ДИМИТЪР ЖИВКОВ: ТРЯБВА ДА СИ БЪДЕМ ДВИГАТЕЛ

Ако още не сте гледали някъде младия талантлив актьор – бързо поправете този пропуск!

Всеки чешит, който има собствено виждане за това как трябва да стават нещата и действа само според вътрешното си усещане, гледан отдалеч буди недоумение или възхищение, или и двете. Всеки живак, който се изправя гърди в гърди с ежедневието, вместо кротко да го следва, е опасен. Плаши – не защото иска да навреди, а защото никога не знаеш как ще реагира. Такъв е и главният герой на Димитър Живков – Здравко, от спектакъла „Живак” – непредсказуем, див, очарователен, объркан, куражлия, безпомощен, загубил пътеката, намерил пътеката, истински. В края на представлението ще ви е спечелил напълно.

Самият Димитър Живков прилича на героя си. Иска да прави нещата така, както подсказва вътрешното му чувство. Работи със съмишленици и приятели. Понякога не знае накъде точно е поел, но едно е сигурно – там, където отива, е интересно, изпълнено с предизвикателства и има много театър – топъл, жив, с много смях и малко солено в гърлото.

След поредица от роли в различни класически и по-експериментални постановки, през 2012 година актьорът създава моноспектакъла „Живак”. Текста, посветен на особения светоглед, манталитет и чувство за хумор на врачани, написва сам.

Режисьор на спектакъла е Димитър Стефанов. Сценографията и костюмите са на Димитър Димитров, а музиката е на Мартин Каров. (Ако следите театралния живот отблизо, тези имена вероятно са ви познати от ред други страхотни спектакли.)

„Живак” бързо набира фенове. Реплики от спектакъла започват

да се предават от уста на уста.

Незабравимо звучи стихотворението на Христо Фотев „Господи, колко си хубава” в превод на монтански. Смях будят говорът – врачански диалект, абсурдните реакции на героите (за час и половина Димитър Живков се превъплъщава в единадесет персонажа), особеният врачански маниер на поведение – така да кажеш и най-хубавото, че човекът отсреща да се чуди да се обиди ли, или да се зарадва. Но най-голямото достойнство на спектакъла остава усещането, с което публиката напуска залата. Всички понякога не знаем как да постъпим, как да се справим с чувствата си, как да посрещнем бедите. Лесно се подхлъзваме по лоши пътища и забравяме кои са важните неща. Но винаги, ако си останем верни, намираме нашия си ключ към света и своето място в него.

Срещите с Димитър Живков извън сцената носят същото усещане. Слушаш в захлас как разказва смешни случки от представления.

Наслаждаваш се на кратките сценки, които разиграва,

докато говори за продавачката от кварталния магазин или за джебчия, попаднал за първи път в театъра. И докато се усетиш, разговорът вече се е завъртял към това колко е интересен този първи сблъсък на хората с изкуството, с любовта. Как разбива черупката им и ги оставя да се справят с чувства и мисли, неизпитвани до този момент, и как те могат да бъдат овладени. Успокоително и вдъхновяващо ти действат реплики като „Трябва да си бъдем двигател.” Още повече, след като чуеш плановете на Димитър за следващи постановки, запознаеш се отблизо с графика му и се увериш, че това не са просто думи, а чиста реалност.

Димитър Живков и екипът на „Живак” направиха турне из България със спектакъла. На 28 го играха в Българския културен институт във Виена – дом „Витгенщайн”, и междувременно се подготвят за нова постановка по текстове на Александър Урумов в Сатиричния театър.

Димитър се снима в сериала „Недадените” и е част от групата за импровизационен театър ШиЗи Про, чиито представления можете да гледате на сцената на читалище „Славянска беседа”. Естествено, очаква и нови театрални предложения. Смята, че актьорът трябва да се пробва в различни жанрове и да отговаря на колкото се може по-разнообразни театрални предизвикателства.

Истината е, че за каквото и да говорите, темата лека-полека се връща към театъра. Наблюденията, историите, малките и големи житейски прозрения, които е натрупал по пътя си – всичко е пречупено през черната кутия с три стени и живеенето в нея. Може би затова, когато Димитър Живков казва „Всичко си е в мен”, на човек му се иска само едно: бързо да провери в афиша кога е следващото представление с негово участие и да си купи билет.