Георги Георгиев е на 36. Има успешна кариера като адвокат и собствена адвокатска кантора. Има ентусиазъм за работа, без да има работно време. Преподава право на студентите в Софийския университет, защото има какво да каже и на какво да научи тези след него.

Георги Георгиев СОС

Ако хората, които се занимават с политика, са като него, политиката щеше да има една много по-светла страна. Ще си говорим „на ти“, защото го познавам. Колеги и приятели сме. Откакто работя и в общината, всичко е лично. Обръщенията също. И се радвам, че имам възможност да го познавам.

Жоро, хората искат да правят пари, да стават „бизнесмени“, космонавти, Илън Мъск, инфлуенсъри, известни… а ти – общински съветник и председател на Софийския общински съвет (СОС). Какво те накара да влезеш в градския парламент?

Георги Георгиев СОС

Желанието ми да съм полезен и да живеем в по-подреден и по-добре управляван град. Огромна част от нашето ежедневие е свързано с общината. Като почнем от тротоара пред дома ни, улиците и зелените площи, почистването, междублоковите пространства, после градския транспорт, училищата и детските градини, парковете и спортните обекти, където да тренират децата, мерките за чист въздух… Буквално целият ни жизнен цикъл е свързан със средата, за която се грижи общината – затова има голям смисъл да се посветиш на тази работа.

Аз си имам две професии, които много обичам: преподавателската и адвокатската, те много ми помагат в обществената работа. Но ако само учим студенти на правила, а след завършването си те попаднат в реалност, където тези правила не се прилагат, значи сякаш сме ги подвели. Затова участието в политиката е един от начините да сме по-полезни – поне така аз разбирам нещата.

И виждам много резултати от уж предварително изгубени битки. Обърнахме мача по отношение на спорните обекти в града. Направихме промени в наредбите, което не струва и лев на София, а вече са в ход процедури за строителство на пет спортни обекта. Футболни игрища, спортни зали, тенис кортове – те ще бъдат изградени от спортни клубове и ще работят безплатно за децата в столицата минимум по 2 дни седмично.  Друг пример е програмата за изграждане и ремонт на тротоари, която направихме с кмета Фандъкова. С нея ще увеличим 12 пъти инвестициите в тротоари. Това е общинската работа – конкретни мерки, а не философстване и препирни.

Ама това е политика, българска политика! Защо си го причиняваш?

Виж, аз не съм казал, че е приятно. В емоционален план е по-ограбващо отколкото всяка друга професия. В двумилионен град като София постоянно се случва нещо, което изисква реакция. Но това, което на мен ми тежи, е лошотията и личните нападки, липсата на култура на общуване помежду ни, дребнотемието.

С адвокатите от кантората ни можем да помогнем про боно на няколко души, както го направихме за бежанците от Украйна – над 40 души получиха правни съвети за преминаване на границата, за установяване в държавата ни, консултирахме ги за започване на работа тук и др. Но мащабът на доброто е много по-голям, когато се върши от институциите и се превърне в политика. Затова  създадохме първата в страната общинска Правна клиника за жени, пострадали от насилие. Столична община от есента ще осигурява на поне 100 жени безплатна адвокатска помощ за дела за домашно насилие. Наред с това, откриваме ново защитено жилище, където най-малко още 40 жени могат да се скрият, да живеят до 6 месеца с децата си и да получат психологическа помощ. Това е приоритет на общината и който и да заеме нашето място по-нататък, ще е длъжен да го продължи и да надгражда. Ето ти пряк ефект, който като корпоративен адвокат или университетски преподавател на бих могъл да постигна. Накратко, затова си го причинявам: общо 140 жени в безизходица, на които можем вече да помогнем. В моята ценностна система това е голяма работа.

Имаш ли идоли в политиката или хора, на които искаш да подражаваш?

Да, разбира се. Обичам много да чета, нравствен учител ми е Марк Аврелий. В неговите „Писма до себе си“ можеш да откриеш толкова  упование и мъдрост, от които има нужда всеки държавник – защото политик е друга категория според мен (усмихва се). Да не забравя и класическите авторитети – като студент бях стипендиант на Фондация „Конрад Аденауер“ по програмата им за подкрепа на млади лидери и тогава научих много за него, бил е изключителен държавник. Разбира се, Чърчил стои над всички с неповторимия сбор от множество таланти, сред които ораторският, в който остава ненадминат. Президентът Обама е сред безспорните съвременни авторитети за мен.

Какви са митовете относно българската политика, за които непрекъснато слушаш?

Ха-ха, ама те повечето са си истина, защо да са митове? Не са достатъчно много хората с успешна професионална реализация, нужни са ни повече експерти и по-малко специалисти по всичко – всичколози, както им казвахме в училище… Сериозно, имаме нужда от повече здрав разум, от рационално поведение и потискане на егото, на което мнозина, уви, покорно служим. Повече мисъл за резултатите, а не толкова за цветистата реплика, с която ще „забием“ противника от трибуната. Делата остават.

Другото също е важно – да се комуникира, но ако целта ни е промяната, тя се постига с труд и конкретни действия, не с общи приказки. Добре е политиците да осъзнаят, че ако работят заедно, не само не предават избирателите си, а напротив – така няма да ги разочароват, както се получи с последните три парламента от миналото лято насам.

А, какви са митовете по отношение на управлението на София?

Че София е богат град. Казва се винаги – 2 милиарда бюджет, но огромната част от тези пари са, грубо казано, режийни разходи – за поддръжка на системата. Над половината са от държавно делегирани дейности, тоест преминават през общинския бюджет само за да отидат по направление: училища и заплати на учители, издръжка на социални институции, сигурност, здравни заведения. Други са средствата, които се харчат директно за поддръжка на чистотата, уличното осветление и т.н. Истинските инвестиции са тези в строителството на метрото, на големи булеварди и нови паркове, на детски градини и ясли, за покупка на превозни средства за градския транспорт. Именно това са ефективните средства за промяна на градската среда и са около една четвърт от целия бюджет. А при град с улична мрежа от приблизително 4000 км (десет дължини на магистралата от София до Бургас), тротоари от близо 7 млн. кв. м., над 200 училища и градски транспорт от 1000 автобуси, тролеи, трамваи и влакове на метрото, които изминават годишно близо 63 млн. км. – ми това е 1600 пъти дължината на Екватора, истината е, че не стигат. И трудното е с ограничените средства да постигнеш такива резултати, каквито гражданите заслужават.

За сравнение – община Виена, която е с мащабите на София, има бюджет от 15,5 млрд. евро, при това цените на дейностите, които се извършват в двете общини, са относително сходни. Затова правим все повече програми за публично-частно партньорство, ползваме заеми заради добрия кредитен рейтинг. В последната половин година търсим и подкрепа от държавата в кризите, настъпили вследствие на държавни, а не на локални, софийски проблеми – като поскъпването с 300% на горивата, например.

Има ли разлика между „един град“ и София?

Да, всичко казано дотук. Градът е сбор от различни системи – градоустройство, инфраструктура, образователна система, здравни заведения, социални служби, администрация, общински фирми. И не старее, но расте с големи темпове, става все по-привлекателен за живеене, на практика една трета от населението на страната живее в София. Ако добавим и над 100 000 пътуващи за работа всеки ден от близките и не чак толкова близки градове – Перник, Кюстендил, дори и Благоевград, добиваме представа за мащаба.

Тъй като сме на територията на женско списание, мислиш ли, че в България ценим жените? Какво е твоето възпитание?

Преди всичко, трябва да сме откровени – днес повечето „мъжки постъпки“ са дело на жени. За мен кметът на София г-жа Фандъкова, нейната работа и отношение към гражданите, а и към опонентите й, са пример за достойно поведение, без мрънкане и без интриги. Българките са страхотни и се справят сами с твърде много неща в днешно време.

За съжаление, имаме много да работим, за да показваме дължимото уважение към нежния пол. Като започнем от етикета и възпитанието, в които има огромни дефицити, и стигнем до равнопоставеността в професиите.

В нашата кантора повечето адвокати са жени, но професията бе традиционно мъжка допреди няколко десетилетия. И наблюденията ми са, че жените се справят по-добре и по-бързо от нас, мъжете. Те работят с повече внимание към всеки детайл, което е ключово умение в адвокатството. И в университета студентките са обичайно по-трудолюбиви и по-аналитични от студентите. Но въпреки това се налага да се обясняваме защо наемаме повече жени, вместо мъже – да опровергаваме, едва ли не, традицията за мъжката професия: ами, просто жените се справят по-добре на тежките тестове и казуси, които даваме за допускане до интервю. И са страхотни в работата си.

И политиката имаме добри примери – кметът Фандъкова е избирана четири пъти от гражданите на София, вече е най-дълго управлявалият кмет на столицата и на последните избори спечели с 210 000 гласа. Аз се уча много от нея, понякога спорим дали трябва да влиза всеки път в големи детайли за някой мащабен проблем и се уверявам, че е права – трябва, защото лидерът трябва да познава „и кътните зъби“ на системата, иначе не става. Докато ние, мъжете, действаме малко по на едро, уж с размах, но често, без да си правим сметката – тестостеронът надделява.

От малък майка ми ме е възпитавала да съм добър с всички и внимателен с момичетата. Нейната грижа и пример – отгледала е сама две деца през най-трудните години на 90-те, имат огромно въздействие върху ценностите ми и в отношението към жените.

Кога беше последния път, когато чу „Ех, какво момче беше Жоро, а какво стана“?

Наскоро, но гледам да пускам покрай ушите си такива оценки, защото е опасно самовлюбеността да помрачи преценката ми. Знаеш ли, има един парадокс в нашата работа – за да решаваш проблемите на града, трябва да приемаш насериозно работата си. И аз го правя, даже може би напоследък повече, отколкото трябва. Проблемът е, че себе си не трябва да приемаш насериозно. Иначе примери много в световната политика – заприличваш на риба-балон, пълен със самодоволство и съзнание за значимостта си. Хайде, няма нужда – животът е кратък, вселената – огромна и ние сме нищожна част от нея. Особено като видяхме снимките от телескопа Джеймс Уеб – къде си ти с оценката си за величието и приноса си за цивилизацията?!

Добре е да ценим усилията и резултатите, но никой за нищо не ни е длъжен и не бива оценката на другите да е водеща. Така всъщност се ражда популизмът в политиката – без значение дали е полезно, да се търси атрактивното, желаното от мнозинството решение. Но припомням японската мъдрост: доброто лекарство има горчив вкус.

Какъв искаше да станеш, когато беше малък?

Смених няколко желани поприща в интензивния период от първи до четвърти клас. Най-напред исках да стана учител – покрай влиянието на любимите ми учители. Но после, заради книгите и филмите за адвокати си избрах, юридическата професия, без да имам и най-малка представа от нея. Привлече ме обаче целта ѝ – да помагаш на другите. Като се замисля, сега съм и двете, тъй че mission accomplished.

Тези очила с диоптър ли са, или просто ги носиш маниерно?

Като си толкова отворен, качѝ се в колата да те повозя без тях, да чуем какъв фалцет ще извадиш. С малък диоптър са и са за надалеч, но без тях не фокусирам добре, сложих ги в университета, преди това си щъках без остъкление и си живеех много добре.

Жоро, кога се гледаш с одобрение?

Като преборим някой голям змей. Наскоро – след като с кмета извоювахме помощ от парламента за градския транспорт, който беше пред фалит заради поскъпването на електрическата енергия и природния газ. По едно време просто се бях отказал и не вярвах, че ще успеем. Но научих ценен урок: мяташ се в огъня и не отстъпваш, щом вярваш в каузата си.

А кога не можеш да се гледаш?

Когато неглижирам близките си заради поредната задача, винаги неотложна, изникнала все в редките моменти, когато имат нужда от мен.

Хайде, малко лексикон. Любим филм?

„Изкуплението Шоушенк“. От сериите с Джеймс Бонд – „Казино Роял“ и „Скайфол“. Как очакваш зодия „Близнаци“ да се ограничи до един филм?

Любима кола?

Моята – джип Infinity, купих си я с хонорарите от няколко големи дела през годините и затова още ѝ се радвам.

Любима реплика от филм или книга?

На момичето на Джеймс Бонд – Веспър (неповторимата Ева Грийн) към Бонд в „Казино Роял“: „Ако единственото нещо, което остане от теб, са усмивката и малкият ти пръст, пак ще си повече мъж от всеки, когото съм познавала.“

Любим герой?

Джеймс Бонд – човекът, който сам успява да разглоби огромната машина на злото.

Какво би написал за спомен на читателите на „Жената днес“?

Страхотни сте, момичета. Благодарим ви, че ви има.

Жоро, накрая доброто ли побеждава?

Ха, Симо, задължително то побеждава – иначе за какво е цялото блъскане. Без значение е дали ние ще седим по сенките на дърветата, които сме посадили.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара