25 март е красив празник, първият през пролетта, изпълнен с много традиции и посветен на майката.
Във фолклорния ни календар Благовещение, известен и като Благовец, е първият пролетен обичай. Древните казвали, че силата на лошото отслабва днес, прескачали са огньове за пречистване и за здраве
Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.
Според народните вярвания на Благовец трябва да разполагате с пари в брой, кост от риба… И не излизайте гладни от вкъщи.
Фолклорната традиция е установила цяла поредица от действия на този магически ден. Но преди всичко е необходимо да сте в добро настроение. Защото, както ви „закука кукувицата“ на 25 март, така ще ви върви през цялата година. Дали е истина всичко това, може да проверите сами.
В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“. Денят се свързва и с идването на пролетта, затова на него задължително трябва да се яде „нещо зелено“- коприва, спанак, лапад. Според народните вярвания, за да е добра годината, на Благовец човек трябва да е сит, доволен и с пари в джоба.
Фолклорният Благовец се чества на същата дата, на която Православната църква отбелязва Благовещение. Независимо от сходството в имената, двата празника имат съвсем различен смисъл.
Според библейската притча, пред Дева Мария се появил Архангел Гавраил, за да й каже, че ще роди син Божий. В християнската традиция съобщаването на тази блага вест се почита от IV век.
Денят се почита от много майки, защото Света Богородица е тяхна закрилница. До 1944 г. у нас на Благовещение се е чествал и Денят на майката. Днес тази традиция е възстановена. Но много хора продължават да отбелязват 8 март, като Ден на майката.
Корените на народния Благовец
се губят далече назад във времето – в предхристиянската епоха и езическата обредност, съхранена и обогатявана през годините. Разположен съвсем близо до астрономическото настъпване на пролетта, той обединява различни ритуали, предназначени за посрещането на новото начало.
Благовещение винаги се пада по време на Великите пости и на този ден е разрешено на трапезата да се поднесе риба. Във фолклорния празник рибата също присъства. Поверието гласи, че всеки трябва хапне от празничното блюдо, а след това да почисти зъбите си с рибена кост – това носи здраве и късмет.
На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли.
В народните представи на този ден за първи път долита кукувицата, която възвестява благата вест, че зимата си е отишла, а лятото се е приближило. Хубаво е на този ден да чуеш кукувица, а когато тя „те закука“, да си сит, а също – да имаш в джоба паричка и залък хляб.
Кукувицата възвестява също, че излизат самодиви и самовили. На този ден мечката се събужда от зимния си сън, змиите излизат от зимовищата си.
Почистването на къщата и паленето на огньове също е задължителна част от празника. Рано сутринта на Благовец се изхвърлят навън боклуците и ненужните предмети. Пали се огън, който прескачат всички, като се стараят добре да опушат босите си крака.
Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да е благ медът после.
В някои краища на страната малки момиченца търкалят питки по поляните – за да е приятна полската работа през лятото. А в песните и наричанията, които съпровождат различните ритуали, най-често се споменават кукувицата, пролетта и пожеланието всичко да е благо през цялата година.
0 Коментара