Гладни ли сте? Ако не сте, ще огладнеете съвсем скоро. Ще отворите хладилника и ще решите проблема. Най-вероятно няма да се сетите, че в някои части на света този ежедневен ритуал е лукс или мечта. След тази книга ще сте гладни за още от Джамал Уариаши. На мен вече ми стърже и чакам следващия му роман.
Младият и изключително успешен инвестиционен банкер Александър Ласло се сблъсква с първата си житейска криза. Развежда се, напуска работа, загърбва лукса на развития свят и заминава да утолява своя ментален и душевен глад, хранейки гладните в Етиопия. Там пътят му се пресича с младата студентка по психология Орели Линдебом, която правейки своя проект, влиза в света на един изключително интересен бохем и филантроп, който е с двадесет и осем години по-възрастен, но какво от това. Гладът за любов често не признава граници. Двадесет и осем е възлово число в романа. Запомнете го!
Джамал Уариаши ни пренася в един нов свят. На фона на резки противоречия, като лукса и глада в Етиопия, авторът ни предизвиква по много пъстра палитра от обществени теми. Смело и без извинения си позволява да говори за крайностите в политиката. Във време, когато това отдавна “не е модерно”. Когато политическия спектър е удобно нивелиран, за да размие всяка политическа отговорност. Джамал Уариаши говори за капитализъм и комунизъм днес когато тези понятия са изместени от правилно и неправилно, сякаш политика и философия са едно и също. Връща ни към едно автентично говорене “ала Тачър и Рейгън”. Хората, които наричаха черното – черно и бялото – бяло. И това беше тяхното разбиране за справедливост и техният начин за поемане или вменяване на обществена политическа отговорност.
Гладът влиза под кожата на Александър, така както войната влиза в живота на войника. За да не си отиде никога. Смъртта става ежедневие. Нищетата и човешкото нещастие – постоянни спътници. Сливат се с него така, че стават като необходими части на тялото му. Алексадър се опитва да работи без емоции. Това е най-добрия начин да си полезен. И докато упражнява ежедневните си ангажименти затвърждава убежденията си за абсурда на комунизма. Както и за това, че не можеш да пребориш една система. Но можеш да помогнеш локално на един или няколко човека. Които да се върнат след време в оглозганата страна и да сеят живот. Ласло осиновява ( няма да познаете колко) деца и се връща с тях в Европа. За да им даде по-добър живот. Под кожата му влиза и Орели Линдебом и тяхната история се пренася в Европа.
Всичко това се случва в един много разнообразен, но балансиран подход на автора към текста. Редува динамиката на сюжета с философски отклонения и разсъждения на твърде горещи и актуални теми. Сменя времена и гледни точки. Като майстор еквилибрист, Уариаши успява да ни държи в действието, като в същото време ни ангажира с позициите си по политически и социални теми, които далеч не са досадни и разточителни. Напротив, всичко си е на мястото. Остава усещането за едно съвършено подредено пътуване в период от пет-шест десетилетия. Майстор!
Джамал Уриаши
За да остане верен на принципа, че няма ненаказано добро, животът поднася на Александър изненада. Той е обвинен в педофилия и попада в затвора за десет години. Уариаши прави много дръзко и настоятелно намигване към прословутата нидерландска толерантност и към субекта на държавността в дефинирането и упражняването на моралните ценности на съвременното общество. Порочният принцип е прост. Ако накажем доброто, ще успокоим съвестта си, която ни терзае, че не можем ( или не искаме) да го упражняваме. Така легитимираме своята духовна нищета и морална леност. По-лесно е да угодиш политкоректно на обществения инстинкт, отколкото да изследваш истината в дълбочина. Държавата няма нужда от неудобни истини. След излизането си на свобода, Ласло се обръща към Орели с молба да изработят реабилитацията му пишейки книга.
Съществува реална опасност тази книга да ви дойде в повече. Когато минете половината от текста и попаднете на трактата за сексуалността. Ще ви скандализира, ще ви смути, вероятно ще ви разгневи. Революционен и меко казано нестандартен поглед и дисекция на секса, приложението му и сексуалното възпитание. Обръщане с краката нагоре на традиционните ни разбирания. “Изкачване на връх” както го нарича автора. Пригответе си кислород, много. Ще ви трябва в този поход на възмущението. Или гениалното откритие. Вие ще решите.
Докато Орели Линдебом работи с Александър по книгата, тя минава през палитра от емоции и факти, които й помагат да подреди собствения си житейски пъзел и да си отговори на въпросите около внезапната раздяла с него десет години по-рано. Уариаши ще ни преведе през тази игра с резки смени на стила. Емоцията на Орели в изречения от цяла страница. Десетки изречения от по една дума, от които става кристално ясно какво се случва. Пасажи от изречения с дълги многоточия, които говорят без букви…
Авторът използва изключително колоритния образ на главния герой, за да ни разкрие собствената си ерудиция. Текстът е богато украсен от исторически и културни препратки, стихове и цитати от песни. Всички до един на място. Съвсем на място, точно преди да ви доскучее, ще попаднете на смяна на шрифта, разгадаване на кодове, тук таме някой поток на мисълта. Колкото да отпиете и да продължите в безкрайно интересния сюжет. И в скоковете във времето. Може да са резки понякога, но не толкова, че да се изгубите в действието. Ако случайно се изгубите, то най- вероятно ще бъде когато стигнете до личния дневник на Орели. В него активната съпруга, майка и професионалист ще ви разкрие интимно своята душевност и емоциите с любовта на живота си. Ще стане ясно и коя е тя. Александър Ласло, зашеметяващият космополит, или Филип, грижовния съпруг и баща на детето й. Всъщност може и да не ви стане ясно. Признавам си, че аз още съм объркан.
Накратко е това. За повече, тази книга трябва да се прочете. Непременно!
А-а, щях да забравя! Реших все пак да ви кажа колко деца е осиновил Александър Ласло. Вярвам, че това няма да намали интереса ви. Децата са двадесет и осем. Казах ви да помните числото. Двадесет и седем успешни осиновявания. За проваленото ще трябва да прочетете пак сами. Оставям ви. Гладен съм!
Джамал Уариаши е носител на наградата за литература на Европейския съюз за 2017 година за „Глад“.
0 Коментара