Homo ludens

HOMO LUDENS

Ана Клисарска

В една лекция на TED чух за първи път термина „баба фактор” и се

влюбих в него. Нали се сещате: става дума за онази баба/майка/учи-

телка в детската градина, чиято първа грижа е да възпита у детето

каторжнически умения. Сиреч, да стои мирно, да не се движи, да не

любопитства, да не задава въпроси, да яде каквото му се даде и да си

държи устата затворена. Тези персони особено държат на това дете-

то да не се цапа. За Бога – то е заведено до пясъчника, който примам-

ливо го подканя да го пробва дори на вкус, а тя му крещи: „Как можа

да си напълниш гуменките с пясък, бе? Кой ще те пере тебе!”.

Умилителна беше и гледката в детската градина на дъщеря ми,

където „госпожата” имаше педагогически маниер, широко споделян

в цяла България. А именно: децата седят послушно по столчетата,

ръцете им са зад гърба (сакън, да не пипнат нещо), а тя им пуска

детски песнички. На които е забранено да се танцува.

Всички сме минали през тази школа. Или поне тези от нас, чието дет-

ство се движеше между чавдарската и пионерската връзка, табутата

на системата и отпусканите по партийна повеля дребни кефове

като почивка на морето и закупуване на нов москвич.

Ние играехме тайно, за да не ни спипат възрастните. Изучавахме

света крадешком, в промеждутъка от последния час и връщането

на родителите ни от работа.

Затова, макар и пораснали, толкова се дърпаме от удоволствията.

Те са забранени. Дългът е към обществото, семейството, работата,

наследниците, вечерята. Дълг към собственото ни удоволствие?

Звучи като реплика от пиеса на разглезения Оскар Уайлд. Буржоаз-

ни капризи са това.

Сега още предпазливо и опипом се придвижваме в света на удо-

волствията. И не говоря за СПА-процедури и сърф в Индийския оке-

ан, а за излежаване в леглото в неделя и отдаване на меланхолията.

Чувстваме се виновни, когато си сложим високите токове и запалим

новите свещи, когато се наслаждаваме. Че как така ще изпитваме

радост? Това е почти официално забранено по нашите земи. Истин-

ският българин е намусен, недоволен и мрънкащ. Е, ето ви новина

– животът е твърде кратък, за да му се чумерим непрекъснато. Дайте

за разнообразие да се отдадем на удоволствието от играта. Да се

изцапаме. Никога не е късно да имаме щастливо детство.