Приятелките вампири

Нещастната жена е по-голям хищник и от влюбената. В момент на криза тя смята, че целият свят й е длъжен – да я успокоява, приютява, извежда, слуша, глези, хвали. Тя е категорично убедена, че с нейното нещастие не могат да се мерят нито световната икономическа стагнация, нито гладът в Сомалия, още по-малко боевете на футболните фенове. И къде отива? Разбира се, че при най-близката си приятелка. Тя приема винаги независимо дали е 3 през нощта, Коледа или просто неделя.

Кима жалостиво и никога (или почти никога) не те „разнася“

по хората. Идеален и безплатен психотерапевт. Да си пациентът е добре. Но падне ли ти се ролята на сърничката Добринка, дето слуша и бърше сълзите, не ти трябва друг начин да съсипеш собствения си живот.

Още по-хищна е нещастната и самотна жена – направо вампирясва, изсмуква всяка капка разбиране и внимание, което приятелката й има в запас. Жените сме си такива – нуждаем се една от друга, само когато сме зле. И ако дружката живее мъъъничко по-добре, е двойно по-задължена да полага денонощни грижи за закъсалата си посестрима.

Едва ли някой се съмнява, че

най-големите женски мъки са любовните

или по-скоро тяхната липса. Ако и двете сте си нещастни, тогава е лесно – делите радости и мъки по равно. Но, не дай Боже, едната да поведе по точки – тоест да завърти мъжко присъствие в живота си, другата става болезнено досадна. Поддадеш ли в този момент, правиш първата си голяма грешка. Решаваш, че за да не я нараниш, е най-добре да я направиш част от вашия щастлив кръг от двама. А тя няма нищо протиВ да ви гостува (винаги когато си реши). Ще идва с вас по романтични кафенете и разходки, ще сметне дори, че е задължително да дойде и на море. Ще се държи с половинката ти сякаш е нейна – ще се глези, изисква, дори ще сяда на първата седалка до него и ще се цупи, че не й е поръчал любимото ястие в кръчмата (където всъщност празнувате три месеца откакто сте заедно – двамата). Освен това тя никога няма да сподели сметката – вие сте я извели, вие ще плащате. Без да й мигне окото,

след като ви е държала цяла нощ да я слушате колко е зле,

ще „нареди“ да бъде откарана до вкъщи, защото е опасно за сама жена по това време. Вие сте имали други планове – да хапнете и да гледате мач (да, но тя така мрази тези идиоти, които тичат след топката, а и не яде постни сарми). Затова той да изтича за филе, ако обича, докато вие си кажете нещо по женски. Няма да се посвени да ви звънне в неделя следобед и да попита: „Пак ли сте в леглото? Скачайте и правете кафе, че идвам”. Ще остава и да преспи. Постепенно спалнята ще остане единственото място, където с мощни усилия можете да я въздържите да не нахълта. Но тя (всяка жена) е достатъчно хитра, за да не пусне и вас там. Ще стои у вас толкова до късно, че ще имате сили само да затворите вратата след нея и да се трупясате крайно изнервени и най-вероятно скарани.

Къде е проблемът?

Ако имаш наглостта да живееш по-интересно от приятелката си, най-опасно е да започнеш да се чувстваш виновна за своето щастие и съответно – за нейните кризи. Най-грешният начин да изкупиш тази вина е, като се опитваш да споделяш с нея всички хубави неща. Или още по-зле – временно да отмениш щастливите си мигове, за да съпричастваш на нейната самота и страдание. Ей от това място вече измъкване няма, И най-гадното е, че за такава добрина няма признание. Когато, дай Боже, при нея всичко се подреди, най-възможният вариант е тутакси да забрави за теб. Нищо, нека е щастлива, казваш си и най-сетне се сещаш за твоя си личен живот. И какво установяваш – нейното постоянно присъствие е нанесло непоправими щети. Но вината си е твоя.

Колкото и да балансираш между него и нея,

в крайна сметка резултатът е едно на едно – ти и тя, но без него. Мъжете и без тоВа силно се изнервят от женски брътвежи, а ако са постоянни, направо освирепяват. Освен това той се чувства двойно ограбен – тя изяжда времето ви, а и краде вас от него. Ако той не си иде, заедно с бельото и пантофите, още преди да я е осенило някакво мъжко внимание, ще го направи след това. Няма мъж, който да понесе дори само перспективата, че ще се прибира, къпе, храни, забавлява, спи в присъствието на трети човек. Отнети са му и свободата, и правото сам да подрежда живота си. В такъв случай ти за какво си му точно? И ако не се погрижиш сама за себе си, не чакай приятелка да те пощади. Това съвсем не значи, че не трябва да имаш такава. Нищо подобно. Дори само мисълта за наличието на много близък човек те прави по-сигурна и спокойна. Но всичко си има мярка, а

женското приятелство се нуждае и от ясни правила,

и от лично време, оградено с много висока стена. Всяка от нас е била и от едната, и от другата страна. И може би най-лесният начин е да не правиш на приятелката си това, което не искаш да се случи на теб. Първо никога да не й размахваш щастливата си физиономия, когато тя е в криза, но и да не й отваряш всички врати към личния си живот. И втор да не прекрачваш всички нейни прагове, но и да не чакаш сама да се сети кога е излишна. Тези неща на жена се казват в прав текст. По- добре рано и докато е още поправимо. Така и приятелството ще продължи по-дълго.