Жената трябва винаги да може
вежливо да приема и отказва –
и в пристъпа на момината пазва,
и в площите на брачното си ложе.

Достойната жена сама поставя
пределите на самообладание;
но този факт търсачите на слава
невинаги поставят под внимание.


Наскоро без да искам аз подслушах
сюжет със интересна ситуация:
младеж, прекарал дните си на суша,
пресмяташе целта си в консумация

и каза на момичето до него
чевръсто да си пие питието
и срамните си части като „Лего“
да съчетаят, както е прието.

– О, аз веднага мога да приключа…
Ти си кристален като тази чаша –
недей търси на дъното й ключа
и бързо си прибирай патрондаша.

Тя беше уважавана във бара –
погледна само своите приятели
и четри възпитателни шамара
довършиха това мероприятие.

В оценката на тази ситуация
ще трябва справедливо да отмерим:
не е вежлива тази твърда акция,
не са учтиви тези маниери.

Решават се нещата и без бой,
когато се разминат тя и той.


В едно отдалечено домакинство
живяха двама много буйни луди –
търкаляха се във скандално свинство,
мъжът не беше свикнал да се труди.

За външни хора бяха доста страшни –
те влизаха във битки ръкопашни
за няма нищо – истински кошмар.
За сметка на това пък между тях
хармонията беше господар
и нямаше насилие и страх.
Разменяха безсмислени послания
и даваха си галени названия.

Е, да, но обществото има грижа –
трепери да не тръгнат пак на лов;
и значи аз така нещата виждам –
това не е вежливост, а любов.


Един пък друг покани на по бира
момиче със чудесни показатели;
те заедно качиха три баира
и той реши да бъде настъпателен.

Тя му издърпа три пъти ухото
и много лекичко го опердаши.
И каза: аз не ви желая злото,
но вашто поведение ме плаши.

Той се опита с нещо като мнение
да върже две-три думи в изречение.
– Към тебе, пиле, доста съм привързан…
– Изглеждате ми повече прибързан.
– Отивам значи дълго да пикая,
сълзите си да бърша и ридая…
А тя му отговори еднократно:
– Не бързайте по пътя наобратно,
мислете си за нещо безвъзвратно,
общувайте с прекрасната си течност –
за туй ви подарявам цяла вечност!

И тука, ако съдим справедливо,
ще кажем – да, детето е учтиво.


И туй го давам като препоръка
на всеки в този прогресивен век:
за свят без престъпления и мъка
бъди вежлив.
Бъди вежлив човек.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара