Известният професор Александър Балабанов хлътва безумно по писателката Яна Язова, която е 33 години по-млада от него. Уважаваният основател на катедрата по класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“ среща красивата поетеса през 1930 г. Той е на 51 години, а тя – на 18. По това време ученият вече има жена и две дъщери
Сред столичната интелигенция той се слави повече с разсеяността и с любовта си към хубавото вино, отколкото с интимни връзки с нежния пол. Съвременниците му проф. Константин Гълъбов и комедиографът Ст. Л. Костов разкриват, че Балабанов не е безразличен към красивите студентки, но меракът му се изчерпва само със съзерцание. Приятелите му си спомнят само една негова любовна история, завършила с женитбата му. Като студент младият Балабанов се увлича по простовато софийско девойче, което има лоши обноски. Тогава верният другар на Александър Павел Генадиев му дава пари, за да замине за Лондон и там да се спаси от напористата госпожица. В лондонските кръчми Балабанов изхарчва всичките си пари още първия ден и пише на Павел, че се връща. Но в английската столица пристига политикът Никола Генадиев, брат на Павел, и отново финансира студента. Балабанов спи по пейките и ходи със скъсани сандали из Лондон, но там се запознава с немкинята Лия. Тя е гувернантка у едно семейство и се влюбва в българина. Двамата решават да се оженят. Канят Павел Генадиев за кум. Той наема и обзавежда апартамент за младоженците в София.
Така Балабанов се връща с германка, която проявява разбиране към странностите на характера му и към неговата всеотдайност към науката. Той боготвори семейството си, но живее отделно от него, защото обстановката вкъщи го разсейва и му пречи да твори. Един от студентите му, Тодор Боров, отстъпва на професора за кратко квартирата си, за да се наслади в нея на красива танцьорка. И точно когато в студентската квартира се върти любов, на гости на Тодор пристига баща му от провинцията. Старият човек се шокира от това, което вижда, и спира издръжката на Боров. Все по това време, в началото на 30-те г. на миналия век, Яна Язова прави първи стъпки в белетристиката. Тогава тя се казва Люба Ганчева, дъщеря на известния философ Тодор Ганчев. Тя е 18-годишна и изключително красива – висока, с големи бадемови черни очи, с дълги крака и коси,
Люба привлича мъжките погледи.
Но тя не обича да флиртува, амбицирала се е да става писателка. Една вечер първокурсничката по славянска филология сънува, че се качва по забулена в мрак планина. Малко преди да стигне върха, тя вижда, че на него вместо слънце е изгряла главата на проф. Балабанов.
Професорът е кумир на много студентки. На лекции той им разказва за интимния живот на древните гърци, отправя чести комплименти към момичетата. Яна е респектирана от авторитета и ерудираността на Балабанов. В плен на съня си, тя отива в кабинета му, за да му прочете стихотворенията си. От този ден до края на живота си той покровителства младата жена. Балабанов е най-верният й приятел, той измисля псевдонима й Яна Язова. Професорът е непрекъснато до нея по време на шеметната й литературна кариера. През 1931 г. излизат първите й стихове и стихосбирката „Язове“. Александър я препоръчва в „Литературен глас“, „Вестник за жената“, „Зора“, „Мир“. Той ускорява и излизането на нейните книги. Освен 3 стихосбирки до 1940 г. Люба-Яна издава романите „Ана Дюлгерова“ и „Капитан“, както и драмата „Последният езичник“, книги за деца.
Приятелите на професора са озадачени от голямата му привързаност, съветват го да не се среща толкова често с нея. Но двамата са всеки ден заедно, а когато не успяват, си пишат. Запазена е огромна кореспонденция между двамата в период от 15 години. В писмата си професорът моли младата жена да му бъде вярна, често завършва с думите: „Целувам всички сребърни звънци в гласа ти“ и “Свършвам с много горещи мисли за шев.”
Тяхната връзка има противници.
Неговите приятели смятат, че без Балабанов Яна е кръгла нула и прави кариера на негов гръб. Тя моли Александър да узаконят връзката си. Той внася молба за развод в Светия синод, но немкинята Лия категорично отказва да му го даде.
Младата Яна е плътно до Балабанов и на 35-годишнината от неговата университетска дейност. Приказките на злите езици, че тя стои до учения, за да изпъкне в неговото обкръжение, опъват нервите на младата жена и тя решава да избяга от своя покровител. През 1937 г. Яна тайно заминава при художника маринист Марио Жеков В Созопол. С него тя има дълга и страстна любов. Балабанов е потресен. Пише до Созопол писмо след писмо, но никой не му отговаря. Той моли телефонистките да й съобщят, че ще се съсипе като писател, ако не се върне. Яна не желае да говори с Александър. Отчаян, той тръгва за Бургас, Там моли поета Петко Росен да му намери гемия, с която да отплава за Созопол. Петко го увещава да изчака сутринта, но Балабанов не чака. Преди разсъмване подкупва лодкари на кея и наема лодка, с която сам гребе към любимата. На другия ден се връща в Бургас с насинено лице и много тъжен. Остава при Петко два дни и нито яде, нито пие от мъка. След месеци в София пак забелязват Яна и Александър заедно.
Те се сдобряват, но за кратко. Язова узнава, че той е оттеглил молбата си за развод, и решава да скъса напълно с професора. Тя заминава с богатия търговец Ганчо Табаков в чужбина. Александър отново я преследва с писма, като й пише, че този млад търговец не може да й даде нищо друго освен пари. Яна се връща в София, но този път се сгодява за инженер Христо Йорданов. Той за известно време е директор на радио „София“. Язова се омъжва за Христо – швейцарски възпитаник, който с готоВност приема в дома им проф. Балабанов. След смъртта на учения Яна загубва и съпруга си през 60-те години. Никъде не отпечатват произведенията й. Тя умира в самота през лятото на 1974 г, 13 години след смъртта й започват да се появяват и непубликуваните й творби от трилогията „Балкани“.
В книгата „Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов“ има едно писмо на професора, в което пише: „Любовта ни на теория е невъзможна, но в действителност е жива.“
0 Коментара