Атина Санториниу повече от 25 години практикува и преподава медитация, ръководи курсове за пробуждане на вътрешната сила, за посвещение в Акашови записи. Освен това е квалифициран специалист по рефлексология и духовен лечител. Омъжена е за Петър Няголов, който е нейн партньор както в живота, така и в центъра за духовно образование „Гайа”. Петър също повече от 25 години е следвал различни духовни дисциплини, с чиято помощ е създал свой собствен път, който нарича „Йога на себеосъзнаването”. Практикува енергийно балансиране и хармонизиране. Член е на Световната федерация на лечителите със седалище в Англия. Провежда инициации в Личната сила, Висшия Аз, активиране на личния духовен учител. Води и курсовете за посвещение в Акашови записи заедно с Атина.
Доскоро понятието „телепатия” беше свързвано с това, че си мислиш за някого и той ти се обажда. Или с „четенето на мисли”. Или когато в един глас кажете едно и също нещо, след което си пляскате ръцете, вярвайки, че това е „на щастие”. Някакви такива неща.
Всъщност телепатията е основен инструмент, чрез който духовни същества от различни измерения общуват с нас през съзнанието ни, без да се налага да изпадаме в транс. Тази „дарба” е сравнително нова за човечеството. Оказа се, че от 1987 г. насам все повече хора напълно осъзнато поддържат телепатична връзка с ангели и архангели, с Възнесени учители и с Бог, без да преживяват травми, катастрофи, без да изпадат в кома при отключването на тази способност. И това е свързано с голямото еволюционно събитие за Земята – трансформирането на нейното материално тяло в духовно. По тази причина способността за телепатия се усилва. Като радиоприемник, в който досега е имало само неясен шум, а изведнъж леко го почукваш и той се тунингова.
Преди това понятието „ченълинг” – получаване на дълги и съдържателни послания, цели истории за миналото на планетата, за устройството на Космоса и „населението” на останалите планети в нашата галактика и прочее – беше свързвано с малцина избрани, които влизат в толкова дълбока медитация, че изпадат в транс или под хипноза „отдават” тялото си да бъде проводник на нематериален разум. Всички знаете за посланията на Едгар Кейси за Атлантида и за извънземния разум. Оригиналният текст на Закона на привличането (преди да се превърне в холивудската продукция „Тайната”) също е записван чрез класически „ченълинг”. Естер Хикс е била медиумът, съпругът й – Джери Хикс, е записвал посланията. Вадим Зеланд в своята поредица „Транссърфинг на реалността” също твърди, че е само скромен приемник на онова, което му е било „диктувано”, а той прилежно и в пълно съзнание е записвал.
Има и „канали”, които практикуват автоматично писане – сякаш ръката сама се движи. Доколкото си спомням, Нийл Доналд Уолш в своите „Разговори с Бога” именно така е започнал. После е продължил диалога си с Твореца по „нормалния” телепатичен начин.
Науката все още не е в съгласие с тези методи. В последната си книга, „Свят, населен с демони”, Карл Сейгън обяви и телепатията за „демонична”, наред с астрологията, хипнозата, историите за извънземни, житните кръгове, подземни или подводни цивилизации. С целия ми респект към научните постижения и великия ум на Карл Сейгън и без да съм потънала в невежество, и по тази причина – лесна жертва на манипулации от „новата мода”, категорично твърдя, че телепатия си имам. И не от вчера. Просто не бях свикнала да я наричам така. По-скоро я свързвах с творческата си природа и вдъхновението. С неоспоримия факт, че понякога, докато си пиша текстовете, изведнъж ми хрумват алтернативни гледни точки, които не са част от моята житейска практика. Оправдавах ги с така нареченото „емпирично познание”, но усещах, че са нещо повече. Започнах да схващам, че тези неща, които не знам от практика, но иначе „зная с абсолютна сигурност”, помагаха на мен самата да решавам собствените си проблеми от някакво друго ниво на съзнание. Вярвах, че това е знанието, което притежава моят така наречен „Висш Аз”. Което се оказа вярно. Мислех обаче, че то е равносилно на онова, което творците наричат вдъхновение, и затова все повтарях на хората да седнат да творят, когато имат проблеми, за да им хрумне как да ги решат. Което, оказа се, не е съвсем така.
При всяко положение исках да знам със сигурност, че връзката с висшето ми съзнание е стабилна и че онова, което се проявява като уверен вътрешен глас, е от чист източник. Не само заради собственото ми желание за духовна осъзнатост, но и по още една много важна причина – винаги когато сядам да пиша текст, мислено отправям молитва той да донесе познание и светлина, дори когато съм бая цинична и щедро осолявам със съвременен жаргон.
По тези, а и някои други комплексни причини, в момента, в който научих, че има
курсове-посвещение в Акашови записи, се записах.
И когато на третия ден от първо ниво ни попитаха как се чувстваме, имах само един отговор: „У дома”.
Преди да премина към интервюто с Атина Санториниу и Петър Няголов – основатели на Център за духовно образование „Гайа”, които провеждат тези курсове, накратко обяснявам какво е Акашови записи – това е вселенското енергийно хранилище на всички действия, мисли и информация от началото на времената. Нещо като Вселенска библиотека за пътя на всяка една душа във всички измерения на времето и пространството и в нейните взаимовръзки с останалите души, с Архангелите, Възнесените Учители, Светия Дух, Бог. Най-ценното на общуването със силите на Светлината през собствените ни Акашови записи е, че каквито и да са илюзорните ни триизмерни цели, можем да узнаем каква е висшата цел и мисия на съществуването ни. Потопени в тази чиста енергия на любовта и приемането, много по-лесно можем да изцерим стари рани и вярвания, които пречат да живеем в най-ярката си същност и ни карат да се чувстваме нещастни, неразбрани, болни и объркани. Или, както казва Николай Бердяев: „Всяка човешка душа е много по-значима и има много по-голяма ценност от цялата човешка история”.
При вас идват хора, които усъвършенстват телепатията си, за да осъществят връзка с Висшето съзнание. Какво представлява тази телепатия?
Атина: Повечето хора мислят, че телепатия е да четеш мислите на други хора. Но за нас, когато работим с Акашовите записи, телепатия означава да улавяш мислите на висшите същества. Те работят единствено по този начин – изпращат мисловни значения, за да можеш да ги уловиш и разбереш чрез ума и интелекта. Това е много висша форма на контакт. Има и други методи за получаване на послания, но обикновено проблемът е, че хората се опитват да ги интерпретират според собствените си мисловни нагласи. Когато постигнем телепатичното ниво, вече нищо не интерпретираме. Просто улавяме мислите на тези висши същества. Например Бог Меру, водещо божество в Перу, с което сме във връзка в момента, не изпраща дълги послания, той ни дава само мисли – или като картини, или като знание, в което си сигурен.
Може ли да се сравни телепатията, при която се общува с висш разум, с вдъхновението при хората на изкуството?
Атина: Мисля, че вдъхновението е нещо различно. Може да е осъществено чрез телепатия с висше същество, но може да е вдъхновение от собствената му личност, което да не идва от много високо съзнание. Например Ошо, който е много провокативна личност, когато говори за творчество и изкуство, казва: „Съществува Микеланджело, който е божествено вдъхновен, но го има и Пикасо, който е повръщня”. Ошо го казва, не аз. Творците сигурно имат връзка с нещо, но не е задължително да бъде връзка с божественото. По същия начин има други хора, които разчитат някакво по-ниско ниво на Акашовите записи. Например врачките и гледачките могат да влязат в контакт с човека и да кажат много неща за неговото минало, за семейството му, т. е. на някакво доста по-ниско ниво те също осъществяват връзка с Акашовите записи.
Още на първо ниво, преди въобще да се стигне до влизане в Акашовите записи, уточнявате, че не бива да се задават въпроси за бъдещето, а само такива, които смятаме, че ще ни помогнат да преодолеем проблем, който имаме… и въпреки това има хора, които все теглят натам – нещо да им се „предскаже”
Петър: Възможно е да развиеш такива умения и да станеш врачка, но ние не го препоръчваме.
Защо не го препоръчвате?
Атина: Неотдавна една дама завърши нашите курсове, достигайки майсторско ниво. Ние с Петър се чудехме наистина ли е толкова добра, а ангелите й казаха: „Ти избираш какво да бъдеш – може да станеш врачка или да бъдеш божествен проводник”. Човек трябва да избере съзнателно едното или другото.
Какво означава да бъдеш божествен проводник?
Петър: Когато човек развие умение да борави с Акашовите записи, може да избира къде в тях да се специализира. Това става на по-високите нива, които преподаваме. Ние не насърчаваме гадаенето и предсказването, защото смятаме, че то ограничава свободната воля на човек. Когато му предскажеш нещо, той се канализира в тази посока. Започва да хвърля време и ресурс в нея, а това е само един възможен избор. Ако упражни свободната си воля, би могъл да избере и всичко друго като посоки и възможности. Бъдещето не е нещо заковано. Затова не обичаме да се занимаваме с него. Не вярваме, че то може да бъде точно предсказано, нито виждаме нужда и потребност от това. Нашият стремеж и това, което преподаваме, е да се стремим да поддържаме най-висшия контакт с фините измерения – с Възнесените учители, Бога, Ангели и Архангели. И трябва да се знае, че тези висши същества никога не предсказват бъдещето, защото са много наясно, че това е ограничаване на свободната ни воля. Винаги ни оставят да стигнем до това, до което ще стигнем по естествен път, с естественото си развитие и свободния си избор.
Има и още една „заблуда”, която разсеяхте у мен – тъй като Акашовите записи са мястото, където е „записана” историята на душата ни от нейното сътворение, всичките й превъплъщения, мислех, че това посвещение ще означава също така, че можеш да разбереш какъв си бил в други свои прераждания. Но всъщност не разбираш такива неща, или много рядко. Защо не се дава такава информация?
Петър: Отговори, свързани с реинкарнации, се дават само и единствено, ако това по някакъв начин се отнасят до настоящето и до конкретния въпрос, който човек задава. Иначе няма смисъл да се дава такава информация и да се пита, защото това не обслужва духовното развитие. Освен това всеки иска да чуе, че е би цар, кралица, войн, нещо гръмко. Никой не иска да чуе, че е бил чистач. Което означава, че тези, които искат подобна информация, я искат от суета.
Когато за първи път влязох в сайта на „Гайа”, за да разбера кои сте и какво правите, онова, което ме грабна, бе разговорът на Петър с Възнесения учител Сен Жермен. И то само първият въпрос и отговор: „Защо хората са нещастни?” – „Защото избират да изживяват, вместо да бъдат”. Дори не четох надолу. Вцепених се. И реших, че вие сте „моите хора”. Тогава не знаех друго за Сен Жермен освен легендите за земната му личност. Каква е ролята му като Възнесен учител в днешните дни?
Атина: Всички учители говорят едно и също – че урокът, който можем да научим, въпросната „свобода”, просветление… както и да го нарекат, всъщност е това „бъдене” – едно състояние без борба, без усилия, без опити да постигнеш нещо. На английски се нарича being, най-близкото на български е „бъдене”, а може би по-ясно ще бъде, ако използваме думата „съществуване” или просто „Да си”. Колкото до Сен Жермен, той нарича това „божествена алхимия”, „трансмутация”, преобразуване, което означава да се върнеш към първоизточника, за да се освободиш в този живот. Казва така: „Няма да се освободите от закона за кармата, но той няма да ви влияе. Това е велика свобода, докато още сте в живота”.
Петър: Аз много обичам Сен Жермен. Освен алхимик и учител той е и интелектуалец. Говори на езика на съвременните хора, защото е съвременен учител на човечеството. Има древни учители, които вече не са в тесен контакт с човешкия род. А той е носител на новата епоха – един от онези, с които тя е започнала някъде през 20-те, 30-те години на миналия век. Родител е на голяма част от ценностите, които са актуални и емблематични за времето, в което живеем сега. Така че той е стожер, фигура, активен е и всеки може да се позовава и да общува с него.
Това означава ли, че всеки може да стане божествен проводник, ако отключи телепатията си?
Атина: Маха Чохан, който е великият учител и разпространител на Светия дух сред човешките същества, е дал обещание, че няма да напусне земната сфера, докато всяко човешко същество не получи даровете на Светия дух. Така че наистина е време за това. Време е да започнем да използваме и този инструмент.
Петър: Трябва да подчертаем, че това е инструмент, не е цел. Да седнем и да посветим живота си на развиването на телепатията, за да може да се фукаме пред хората, е мизерна цел. И суетна също така. Всички тези неща – телепатия, контакт с Акашови записи, свръхсензорни умения, според нас и нашето разбиране би трябвало да се използват за саморазвитие.
Атина: Този вид телепатия, за който говорим, въобще не може да се постигне с практика. Тя се получава, когато си толкова концентриран и осъзнат, че молейки някое същество да общува с теб, ти веднага знаеш то какво ти отговаря.
От собствения си опит мога да кажа, че най-ценното нещо е, че си полезен на себе си. Когато за първи път видях хората през очите на ангелите, разбрах, че това е урок лично за мен. Аз си позволявам да ги преценявам по външни белези, но онемях и се разплаках от красотата, когато през погледа на Архангел Ханиел видях как всички блестим…
Атина: А не видя ли ти как блестиш?
Не. Порази ме блясъкът на хората. Не гледах себе си тогава. Дори състоянието, в което си, когато общуваш с тях, те уверява, че ти можеш да се чувстваш по този прекрасен начин, когато общуваш с когото и да е. След като ангелите така общуват с теб, значи и ти е добре така да общуваш с другите и това е големият кеф и удоволствие. Но въпреки това хората, които нямат тези изживявания, смятат, че такива неща като това да „даваш любов” са пълни глупости и лицемерие, след като отказваш да им помогнеш по някакъв стандартен, материален начин.
Петър: Въпросът за помагането е доста сложен. Не се знае кое помага и кое вреди. Има много хора, които са пристрастени към помагането, аз се опасявам, че тези хора са извършили повече вреди, отколкото онези, които искат да пречат. Защото помагат не когато е нужно и често по начини, които могат да бъдат вредни. Ако видя страдащо същество, ранено куче или човек на улицата, моментално ще се втурна да помогна, няма и да се замисля – така ще ми продиктува сърцето. Но по отношение на просяците, ще преценя дали наистина е безпомощен човек. Ако се вижда, че са яки, здрави и прави мъже, жени и момчета, няма да им направя услуга, ако им дам. При даването на просяците трябва да има някакъв филтър. Освен това всеки помага с каквото има. Големите милиардери като Бил Гейтс и други със сигурност даряват милиони и съм сигурен, че вършат много добра работа, но едва ли могат онова, което можем да правим аз и Атина. Затова нека не бъдем грандомани да помагаме на целия свят. Нека помагаме внимателно, осъзнато, смирено. Не се бъркаме в живота дори на хората, които идват при нас. Помагаме единствено за това, заради което са дошли. Всеки помага на другите според това, което има.
Атина: Много хора си мислят, че когато има болен човек, начинът да му помогнеш е като го излекуваш, или ако човек е беден, да му дадеш пари. Това е стандартната филантропия. Но еднакво голяма филантропия е да имаш възможността да седиш в медитация и да трасформираш средата, в която сме всички, включително и тези страдащи хора. Преди време имаше един много добър човек, който можеше да лекува рак. Помогна на много хора. А аз казах на Петър: „Виж, ние още не можем да лекуваме рак”. Петър ми отговори: „Не можем, но само помисли колко много ракови заболявания сме предотвратили”. Заради работата, която вършим по развитието на човешката личност, можем да помогнем да се избегне не само рак, а още – бедност, лоши взаимоотношения, усещане за мизерно съществуване.
Петър: По отношение на болестите е много важно да се знае – ние не правим диагностика. Не заемаме мястото на лекарите. На никого няма да кажем „недей да правиш химиотерапия, аз ще ти помогна” или „няма да ходиш на операция, аз ще те излекувам”. Такава отговорност не поемаме. Ние не сме лекари. Ние сме консултанти, които уважават свободната воля на човека и професионализма на лекарите.
Атина: Ами ако според божествените закони човек трябва да премине през някаква болест, или през период на бедност? Когато се намесваме в живота му, можем да спрем неговия учебен процес. Примерно, ето сега ще ти дам пари и ще се оправиш. Обаче ако според божествения закон или личния избор от високото ниво на твоя дух си избрал да минеш през тези опитности, и да ти помогна ти отново ще бъдеш изправен пред подобни ситуации. Когато говорим за благотворителност и помагане, трябва да се позоваваме на интуицията си, на добрата преценка и на това, което в Акашовите записи наричат „Божествен закон”.
Телепатията наистина е „на щастие”, оказа се. Новият дар за човечеството. И няма нищо общо с невежеството, дори няма общо с традиционното понятие „вяра”. Тя е инструмент за придобиване на ново знание. Шанс да живееш живота си, воден от висшата си същност, а не от низките си страсти. Без да се налага да бъдеш отшелник, странник или да се отказваш от житейските радости и удоволствия. А напротив – като им се наслаждаваш осъзнато. И да влизаш с лекота в онази вибрация на любовта, в която амплитудите на болка и възторг не съществуват. Единствено блаженството е status quo. Няма друго такова приключение, просто.
0 Коментара