Срещайки се с близък човек, сигурно всеки си е задавал бързичко наум въпроса – сега ще се целуваме ли, колко пъти, кой ще направи първия жест и т.н. Това важи особено за дамите. Мъжете, поне в мъжка компания, са освободени от тази грижа. Но срещнат ли се две приятелки, близки семейства или добри познати мъж и жена – целувките стават задължителни. Българите традиционно сме по-затворени и рядко показваме подобна близост – обикновено при празници и годишнини, при изпращане и след дълга раздяла.
В Западна Европа се целуват много по-често,
като „здрасти“ вместо ръкуването.
Там децата задължително отиват при родителите, за да бъдат целунати за лека нощ, а ако вкъщи има гости, гостите също целуват децата на домакините. Постепенно, пътувайки и общувайки повече с чужденци, започваме да променяме привичките си.
Инициативата
при целувката е важен въпрос. Нормално е мъжът първи да направи движението или ако две дами се целуват, по-възрастната или по-издигнатата в обществото да даде знак. Ако има конкретен повод – годишнина, събитие, свързано с дадена персона, инициативата е на другите, които искат да поздравят „виновника“. Нормално е също да има реципрочност – ако се срещнат две приятелски семейства и единият съпруг разцелува дамата на другия, редно е и втората дама да бъде нацелувана. Може и да не сте очаровани, че някой напира да ви целува, но
не може да се бяга
от такава ситуация. В края на краищата говорим само за целувка по бузата. Наистина има ситуации, когато напиращият да целува очевидно желае отношенията да преминат в друго качество. Но една дама има безброй средства да покаже, че що се отнася до нея, целувките ще останат само протоколни. Във Франция почти с всяко „бонжур“ хората си разменят доста сръчно по две или четири целувки, без да се ръкуват и дори без да се прегръщат. И там няма писани правила с кого се целуваш и с кого не, но най-общо казано придобивате това право, ако вече сте били със съответната персона на маса – няма значение дали в скъп ресторант или на терасата на кафене.
В Белгия добрите познати си разменят по три целувки, също толкова и в Русия, но там се ръкуват, целувайки се. Нещо, което на Запад избягват да правят. Една лека прегръдка на ниво лакти сякаш е най-подходяща по време на целувката. Разбира се, всичко зависи от повода. След дълга раздяла или по повод на голямо събитие може да се прибегне и до мечешката прегръдка на ниво рамене. Впрочем ако имате навик да се целувате, ръкувайки се, помислете си само, че погледнато отстрани, това изглежда също толкова тромаво, сякаш приветствате леля си. Иначе в повечето европейски страни се разменят по две целувки.
Ето едно правило: ако сте сигурни, че ще се целувате, а няма да се ръкувате, ръцете ви могат да висят свободно надолу. В противен случай, а също, ако искате да придадете допълнителна топлота към жеста, използвайте ръцете си за някакъв вид лека прегръдка. А ако все пак сте хванали ръцете на другия в момента на целувката, стиснете ги по друг начин, не като при ръкуване. Какви други правила да спазваме? Има две елементарни. Едното е
да запомняме с кого
сме се целували предишния път – това е сигурна гаранция, че трябва да го направим и следващия, и то по приблизително същия начин. Ако пропуснем, може да се изтълкува лошо. Следващо елементарно правило е – наблюдавай какво правят другите. В Русия и в Сърбия се разменят „влажни“ целувки, в други страни устните почти не докосват бузите и не се издават мляскащи звуци.
Целуването на ръце
е сравнително по-рядка практика, макар че е част от темата. Има кавалери, които са обиграни в тази област, така че всяка дама трябва да има готовност да стане обект на подобно внимание. И тук съществуват по-мокри и по-символични мляскания, като най-сръчните кавалери успяват да доближат ръката на жената съвсем близо до устните си, без да я докоснат. Дамата трябва да следи погледа на кавалера, който в момента на целувката би следвало да погледне към нея. Но церемониалното целуване на ръка може да бъде приравнено по-скоро към ръкуването, а не към размяната на целувки, която бележи по-голяма близост, А ако кавалерът не е уверен в умението си да целува ръце, той трябва да знае, че тази практика не е задължителна, и не трябва да мъчи себе си и другите.
Тук няма да коментираме съпружеските целувки и целувките между интимни партньори, които са отделен жанр, където всичко е позволено, стига да доставя взаимно удоволствие. Но понякога има смесване на жанровете – например когато ви се наложи да целунете в обществото персона, с която сте в интимни отношения, без да е необходимо това да бъде разгласявано. Тогава целувката трябва да бъде по бузата, също толкова невинна, колкото ако целувате чичо си.
0 Коментара