Помня, когато бях малка, все ми обещаваха, че щом порасна, ще стана каквато пожелая, ще правя каквото искам и въобще – големи очаквания за приказен живот, в който сам определяш правилата на играта. Да де, но не се оказа точно така. Малко по малко разбираш, че животът на порасналите съвсем не е такава „свободия“ и трябва много да се потрудиш, за да извоюваш онзи, приказния, който някога са ти обещавали. Трябва да се бориш, да проявяваш сила, упорство, характер и често да се сблъскваш с трудности. Трябва да бъдеш. И всичко това идва със стабилно количество уроци, които са част от уравнението с много неизвестни в тази физика на порастването. Но тези уроци не са стандартните като „сиренето е с пари“, „няма ненаказано добро“ и т.н. Тези са изстрадани, научени и осмислени.
Урок 1: Ти си най-важен
Този още го уча. Давам си сметка, че през годините хиляди пъти съм поставяла себе си на заден план. Във връзките, в работата, в отношенията с близките. Казваш си – е, какво пък толкова, ще направя компромис, не е болка за умиране. Нищо, че днес не ми се яде пържола, че не ми се ходи по магазините или вече не мога да издържам на напрежението. Отлагането на моите нужди, тяхното пренебрегване, са основното ми съжаление през годините. Толкова пъти не съм била себе си, за да бъда удобна на някого другиго, че в един момент смятах, че съм загубила себе си в желанието да угодя. Днес гледам по различен начин – не постоянно, но предимно. Важната съм аз, моите нужди, моето мнение, аз, аз, аз. Учили са ни, че егоизмът е недостатък, а той всъщност не е. Да мислиш за своето щастие и смисъл е най-значимото, на което можеш да се научиш и колкото по-рано го направиш – толкова по-бързо ще разбереш, че хората ще те уважават и ценят много повече. И ще бъдеш себе си.
Урок 2: Приятелите са семейството, което си избираш
Дългогодишното странстване в чужбина далеч от семейството ме накара да преосмисля ролята на близките в ежедневните битки. Всеотдайността на някои приятели и двуличието на други винаги са уроци. Научих се да давам много само на онези, които истински го заслужават. А те не се разпознават винаги лесно. Във филмите лошите носят черна пелерина и очите им имат страховит зеленикав блясък. В истинския живот те са усмихнати, приветливи и повече от мили, което прави ножа в гърба още по-труден за понасяне. Но никога не се отказах от вярата в приятелството. Защото приятелите са безценни – в добро и лошо. Някои идват и си отиват, а други остават за дълго. Но това е ОК – променяме се и допирните ни точки понякога се губят по пътя. Не тъжа за загубени приятелства – има хора, които идват в живота ти с определена цел и после си заминават. Трябва да умеем да ги пускаме.
Урок 3: Любовта боли, но и дава криле
Винаги съм вярвала, че любовта е смисълът. Но съм далеч от идеята, че всичко е розово, когато си влюбен. Напротив – любовта е предизвикателство, битка и, да, много често боли. Щастлива, нещастна – болка винаги има. Спомням си мигове, в които съм усещала почти физическа болка, сякаш някой е изкопал дупка в гърдите ми. Имало е обаче и дни, в които светът е изглеждал много по-ярък и приказен, моменти, в които дишам дълбоко и усещам, че живея истински. Но винаги съм знаела, че без любов просто съществуваме. В годините се научих да избирам битките си. Някои любови заслужават бляскави доспехи, а други – само прах и забрава.
Урок 4: И това ще мине
Да пораснеш, не просто на ръст, но и емоционално, духовно, е дълъг път. Цял живот се учим, падаме, ставаме. Но вселенското правило е, че всичко минава – и доброто, и лошото. В най-тежките си мигове съм си задавала многократно въпроса „защо“ и след време винаги съм получавала отговор. Истински вярвам, че е за по-добро. Тези горчиви истини се приемат трудно, особено в житейски кризи, но силата на човешкия характер и воля наистина няма граници. И всяка грешка, стъпка, падане, изграждат и променят. Да умееш да приемаш е дар.
Урок 5: Да се откажеш не е слабост
Когато заминавах да уча в чужбина майка ми седна до мен и ми каза: „Не се страхувай да се върнеш, ако не се чувстваш щастлива. Това няма да бъде провал, а просто опит.“ Тези думи си повтарям и до ден днешен, когато силите, желанието и смисълът се изчерпят. Да се откажеш от нещо не е признак на слабост, а осмисляне, че усилията не си заслужават целта. Всеки има право да променя курса на живота си и това не е провал, а смелост.
0 Коментара