От известно време съседите ме гледат някакси особено. Минавам покрай тях, те ми обръщат гръб. Опитвам се да ги заговоря мълчат.
А иначе съм, така да се каже, почтен човек Работя по осем часа в завода, връщам се винаги навреме в къщи, не пиянствувам с приятели, помагам на жена си в домакинството.
Търпях, търпях, докато един ден ми кипна и креснах на жена си:
– Стига толкова! Какво се е случило?
После й разказах цялата история с комшиите. Сигурно съм имал вид на смачкана маруля, защото жена ми едва не припадна от умиление. Но после направи кафе и усмихвайки се, сложи ръка на рамото ми:
– Пийни си да се поосвежиш, пък аз ще ти разкажа всичко.
– Моля ти се, не ме измъчвай! Казвай по-бързо, че вече пред очите ми се веят черни чаршафи…
Тя отпи от кафето, облиза се самодоволно й с мъка сдържайки смеха си,започна:
– Тия дни у нас идва Фанчето, на Пешо жената. Ти беше на работа. Защо – вика тя – не вземеш да оправиш твоя мъж, ами така си го разглезила? Все ти ходиш да пазаруваш, все тебе виждаме с мрежите и с пазарската чанта…
– Значи такава била работата! – скочих от дивана и от очите ми изчезна цялата чернилка, дето се беше събирала толкова дни. Грабнах мрежата и пазарската чанта и излетях като фурия навън. Като ме видяха комшиите, до един се спуснаха да ми стискат ръка. да ме питат къде съм бил през целия месец, какво съм правил, как съм със здравето. Те не знаят, мислех си, че моята жена не умее да готви и откакто сме женени, аз вършех тази работа, а тя само пазаруваше…
0 Коментара