Едно от първите ми хобита беше бродирането.
Започнах още в осми клас във фирма за ръчно изработване на дрехи. Научи ме баба ми. Ех, тези баби! На тях дължа толкова много!
Бях на около 14 години и много се радвах, че мога да си изкарвам сама пари за джобни. И то не малко за моите нужди тогава. Можех да си позволява да ходя с такси на училище, да си купувам каквито искам дрехи, да колекционирам картички на поп изпълнители и аудио касетки (родените във времето на цифровата музика малко трудно ще ме разберат), и да си плащам сама сметките.
Като се замисля, последното ми даде най-много самочувствие и свобода. Да си независимо момиче на тази възраст е много приятно! А кога ли пък не е? Радвам се, че го разбрах още в детството ми! Не си спомням колко стотинки ми даваха до този момент за закуска, но със сигурност стигаха само за нея.
Спомням си как това сладко чувство ме караше да си „бода очите“, както казваше майка ми по „малките“ часове, за да успявам и да уча през деня. По този повод попаднах на страниците на градския ни вестник като най-малката работничка във фирмата за бродиране. След училище взимах чували с блузи, нашивах ги по зададената схема и ги връщах готови, за което накрая на месеца получавах заплатата си. И тя ми стигаше освен за всичко по-горе изброено да си купувам още книги и… материали за гоблени.
Запалих се по тях като ги видях в дома на една съседка. Както се казва „очите ми останаха“ в тези красиви, изработени с много труд, рамкирани и закачени на стената произведения. Не си спомням каква беше обстановката в жилището й, но от този момент я смятах за много богата. Богата с дарбата си.
И аз исках да мога да шия така. И се научих.
По същото време започнах да се увличам и по йога и музика. Тогава не можех да направя връзка защо и всички тези занимания ми харесваха. Сега вече знам, че изкуствата и занаятите като свиренето на инструмент, пеенето, рисуването, моделирането с глина, боядисването, ръкоделието – плетене, бродиране, шиене и изобщо работата с материали може да е много успокояваща. И точно затова съм стигнала до тях. Увличайки се в хобитата си осмислях времето и се научих да медитирам. Защото всяка дейност може да бъде медитация. Но затова ще ви разкажа друг път.
Днес реших да ви запозная с бродирането.
Първо, нека разберем какво е гоблен. Гоблените са вид занаят или хоби, които ви позволяват да създавате картини с реалистични орнаменти. Работата най-често се извършва ръчно, чрез кръстосано тъкане или бродиране на естествени или синтетични нишки.
Изкуството на гоблените има много древна история. Предмети, създадени с помощта на техниката на бродерия на гоблени, са открити в гробниците на египетските фараони и описани в поеми на древни автори.
Името „гоблен“ се използва през 17-ти век. Французите, братя на име Гобелен, отворили тъкачна фабрика, която произвеждала различни текстилни продукти. Оттогава, навсякъде всички образци на художествено тъкане започнали да се наричат гоблени.
Първоначално гобленът се е възприемал единствено като ръчно художествено тъкане, но постепенно продуктите, изработени на машинни инструменти, започнали също да се наричат така.
Гобленарството може да изглежда трудно изкуство за начинаещите. Но който прояви търпение и има силно желание да бродира сам, бързо ще се убеди в обратното. За най-красиви гоблени се смятат тези изработени с гобленов или кръстат бод. Но знаете, че красиво е не само красивото, а и любимото. Както и това, което си направиш сам. Моят първи гоблен беше много малък и изобразяваше Исус на кръста. Когато го завърших го оставих в една църква. Изобщо не си спомням защо това ми беше първият гоблен, но предполагам, че заради това, че исках някой ден да направя най-сложния и красив според мен гоблен – тайната вечеря по картината на великия Леонардо да Винчи. Обичам да си поставям големи цели, но не се обвинявам, ако не е писано да се сбъднат.
Вторият ми гоблен беше значително по-голям и изобразяваше кораб в открито море. Това беше и последният ми.
После моят кораб отплува в друга посока, но не съжалявам за нищо научено, нито за времето прекарано в бродиране, нито пък за нито една работа, която съм работила в живота ми. Защото всяка работа учи на нещо. Най-малкото на труд.
Все още обичам да гледам гоблени и ме успокоява всичко, което е свързано с ръкоделието.
Мога да шия на ръка, на машина, да плета на един и на два шиша от терлички и каренца до дрехи, мога да бродирам, и дори съм тъкала на стан. Когато дъщеря ми беше малка редовно й правех сама играчки от стари дрешки. И така хем не харчихме пари за непотребни вещи, хем възпитавах и у нея това, че колкото повече неща умееш толкова по-независим си.
Знам, че в магазините има всичко и човек може да си купи наготово каквото може да си позволи. Но малко са хората, които могат да си позволят свободата да избират – да си купят или направят сами.
А „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“
И знаете, че това не съм го казала аз, но за мен остава щастието, че съм го разбрала.
Надявам се, че и вие го знаете!
П.П. Ще се радвам да ми разкажете и за вашите хобита, които ви носят онова близко на медитативното състояние чувство. Сигурна съм, че има още какво да науча.
Благодаря ви за вниманието!
0 Коментара