъсняваме за ефир и да сме в студиото навреме.
ВИЛИ: Аз, разбира се, като жена се бавя повече, докато се приведа във вид за ефир. В тези минути, често чувам: „Виолета, 18:26 е. Ще закъснееш.“ А моят отговор винаги е един и същ: „Има предостатъчно време.“ Това се случва почти всеки ден. Често обаче аз се оказвам и тази, която тича към студиото, а Косьо вече е на масата, готов пред камерите.
Константин, има ли място джентълменството в журналистиката и ако да, то къде може да бъде проявено?
КОСЬО: Разбира се. Винаги и навсякъде трябва да има място за джентълменство. Възпитанието и тактът са качества, които много ценя. Оставам с лошото впечатление обаче, че са на изчезване. Нашата сфера е конкурентна, но това не би трябвало да ни пречи да цитираме чужди източници, да зачитаме добрите качества и умения на колеги от други медии или чисто и просто да сме коректни едни към други.
Как успявате да контролирате емоциите си по време на живия ефир?
ВИЛИ: Понякога е много трудно. Аз съм изключително емоционална. В новините запазването на неутрален тон и обирането на собствените емоции в никакъв случай не означава, че си безчувствен. В нашата работа често ставаме свидетели на човешко страдание, трагедии, ужасни инциденти, тъжни съдби. Преразказвайки такива истории, лесно ставаш част от тях и съпреживяваш болката на хората, които ти споделят. Имала съм моменти, в които очите ми са се пълнели със сълзи, гласът ми е започвал да трепери – тук ефирът няма значение, хора сме. И това е най-важното във всяка една професия – да не се губи състраданието, морала и чистата емоция – човешкото.
КОСЬО: А от друга страна – разсмивали сме се неведнъж в ефир. И в тези ситуации бързо се овладяваме. Често е възможно да не се разсмееш по време на любопитните видеа. Напоследък обаче емоциите са различни. През последните няколко седмици чудовищните убийства и посегателствата над жени се превърнаха почти в ежедневие. И това няма как да бъде пропуснато, защото отговорността не лежи само на плещите на органите на реда, а и върху близките на тези хора, върху обществото. Знаци за рисково поведение почти винаги има, просто не трябва обществото да си затваря очите за тях.
Коя е последната новина, която ви накара да се усмихнете?
КОСЬО: Почти се разсмях с глас, докато четох за пиян мъж, който се включил в собственото си издирване. Излязъл с приятели, но нещата ескалирали и запоят продължил повече от 24 часа. Близките му много се притеснили и се обадили в полицията. А ден-два по-късно, на път за вкъщи, мъжът видял, че има голяма акция в района около дома му и просто се включил в нея. Отнело му няколко часа преди да осъзнае, че издирването е организирано заради него.
ВИЛИ: А аз ще ви споделя история за трудностите в живота, за обратите в него и за светлината в тунела. Тя ме усмихна с надежда, че след всяко зло и след всяка беда – изход има, надежда също. Става въпрос за първата жена пилот в гражданската авиация на Афганистан, която бяга от талибаните и идва тук, в България. Мохадесе Мирзаи пристига в София преди три месеца, малко след падането на Кабул. Първото ѝ интервю за българска медия е за Bulgaria ON AIR – тя разказа историята си пред репортера Теодора Георгиева. Мирзаи е едва на 23 и когато животът ѝ се подрежда, талибаните превземат родния ѝ град Кабул, а тя губи всичко. Въпреки това се усмихва и продължава да се бори и го видях с очите си. Благодарение на Теди, имах удоволствието лично да се запозная с това слънчево момиче. Обявих репортажа с усмивка в ефир, заради духа и надеждата, които всички трябва да носим в себе си.
Имате ли своя лична мисия, която преследвате в качеството си на журналисти и водещи на Новините ON AIR?
ВИЛИ: Слушай, разказвай и предавай всяка история със сърце. Има разлика между това да съобщаваш и това да споделяш. Хората усещат дали ти самият се вълнуваш от случващото се и чак тогава са готови да се доверят. Винаги съм вярвала, че новините се правят за хора от хора. Човешко отношение и уважение към събеседника. Смятам, че това са най-важните качества за успешно общуване не само в професионален, но и в личен аспект.
КОСЬО: Да информираме хората и да сме коректни към тях. Те се обръщат към нас, за информация, без да им се хвърля прах в очите. Не търсим сензация, а истината. Представяме всички гледни точки на зрителите, за да могат да си направят адекватни изводи. Това искат те от нас и много се стараем да им го даваме.
Имате ли свои примери в телевизионната журналистика – от България или от чужбина, по чиято летва се опитвате да се равнявате?
КОСЬО: Крейг Фъргюсън е абсолютният ми номер 1. Бивш водещ на The Late Late Show по CBS със стотици легендарни интервюта. Много бърз ум и страхотно чувство за хумор. Има няколко награди Еми и сигурно още 15 номинации. Не си и мечтая да се сравнявам с него – той просто е светлинни години напред. Кумир.
ВИЛИ: Има професионалисти в българската телевизионна журналистика, чийто пример следвам. Не бих изброявала имена, защото хората, на които се възхищавам, не са малко. Тук искам да отделя специално внимание на първите водещи на новини в БНТ. Когато телевизията е била само една, водещите са били по-обичани от певци и актьори. Доайените на българската телевизионна журналистика имат специално място в сърцето ми. Мога да се похваля и с това, че Любинка Нягулова, която е една от тях, ми е помагала в началото, когато почнах работа в телевизията, с насоки и уроци по дикция, правоговор и поведение пред камера. За което съм благодарна от сърце.
Коя според вас е най-важната новина, която съобщихте през 2021 г.?
ВИЛИ: Изпращаме една трудна и бих казала тъжна година. За съжаление, през 2021 г. съобщихме за много инциденти, убийства и тежки случаи и трагедии вследствие на Covid-19. Преди месец станахме свидетели и на най-тежката катастрофа в Европа за последните 10 г. Освен това, не сме спирали да работим на пълни обороти, защото за една година България гласува три пъти – през април, юли и ноември. Избирахме и парламент, и президент. И въпреки всички напрегнати моменти, горда съм, че екипът ни се срещна със стотици интересни личности и разказа техните истории – положителни, забавни, усмихващи. Стараем се винаги да търсим добрата новина. Смятам, че успяваме, но последната дума има зрителят.
0 Коментара