Писателката Олга Кръстева любезно ми забрани да й нося цветя и сладки, дори и книги. Kаланхоето е съвършеното цвете за жената писател – изисква поливане само един път седмично и продължава някак невъзмутимо да си живее. То е същинско подобие именно на жената писател, която рядко среща обстоятелства за окриляване на духа, но пък за сметка на това съумява да лети.

С Олга Кръстева се запознахме покрай интереса ми към творчеството на трагично загиналата през 40-те години поетеса Весела Василева, която й е братовчедка. Родът на Кръстева е изтъкан от интелектуалци, допринесли за красивата и светла  страна на културния ни и обществен живот.

Други нейни братовчедки са

известната поетеса Невена Стефанова, също така – Милка Станишева-Шварц, Соня Христова-Косева, Ангелина Огнянова (сестра на Весела Василева), чийто съпруг Карло Огнянов е сред най-изтъкнатите български лекари в областта на гинекологията. Техният дядо (с изключение на Невена Стефанова, на която е дядов зет) е Христо Арапнаков Станишев, един от строителите на съвременна България. Бележит инженер от знаменития кукушки род Станишеви (един от два рода, които по-късно се сливат), той e всеотдайна и благородна натура, оставила дълбок исторически отпечатък. Отива си впрочем в незаслужена бедност.

Познанството с Кръстева стана възможно благодарение на доц. д-р Людмила Малинова – прекрасен литературен изследовател и човек. При тази среща писателката силно ме впечатли – тя беше

достолепна, фина, сдържана.

По това време тъкмо бях прeстъпила прага на 30-те си години, но се почувствах хлапачка в присъствието й. Инстиктивно станах свръхлюбезна, за да спотая притеснеността и слисаността си от срещата. Ами да, тази писателка идваше от друга епоха, или по-точно – от други епохи. Дълбинни, объркани, океани за изследователите, в които само повърхността като че ли бе достатъчно осветлена, във въображението ми тези епохи танцуваха като дервиши на сцената на времената. Времена на градеж, на исторически повратности, върхушки от лични съдби и лица, животи,

приятелства, творчески тандеми, суматоха,

тишина. Всичко това сякаш го съзирах в почти непроницаемото изражение на Олга Кръстева. Същия този ден седнахме в сладкарница на улица Оборище, която сладкарница изведнъж доби атмосфера, подобна на тази от чернобелите снимки от някогашни албуми с твърди корици. Всичко, включително почукването на лъжицата в порцелана на кафената чаша,

придоби финес.

Впоследствие разбрах, че Кръстева, дългогодишен нещатен литературен редактор в “Балкантон”, е автор-основоположник на легендарните драматизации на детски приказки. Тези плочи, извадили от мрака на реалността и направили светло не едно детство, бяха дар за детските сърца, души и уши. Представям си колко безброй пъти някое огорчено от нещо дете е коленичело близо до пукащата тук-там от игличката плоча. За да се потопи в свят на чудатости и на бели вълшебства, където доброто винаги бодро крачи из света. Още тогава мисля, ние, тихо заслушаните, сме обикнали хората, създали този ефирен свят, без да ги познавамe.

Всички сме задължени на

невидимите армии творци

създали въшебства като това на детските плочи на “Балкантон”. В записите през годините са участвали множество актьори, успоредно със съпътстващия екип от музикален редактор, режисьор, автор на адаптацията. Това са орисниците, изтъкали чудото на оживялата от книгите приказка. Те убодoха детското въображение, но не с вретено, а с тази чудодейна грамофонна игла.

“Доктор Дулитъл и канарчето Пипинела”, “Джуджето дългоноско”, “Дивите лебеди”, “Пуц, Жълтурко и техните приятели” са част от плочите, станали реалност благодарение на драматизациите на Кръстева, към която се присъединява и Елисавета Михайлова като автор на драматизации и текстове на песни.

Според Кръстева ключ към пресъздаването на една история е следването на стила на авторa, без отклонение. Надявам се някой ден тя да може да разкаже за личностите, пресекли творческия си път с този на “Балкантон”. A те са много. Като пример може да послужи която и да е плоча – в “Доктор Дулитъл” можем да се насладим на кадифения глас на Николай Бинев (доктора, разбира се!), а сред чудесните музикални изпълнения – и това на Тодор Колев, превъплътил се в папагала Пал.

Когато Кръстева сподели, че съжалява, че плочите няма как да достигнат новите поколения, за малко да подскоча от изненада. Защото записите всъщност

живеят нов живот чрез новите технологии.

Te са възкресени чрез видео и аудио интернет платформи, на които са качени и имат множество слушания. В резултат на това, сега детски нежни уши отново слушат тези истории.

Tворческото присъствие на Кръстева не се изразява само с тези драматизации. Тя е още и автор на пиеси, сценарии за игрални филми за деца, на редица книги в проза за деца, юноши, възрастни. Автор е на сценария на филма “Разказ за Чудомир”, общувала e с Чудомир. Последното звучи невероятно за ушите на един съвременник – да познава някой, който на свой ред е познавал писателя-хуморист. Та той е бил съвременник на Лора Каравелова, на чиято красота като студент се е възхищавал!

Благодарение на доц. д-р Малинова успях да прочета за фактологията около творчеството на Кръстева и да се удивя колко многолико е то.

Tънкият, но винаги топъл хумор,

неотклонно присъстващ в книгите й, има дълбоки корени. Първата й книга носи разкошното заглавие “Само за жени” (1962). Издание на библиотека “Стършел”, тя съдържа разкази и фейлетони. И, както отбелязва Малинова, “дотогава в областта на хумората и сатирата малко българки в нашата литература са се изявявали”.

“Книгите й: „Слънце в перална машина“ (1966), „Мигове в кибритена кутийка“ (1970), „Люлеещият се стол“ (1974), „Една година без значение“ (1978), „История с куче без куче“ (1983), „Уличка на влюбените“ (1986) и др. разкриват прозорлив творец, умеещ да види света през детския поглед, да разкаже за съвремието, да изгради галерия от образи, да провокира много въпроси. Анета, нейната малка героиня, присъстваща в няколко от книгите й – е чувствително, умно, артистично, впечатлително, понякога странно, но открито и прямо дете, което често пъти

вижда повече неща от възрастните,

които в книгите на писателката са умело индивидуализирани”, допълва Малинова.

Неотдавна, по повод бележка в социална мрежа за творчеството на писателката получих съобщение:

“Случайно открих този Ваш отзив, докато търсех информация за г-жа Кръстева в Гугъл. Ако още сте във връзка с нея, бихте ли й предали сърдечни поздрави и благодарности за юношеските й книги от ’60-те и ’70-те години, особено книгите за Анета! Днес случайно намерих нейния сборник „Слънце в перална машина“ в една от дървените къщички за книги в парка до нас, и с голямо вълнение открих, че има разкази за Анета. „Люлеещият се стол“ и „Една година без значение“ са неразделна част от моето детство, макар и преминало през ’90-те. Иска ми се да изразя какво голямо влияние е оказала върху детското ми въображение”.

Повестта “Ангели без коси” разказва за деца, болни от рак, и по-конкретно – за малкия Нино, който също има добро въображение. “Образът на главният герой е събирателен, не е образ на някое конкретно дете”, казва Кръстева. Искрата за написването са впечатленията от болница за онкоболни деца. Един ден съпругът на Кръстева прoчел за германска болница, в която имало редовен бюлетин за

разтуха на малките пациенти.

Попитал жена си дали не може да организира нещо подобно в България. Кръстева се свързала с тукашен бележит лекар. Поради различните възрастови групи, в местна болница (от бебета до тийнейджъри) идеята била трудно реализируема. Кръстева обаче не се отказала и инициирала посещения на редица артисти при децата.

“Никой от тези артисти не поиска нито един път хонорар!”, отбелязва тя.

Убедена съм, че за нея, като обичащ децата творец, е бил много труден досегът със страданието на тези “умни и интелигентни деца”.

“Ангели без коси” е малка, бутикова книга, почти тетрадка. Не е издавана в масов тираж, макар че заслужава. Преведена е на няколко езика.

Ще опиша поне в най-общи линии още една книга – “Стълба във въздуха”. Писана години наред, тя и посестримата й във времето на издаване – „Вариации в до мажор“, са публикувани през 2018 г.

Това са книги, много различни една от друга, всяка със своя облик. Поради това се колебаех на коя да се спра повече тук, но това ще е “Стълба във въздуха”, тъй като тя е своебразна

магическа адаптация на срещи с хора,

които писателката е познавала.

„Стълба във въздуха“ е равносметка, поглед назад към един отишъл си свят. От началото още тя приютява съзнанието в едно магично измерение на живота – там, където няма смърт. Своебразно кацане на Соларис, книгата е построена върху много оригинални творчески инвенции – променени посоки на линиите на времето и спомени, облекли кожата на настоящето. Главната героиня говори от позицията на 89-тото стъпало от тази стълба (в настоящия момент авторката вече е изкачила на още няколко стъпала).

Понякога се чудя, как е възможно личност като Кръстева

да живее днес така тихо,

почти незабелязано. Казвам “почти”, защото съм сигурна, че това не е изцяло така – има, и няма как да няма, немалко хора, които са около нея, също така – хора, които я ценят. Все пак тя е в детските, и не само в детските, души. Напомня ми на героинята от адаптираната от нея приказка “Оле, затвори очички” –  незабелязано пристъпваща на пръсти към децата, които заспиват, за да ги въведе във вълшебния свят на сънищата. После пак така, тихо на пръсти, си отива с кадифена стъпка.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара