„Ти си дете на легенда” –  често е чувала това в детството си. Признавам си – мислех, че като е с успешна кариера в Холивуд и дете на легендарния италиански тенор Луиджи Инфантино – ще се появи на срещата ни поне с доза надменност. Но дойде слънчево, подкупващо с естественост и чар миньонче.

Тя е малка (всъщност голяма!) фурия – говори пет, пее на осем езика, прави „one woman show“ с шлагерите на Едит Пиаф и Далида по цял свят, продуцира филми и проектите си, участва в благотворителни каузи, снима в кино- продукции, играе в театъра и не спира да търси нови  артистични пространства.

В объркващото плановете карантинно време, холивудският бисер с български корени Мария Елена Инфантино се оказа „затворена“ за по-дълго в родината на майка си – оперната певица и световноизвестно сопрано Райна Николова, родена  в Пловдив, завършила престижната Академия „Санта Чечилия” в Рим и спечелила на 24 години наградата „Най-добра оперна певица във Венеция”. Мими – както й казва българската рода, обаче, е много щастлива, че най-сетне може да си види многобройните братовчеди и приятели, да се порадва на красивата ни природа, печените чушки и кьополото и даже на Черноморието, което също й хареса. А и да имаме време за това „айляшко” интервю – на бяло вино под сянката на липите в Стария град в Пловдив.

Мария Елена, говориш български изумително добре, а всъщност не си живяла никога тук! Как го научи, как го поддържаш?

Баба ми ме научи да говоря на български, когато бях на три годинки и живях с нея няколко месеца в Пловдив. Но после заминах за Италия и българският ми доста „ръждяса“– сега има дни, в които е малко по-ръждясал, има дни, когато върви. Не го упражнявам много, за съжаление, само с майка ми понякога, когато съм в Италия си говорим, особено като не искаме да ни разберат. Всъщност, и когато заминах в Лос Анджелис, също започнах да проговарям на български, защото има голяма българска общност. Веселин Вълчев – нашият консул там, организира за всички празници много хубави сбирки и сме заедно, а и има много талантливи българи в Лос Анджелис. Запознах се с много от тях – Стефан Апостолов, който направи много хубав филм на петнайсет езика за историята на България, видяна през очите на едно дете – „България в четири сезона“. Общуваме си и с актьора Димитър Маринов и с много други.

Отраснала си в оперните театри по света, зад кулисите, сред най-прочутите певци и музиканти. Райна Инфантино – твоята майка, е била една от тях.

Даже си мислех, че всеки живее така! Това беше моята нормалност – един ден сме в Египет, на другия – в Таламоне на фестивал…Татко почина, когато бях на седем, така че си останахме двете. Пораснах на път – покрай ангажиментите на майка ми в театрите по света, с куфари в ръце, а тя ми казваше: „Ние живеем като царици и пътуваме като цигани”. В Рим учих във Френския лицей и там редовно имаше ваканции, така че тя си съобразяваше концертите, доколкото може, а когато се налагаше да отсъствам, ме успокояваше: „Ти учиш във Френското училище, но се учиш и в училището на живота“. И е вярно – пътувайки, можеш да учиш езици, да видиш различни култури, хора. Това не се учи от учебник. Ето, в момента говоря на италиански, френски, испански, английски и български, а немският съм го позабравила и само разбирам. А пея и на арабски, гръцки, една песен на Далида на японски. Ама Далида е пяла на 14 езика, тъй че имам още много какво да уча!

А срещата с Лучано Павароти помниш ли я?

С Лучано Павароти историята е такава – като дете обичах да пея мъжките партии от оперите, не че не знаех наизуст и сопрановите роли на майка ми, ама ми харесваха мъжките, за да съм различна, не като нея. Веднъж тя беше поканена в Триест да гледаме представление с участието на Лучано Павароти и нейния голям приятел – баса Алфредо Мариоти. А ние с Мариоти си имахме винаги някакви закачки. И – минаваме покрай оркестрината, качваме се на сцената и на шега правим дуета от „Дон Джовани“  (тук Мими запява арията, съжалявам, че не може да я чуете, но е голямо удоволствие! ). И както си пеем – покрай нас преминава към бекстейджа Лучано Павароти и се спира. „А! Кое е това дете, което пее толкова хубаво?!“ „ Това е дъщерята на Луиджи Инфантино“ – отговаря му Мариоти. А Лучано казва: „A, il tenore della grazia!“ – тенорът на мекотата, на финеса. Легендата разказва, че моят баща е дал първите съвети на Павароти по пеене. И тогава той ми каза :„Да знаеш, че си дете на легенда“. Същото ми каза и Дзефирели, и много често са ми го казвали.

И ти точно затова сякаш искаш да се еманципираш от операта, от пътя на звездните си родители и да тръгнеш по свой. Защо избра да учиш актьорство вместо оперно пеене?

Точно така. Бях видяла до 18-те си години всичко в света на операта, не беше нещо, за което да мечтая. А и исках да съм актриса от малка. Отидох в Лондон на приемни изпити за три театрални академии, кандидатствах и ме приеха в две от тях, а аз избрах да уча в Академията за драматично изкуство – Academy of Live and Recorded Arts – ALRA. Там учихме и „Лабан техник“ със седемте основни „сенсации“, които се използват за изграждането на всяка роля, учихме и Станиславски… много полезни неща. Оказах се първа в часовете ни по пеене, караха ме дори да показвам упражненията на другите.

То и първата ти роля на сцена все пак се оказва в амлоато на певица…

Да! Тъкмо завършвам аз Академията по драматично изкуство и първата ми роля, за която съм поканена, е да пея с Шърли Беси в „Роял Албърт Хол” пред пет хиляди души в концерт, посветен на 50 години на Beаtles. Избрах си тяхната песен Do you want to know the secrets, аранжирана от маестро Умберто Шампионе (известен композитор с две награди от  „Давид на Донатело“ – италианските Оскари) за кларинет, глас и симфоничен оркестър. Пристигна и той, и много приятели дойдоха тогава за моя дебют в Роял Албърт Хол, а за мен беше много вълнуващо, защото кръщението ми на сцена стана именно в тази прочута зала, където баща ми беше пял 30 години преди това.

А какъв беше пътят ти до Холивуд и как се появи твоята „Едит Пиаф” точно там?

След лондонския си дебют снимах в телевизионния сериал Emmerdale по  ITV Yorkshire Television, после започнах да пътувам до Лос Анджелис, записах се да уча в майсторски клас, където се оказа, че ходят да се упражняват и големи звезди като Хари Хамлин, Дорис Робъртс (от „Всички обичат Реймънд“) и много други. Хари Хамлин ми предложи да експериментираме и да направим заедно сцена от „Ричард III“ от Шекспир и да бъда неговата Лейди Ан, а преподавателят ни в този майсторски клас беше Хауърд Дойч, който е правил филми с Джак Лемън, София Лорен и много други звезди… точно той ми препоръча да използвам европейските езици, които знам за ролите си. И така реших да направя за една от сцените, които представяхме в края на всеки месец, песента La vie en rose на Едит Пиаф. Гримирах се, сложих си перуката, червилото, погледнах се в огледалото, казах си – Allez, chèri… и след представлението преподавателят ми каза: „В първите секунди дори не те познах, ти си нейно копие – и си нисичка като нея, и пееш в същата тоналност. Искам да направиш Оne woman show с песните на Едит Пиаф.” И така в „Бевърли Хилс Плейхаус” се появи моята „Едит Пиаф“- шоуто, с което после обиколих света и навсякъде публиката много го харесва и билетите свършваха за часове.

Ти си го представяла и тук, пред публиката на „Аполония” в Созопол преди време и пак ще е интересно да го покажеш. Но причината да пристигнеш от Щатите преди lockdown-а у нас е друг – музикален проект, който подготвяш. Вече може ли да кажем за концерта ви с Рон Мос, или още е рано?

Пристигнах в България, за да  харесам и уредя къде да направим този концерт с Рон Мос (Рич от сериала „Дързост и красота“) – той пее. Исках и във Варна, може би на „Аполония“, но сега ще остане за следващата година. Много се надявам да е в Античния театър в Пловдив, дори имаме „заплюта“ датата 20-и май, дано всичко да е наред. Рон е много добър певец, бил е един от основателите и китарист, и вокал в групата Player (най-известният им хит е Baby come back),  а сега, след като приключи след 30 години със сериала, с радост се завърна към пеенето. Ние работим с него активно – аз го каня на моите концерти, той ме кани на неговите. Добри приятели сме и с него, и със съпругата му Девин.

След театралномузикалния спектакъл „Едит Пиаф“ си се вдъхновила и за моноспектакъл, посветен на друга магнетична певица и жена – Далида.

Първо включих в репертоара си само няколко нейни песни, после реших да разширя и да направя отново цял спектакъл. Далида е била изключителна жена – италианка, родена в Египет, после натурализирана французойка и всички искат да е „тяхна“. Така  след мой концерт получих и поканата от диригента от Египет на Арабския филхармоничен оркестър маестро Адел Ескандер да пея на арабски  Salma Ya Salama миналата година през април два пъти с техния голям хор и оркестър в препълнения „Алекс Тиътър”.

С какво се занимаваш и забавляваш сега, докато си в България?

Карантината, всъщност, ми помогна. Имахме идеи с мои приятели и актьори, и режисьори да снимаме в България игрални филми, а сега използвам престоя си за проучване на места и много ми се иска да направя киновръзка между Лос Анджелис и България. Срещам се с многото си братовчеди и тук, в Пловдив, и в София. С приятели ходихме до морето даже за малко, много ми харесва навсякъде в България. Много е красиво! А пък българската кухня ми е направо любима.

Така говориш, знам, че си искрена, ала живееш в сбъднатата мечта на много хора – в Града на ангелите, в блясъка на Холивуд. Какви са хората там, трудно ли те допуснаха в техния „елитен“ кръг?

Убедих се, че най-големите таланти, най-успелите са и най-непосредствени хора. Разбира се, в началото трябва да заслужиш доверието им, за да те приемат. Нормално е да се пазят, защото повечето ги търсят, за да искат и молят за нещо. Но, ето с Дорис Робъртс, например, като се запознахме на майсторския клас в „Бевърли Хилс Плейхаус”– в началото беше резервирана, а когато ме гледа в първата сцена, която представих в класа – сама дойде и ме попита: „Какво ще кажеш за вечеря заедно?” И станахме истински близки приятелки. Тя ме пое под крилото си като майка. Неотдавна се запознах и с Том Джон в известния клуб „Вибрато”, където пея – разкошен човек! Обещахме си един ден да направим дует заедно.

Любовта?

Ах, любовта… „It’s complicated” –  сложно е, когато пътуваш и живееш ту тук, ту там из света. Моята голяма любов сега е моята работа, ама… Убедена съм, че човек трябва да живее така, че да не съжалява за нищо – така както се пее в химна на Едит Пиаф Non, je ne regrette rien, да не отлагаме хубавите неща, да грабваме момента и да не съжаляваме.

… И запява Non rien de rien…

Facebook Twitter Google+

0 Коментара