Ом...

Не е нужно да си будистки монах, за да медитираш. Нито дори хипи, любител на индийския коноп. Въобще не е нужно да напускате работа, да продавате всичко и да се оттегляте от света в тибетски манастир. Да медитирате можете и в някое кьоше на Нюйоркската фондова борса насред финансова криза.

Последните научни открития дадоха убедителни доказателства, че медитацията е полезна абсолютно за всеки човек, защото намалява стреса, подпомага лечението, усилва имунната система и дори ни прави по-умни. И това даже само с кратки сесии от по 10-ина минути на ден.

Ако не сте абсолютно сигурни какво е медитацията, представете си следното: сядате удобно, затваряте си очите и съсредоточавате вниманието си върху дишането. Почувствайте въздуха, който навлиза през ноздрите ви и изпълва дробовете ви от горе до долу, а след това излиза от тях. Повторете. По естествен начин ще започнете да дишате по-бавно и дълбоко. Отбележете какво нахлува в главата ви: какво искате за вечеря, дали да си купите обувките, които видяхте в МОЛ-а вчера, или пък мисълта дали Николай Бареков ще е по-добър премиер от Пламен Орешарски… Без значение какво се върти в мозъка ви, определете го като „мисъл”, прогонете го, а след това върнете вниманието си към дишането.

Когато се уловите, че мечтаете, планирате, анализирате или се тревожите (което ще се случва постоянно), просто позволете на мислите да отлетят и се фокусирайте отново върху въздуха, преминаващ през тялото ви. Останете в това състояние 10-15 минути. За прогонването на мислите, можете да се фокусирате освен в дишането си, и в някаква дума или фраза.

Медитацията е състояние на релаксация и вътрешна концентрация върху обект или мисъл, или състояние на (о)съзнаване. Тя изисква обръщане на вниманието навътре, оттеглянето му от външния свят. Има, разбира се, различни медитативни практики, но крайната цел е една и съща – умствена релаксация, покой на ума, концентрация, съзерцаване.

Заради многото начини за практикуване на медитация, много хора се чудят дали правят нещата както трябва. Според Роджър Томсън, психолог с частна практика в Чикаго и практикуващ дзен медитация, има само един начин да знаете със сигурност: „Ако се чувствате по-добре след това, значи медитирате както трябва.” „Може и да е трудно. Истинска битка е да превъзможнеш вътрешното бърборене, които всички ние изпитваме”, казва обаче Стивън Хендлин, клиничен прихолог от Калифорния.

Научно доказано е, че медитацията:

Намалява стреса и безспокойството
Лекува страхове и натрапчиви мисли
Засилва увереността
Освобождава от усещането за депресия
Подобрява концентрацията
Повишава мотивацията
Лекува пристрастявания
Разрешава проблеми със съня
Помага на хората, страдащи от панически атаки

Няколко проучвания показаха, че хората, които медитират за кратко време имат повече алфа мозъчни вълни (те отговарят за релаксацията) и по-ниски нива на тревожност и депресия. За да установят точно на коя част от мозъка действа медитацията, учени от медицинския факултет на Харвардския университет използвали ядрено-магнитен резонанс, за да изследват мозъчната активност на медитиращи хора. Те установили, че медитацията активира секторите, които отговарят за автономната нервна система, която пък управлява функциите в телата ни, които ние не можем да контролираме – като храносмилането и кръвното налягане.

Това са и функциите, които често страдат заради стреса. И има логика, че помагайки им, можем да избегнем свързаните със стреса състояния като сърдечни и храносмилателни проблеми и безплодие.

ПО ТЕМАТА

Според сп. „Ню Сайънтист” учени са открили, че чрез медитация се постига повече от това просто да се чувстваш добре и да се успокоиш. Тя спомага за по-добра работоспособност и променя структурата на мозъка. Учените от университета в „Кентъки” в Лексингтън направили заключението въз основа на експериментите си по метода „поставяне на изпитание на психомоторната бдителност“, който се използва за определяне на ефекта от менталната проницателност при сънливост. Тестът включвал втренчено гледане в LCD екран и натискане на бутон при неочаквано появяване на образ. Обикновено на хората им са необходими от 200 до 300 милисекунди, за да реагират, но на лишените от сън хора им е необходимо по-дълго време, а понякога пропускат стимула напълно. Десет доброволци са тествани преди и след 40 минути сън, медитация, четене или непринуден разговор, като всеки от тях е минал тестовете с всички условия. 40 минутната дрямка е известна с ефекта си на увеличаване на работоспособността (след час или известно време за възстановяване от умората). Но това, което изненадало учените бе, че медитацията е единствената интервенция, която незабавно води до превъзходно постижение, въпреки че никой от доброволците не е имал опит в медитирането.

„Всеки един участник показа подобрение“, казва един от изследователите. „Подобрението беше дори по-драматично след една безсънна нощ, казва още той, но добавя, че „защо увеличава работоспособността, ние не знаем.“ Сега екипът изследва опитни медитиращи, които прекарват по няколко часа на ден в практикуване.

Създател на мозък

Сара Лазар и нейни колеги от централната болница в Масачузетс, Бостън, САЩ, използвали също ядрено-магнитен резонанс, за да сравнят 15 души с опит в медитацията от години, и 15 души, които никога не са го правили. Лекарите открили, че медитирането увеличава дебелината на кората на главния мозък в областите, свързани с вниманието и сетивния процес. „Вие го упражнявате, докато медитирате, и той се увеличава,“ казва Сара Лазар. Откритието се равнява на откритията, разкриващи, че талантливите музиканти, атлети и полиглоти имат нарастване в съответните области на кората на главния мозък.

Увеличената дебелина на сивото вещество не е много голяма – от 4 до 8 хилядни от 1 инч. Увеличението обаче е пропорционално на времето, което хората са прекарали в медитация през живота си, отбелязва Лазар. Това показва, че удебеленията са резултат от интензивна практика, а не просто от физиологични разлики.

Колкото и да са миниатюрни, тези разлики в дебелината на сивото мозъчно вещество ще са обект на още много проучвания, за да стане ясно какво точно се случва и как по-добре да използваме медитацията за подобряване на здравето и благополучието си и дори да забавим стареенето.

Търсят се отговори на основни въпроси. Какво причинява удебеляването? Създава ли медитацията повече връзки между мозъчните клетки, или пък повече кръвоносни съдове? Как удебеляването на мозъка влияе върху ежедневното ни поведение? Създава ли по-добра комуникация между интелектуалните и емоционалните раздели на мозъка?

Забавяне на стареенето?

След като медитацията противодейства на естественото изтъняване на мислещата повърхност на мозъка, може ли тя да играе роля в забавянето или дори в обръщането на тенденцията на стареенето? Сара Лазар е внимателна в отговора си: „Нашите данни до момента предполагат, че в една малка част от мозъка сякаш изтъняването е по-бавно, така че медитацията би могла да помогне при забавянето на някои аспекти от когнитивното стареене”. „Но не бива да забравяме, че монасите и йогите също остаряват и умират. Но все пак те твърдят, че имат по-добър капацитет по отношение на вниманието и паметта.”

Със сигурност всяко нещо, което ни помага да се борим със стреса, е добре дошло. Какво още обаче медитацията може да направи за нас? Според много проучвания медитацията има не само ментален, но и значителен физиологически ефект върху тялото. Сред многото други ползи, проучванията са доказали, че медитацията помага за подобрението при болни от сърце, намалява болката и укрепва имунната система, като по този начин й помага да се бори с болестите.

Списание Stroke публикува проучване, проведено с 60 афроамериканци с атеросклероза или удебелени артерии, които практикували медицатия в период от 6 до 9 месеца (афроамериканците са два пъти по-застрашени от смърт от сърдечносъдови заболявания в сравнение с хората от бялата раса). Резултатите показали, че при хората, които медитирали удебеленията в артериалните стени намалели, докато при контролната група немедитиращи даже се увеличили. Промяната при медитиращите на практика намалява риска от инфаркт с 11% и от инсулт с между 8 и 15%.