Тя в двореца е сама. Но пее. И непознатите улици иска да разбере. И пее. Тя иска да я докоснеш и да дойдеш. И пее. Тя знае – мислите се връщат бързо, дори от чужбина. И пее. Тя е Ваня Щерева. Тя пее.
СТИХОТВОРЕНИЕ
Да се обичаме по лондонските улици
Такива съвършено непознати и ухилени
И всички бъдещи за флирт приумици
Да бъдат само част от наш’те минали.
Разказвай ми неща, които вече зная
Ще слушам до побъркване и все едно не знам.
Мълчи, да ти разкажа нещо аз накрая
Седни до мен на този стар диван
Да ти призная… че отдавна тихо скиташ
В главата ми, подута от ненужно население
Подхлъзваш се, изправяш се, препъваш се, залиташ
И само твоето движение твори във мен вълнение.
И моля ти се вече да ме срещнеш
Не може да не се познаваме със теб
Да бъдеш свестен, честен, да ми креснеш, да ме стреснеш
Да те привличам, да си личен (обратно на безличен), да те обичам,
Да можеш да ме разпознаеш, защото аз вече го направих първа,
да престанем да се влюбваме къде ли не за малко и после пак отново все едно и също,
да гледаме какво дават по телевизията, дори да е нищо интересно,
а то винаги е такова, ние да го оцветим с прегръдката си
и да вземем вече да се срещнем,
май го казах и по-рано,
и да свърши това стихотворение,
че и то вече на нищо не прилича…
П.П.: Поезията бързо преминава в проза. Не ми позволявай да правя така.
ВАЖНО РЕШЕНИЕ В СРЯДА
Ей сега седя и го гледам
Часът е 1.45
И не че са свършили всички останали
И не че светът е изчезнал
Ама знам, че няма никъде някой
Който така да ме вдига
Или натъжава
И все е до дупка
Май че с него сме били близнаци
В предишен живот
Или нещо такова
Със сигурност нещо е имало
Не е читава тази ми работа
Обаче
Той не иска мен
И то е повече от ясно
Обаче
Аз съм си щастлива
Със своето обичане
И ей сега се сетих
За израза
Тъп и упорит
И взех важното решение
Ще си обичам самостойно
И к’во като отсреща няма нищо
Ще бъда глупава до дупка
И без това не ща да виждам
По-далече от носа си
А носът ми дълъг е
Точно три часа път до него,
заедно с грима, прическата и лака.
последната сряда на ноември, 07
НЕДЕЛЯ
Джуджето от отсрещния прозорец
Ме наблюдава и се крие зад пердето
Джуджето в тази неделя си е казало
Я да видим какво прави отсреща голямата какичка
Сгъва чорапки голямата какичка
И гащички
Такива, които на тебе
Никога няма да станат…
Тази сутрин
От 6 до 9 не можах да спя
Събудих се обмислена за теб
Ма тъй обмислена
Че чак усетих как ги качвам тия мисли
На самолета
2-3 часа полет
Докато ги посрещнеш на летището
Докато те намерят по табелката
И гледам
Станало 9.41
Когато телефонът ми изпиука
И гледам на дисплея твойто име
И гледам
И не мога да повярвам
Че толкоз бързо мислите се връщат
От чужбина…
0 Коментара