Единственият българин, европейски шампион по карате-до, и треньор на националния отбор Димитър Тодоранов е с осанката и обраното поведение на кино звезда. Животът му също е достоен за сценарий. Завършил е информатика и финанси, има диплома и от НСА, занимавал се с високорисково инвестиране на „Уолстрийт“, изучавал е невро-лингвистично програмиране, тренирал е Ан Хатауей и Хю Джакмън по собствена спортна програма. Бил е дори модел на Dolce&Gabbana. Едва е оцелял след тежък инцидент в Бразилия. Миналата година беше подстриган за иподякон от Западно и средноевропейския ни митрополит Антоний. Цяло лято Митко е в своя клуб Hacienda Beach в Лозенец, който обещава вълнуващи музикални изненади. Самият собственик често е зад диджейския пулт и пуска любими парчета. Клубът вече трета година е част от културния фест на Царево Aрт Поток.
Снимки: Владо Василев и личен архив
Как съчетавате в един живот карате, религия, Уолстрийт, приложна психология и пускане на музика в Hacienda? Някои от тези неща изглежат направо несъвместими.
Защо да са несъвместими?
Няма много иподякони, които са и диджеи в нощни клубове.
Това не е някакъв извънреден сан, просто минаваш ритуал, след който можеш да влизаш зад олтара и да помагаш в службите. Но аз се стремя да не потискам никое мое усещане. Щом реша, че искам нещо, се опитвам да го направя. Стремя се да не си слагам ограничения. Обичам предизвикателствата. Единствените неща, от които бягам, са безсмислените. Дори неща, които носят само пари, също не са ми интересни. Трябва да има друг стимул.
А музиката – отраснал съм с нея, обичам я, приятел съм с по-старото поколение диджеи в България и всичко това се събра в едно точка и ми се стори да опитам да пускам аз музика. Най-голямото предимство е, че мога да пускам любимите си парчета. А публиката в Hacienda е все от готини хора и те имат добър вкус за разнообразна музика, не харесват непременно найновите парчета. Щом те харесват моята музика, защо да не продължа?
Какво означава „готини хора“?
Хора с вкус за живота. Хора с широка култура и съответните предочитания. Да пускаш клубна музика е всъщност общуване с хората отсреща. Трябва да ги усетиш и да им дадеш енергия. Когато сляза от пулта, се чувствам изтощен, защото диджеят зарежда хората, но и те го изцеждат.
Вие затворихте Hacienda в София, но Hacienda в Лозенец процъфтява. Как оценявате този бизнес у нас?
Софийският клуб го затворихме, защото имаше проблем – сградата е стара и необезшумена и се налагаше основен ремонт. Проблемът с българския туризъм е, че много от продуктите, които се предлагат, не са насочени към определен сегмент клиенти с ясно послание. Няма таргетиране, нито маркетинг. Туризмът има нужда от сериозна и дълга маркетингова работа. Трябва да се започне от начало. Да създаде културен, религиозен туризъм, да възродим древните легенди, земята ни е пълна с богатства. Но това е работа на държавата. А министерство на туризма сякаш има проблем с креативните идеи. А бизнесът в Лозенец е малка част от общото. Ние сме се погрижили да привличаме правилните хора, с – надявам се – правилните послания, които сме отправили.
Лесно ли се прави бизнес в България?
Според мен, да. Аз винаги предпочитам лесно да стават нещата. Когато работиш с удоволствие, резултатът е добър. Друг е въпросът, че сме малка и бедна държава. Хората нямат пари.
Какво ви дават различните ви занимания?
Каратето ме е изградило като човек от дете. От него съм получил основните житейски уроци – ако искаш нещо да се случи, трябва да положиш усилия предварително, т.е. да подготвиш успеха. Това всеки спортист го знае. Каратето учи и на това, на което учи християнството – смирение. „Приеми неизбежното с достойнство“. Научи ме на самодисциплина.
Религиозните ви влечения се покриват с останалите?
Представям си как за един страничен човек изглежда всичко това, но аз съм открил логика в моите интереси и я следвам. Не си поставям граници и не се страхувам от хорски предразсъдъци. Аз гоня познание.
Имал съм невероятни срещи, докато съм пътувал с отец Антоний, Средно и западноевропйски митрополит. Срещнах много българи, които живеят в чужбина, стигнах до Йерусалим, присъствах на кръщене в река Йордан…
Случва ли се да се чувствате грешен?
Всички сме грешни, някои по-малко, други повече. Няма коефицент за грешност. И аз съм грешен, разбира се. Единственото, което можем да направим, е да сме усърдни в хубавите неща, които вършим. Например, Hacienda не печели от културната програма, която провеждаме тук, но смятам, че това е нещо полезно и ценно. Изпитвам голямо уважение към изкуството, но Роси Кота, лека й пръст, е човекът, който стои зад културните ни събития и участия.
Защо избрахте Rebel (бунт) за мото на този сезон в клуба?
Бъди бунтар, като се усмихваш, като си забравиш телефона, общуваш с другите и се наслаждаваш.
0 Коментара