Всеки от нас е чувал или знае за случай, в който „доброжелател“ разкрива тайната на осиновяването. Това безспорно е тежка травма, която за дълго може да наруши психичното равновесие както на осиновители, така и на осиновени.
Възможно ли е детето да бъде предпазено от тази опасност? Могат ли родителите да бъдат пощадени от постоянната тревога, от страха пред неочакваното разкритие? Мисля, че отговорът е положителен, ако си отговорим правилно на основния въпрос: трябва ли истината за осиновяването да бъде разкрита, от кого и в коя възраст?
Опитът показва – най-добре е двамата родители заедно, колкото се може по-непринудено, да съобщят на детето, че те не са неговите биологични родители. Възрастта между 5 и 6 години е особено подходяща за разкриване на истината. В тази възраст то е с повишена емоционалност и лесна внушаемост, поради което тогава най-лесно ще възприеме и преживее новината. Добре е тя да бъде поднесена под формата на приказка за добрите и грижовни родители, разказана живо и емоционално. След няколко дни осиновителите тактично трябва да разберат дали детето е запомнило разказаното. Подобна подготовка безспорно е най- добрата бариера срещу „доброжелателите“.
Чрез нея се затвърждава и доверието между родители и деца. Защото практиката ми на медицински психолог мие показала – децата страдат не толкова от факта на осиновяването, колкото от това, че са били лъгани от родителите си, че не им е било гласувано доверие.
Погрешно е тайната на осиновяването да се разкрива в пубертетната възраст. Тогава юношите подлагат на особено критична преоценка родителите си, често се наблюдават остри протестни реакции, враждебност. Пубертетът е време на особена психична ранимост и новината за осиновяването може тежко и за дълго да травмира.
Ако оптималната възраст, в която истината е трябвало да се каже, е отминала, добре е родителите да се консултират с опитен педагог, медицински психолог или детски психиатър. Той, като се съобрази с конкретните обстоятелства, ще им посочи какъв път трябва да изберат.
Консултацията с тези специалисти е особено наложителна, ако биологичната майка открие детето и прояви претенции към него. Естествено е родителите да изпитват неприязън към нетолерантното, неетично отношение на веднъж отказалата се от родителство жена. Все пак спонтанните реакции не бива да вземат превес. Не бива да се мисли какво заслужава и какво не заслужава биологичната майка, а дали поведението на родителите няма да навреди на детето. Нещата трябва да се поставят така, че да се предотвратят остри реакции на отричане от осиновителите – бягство от дома, асоциални прояви, опити за самоубийство.
Понякога се появява и друг проблем. След осиновяването жената забременява и ражда второ дете. Повечето от майките запазват обичта и привързаността си към първото дете. Много от тях казват: „Аз съм го отгледала, значи то си е мое. Щастието да родя ми го донесе то. Даже с осиновеното се разбирам много по-добре, отколкото с онова, което съм родила.“
Срещат се обаче и родители, които след появата на „собственото“ дете рязко променят емоционалното си отношение към осиновеното. И то, освен че трябва да се справя с естествено възникналите конкурентни отношения с новото братче или сестриче, внезапно се натоварва и със студенината на родителите. В практиката си имах случай, в който единадесетгодишно момиче ми сподели: „Откакто се роди брат ми, майка все него хвали, татко все на него купува. По-добре да си бях останала в пансиона и да знам, че си нямам никого, вместо да живея така.“
Родителите трябва да правят опит да се самонаблюдават, за да могат да постигнат максимално равностойно отношение към двете деца. Ако въпреки усилията им след раждането на дете осиновеното остро промени поведението си, добре би било те да потърсят компетентна психологическа консултация. Съвсем нерядко асоциалното поведение се поражда именно от чувството на пренебрегнатост, от липса на достатъчно обич.
Осиновяването на дете безспорно носи щастие в семейството, което не би могло да бъде заменено с нищо друго. Но пред осиновителите, особено ако те не се решат навреме да кажат на детето си, че не са негови биологични родители, могат да възникнат сериозни трудности. И тогава без отлагане и без излишна самоувереност в собствения житейски опит те трябва да се консултират със специалист.
0 Коментара