Азиз Шакир-Таш е роден в Родопите някъде преди 43 години. Започва да пише в ранна юношеска възраст, което продължава и досега, в късното му юношество, и е материализирано в три стихосбирки – „Повод за небе“, „ На 22“ и „Небе на 33“ и два сборника с разкази. На него дължим куп преводи на поезия от турски и арабски, три преведени съвременни турски романа, а в Турция му дължат превода на „Житие и страдание грешного Софрония“. Завършва арабистика в Софийския университет и е Доктор по история на науките от Истанбулския университет. В академичния си живот лъже, че писането на стихове и разкази му е хоби, а в писателския – обратното. Към момента се опитва да провери колко бързо може да вземе разстоянието между азиатския бряг на Истанбул, където преподава арабски език в университета „Сабанджъ“, европейския, където преподава в Босфорския wниверситет, и София.

Aziz Tash

ЧОВЕК НЕ ЗА ЧОВЕК

На Махмуд Даруиш

Предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек
или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора.
А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора…

(Глава пета, знамение тридесет и второ от Корана)

 

За да не плаче мама

от години се преструвам, че съм жив…

 

Когато и да ме убият все си казвам:

„Заради покварата ми е”,

та да не би да ме обземе чувство за вина –

според Писанието, ако съм невинен,

ще погубя и убиеца и милиардите му жертви…

 

Падам по очи, за да не се спогледаме с убиеца…

 

А той ми казва:

„Убивам те, за да спася човек.”

Посочва зад гърба ми себе си

и се усмихва

сякаш е спасил не себе си, а всички хора.

 

Прав е – той поне не се преструва, че убива.

 

И разбирам,

че през всичките години

е убивал само себе си,

не мене;

че съм падал мъртъв

всеки път, когато са убивали човек не за човек,

а аз съм бързал да пробия слепоочието си

с куршум мълчание –

с надеждата оттам да изтекат

загърбените писъци за помощ…

 

За да не плаче мама

от години се преструвах, че съм жив,

но днес разбрах –

за да не плача

мама също се преструва, че е жива…

 

Чака ме да спра да се преструвам, че умирам…

 

КЪЛВЕ ЛИ МОРЕТО

 

Когато ми увисна на врата,

реших,

че хвърляш котва в мен,

а се оказа,

че разпъваш тялото ми

между куките на маникюра си –

за стръв…

 

ДЕКОНСТРУКЦИЯ

 

Отвъртам всичките си болтове

и се разпадам на съставните си части –

безтебие

и стисната до кръв отвертка…

 

УСМИРИТЕЛНА РИЗА

 

Единствено

прегръдката ти е

по мярка

на гнева

от неизвършения грях

и отказа да се разкая.

 

***

 

Търкулвам се като сълза

по нагрятата до безпътица кожа на асфалта,

за да направя

околосветска обиколка на липсата ти.

 

КАРМАТА НА ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ТИ ДУМИ

 

Тишината страда

всеки път, когато се преражда

в твоето мълчание.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара