Дора Габе е едно от първите имена, с които всяко българско дете от редица поколения е навлизало в царството на стиха. Голямата поетеса е въобще първата жена поет у нас – стихосбирката й „Теменуги“ излиза през 1908 г. „Връстницата на всички поколения“, както сама нарича себе си в едно свое стихотворение, е родена през 1886 г. и си тръгва от този свят преди близо 40 години, през февруари 1983 г. В последните десетилетия от живота си една от най-големите български и световни поетеси е автор и в списание „Жената днес“.

Дора Габе

В навечерието на най-хубавия празник в годината, Коледа, да смирим душите си с няколко от нейните детски коледни стихотворения.

Звезди

Тез звездички, тез сестрички,

дето гледат, дето мигат,

са родени нависоко,

да не може да се стигат.

Всяко дете си избира

на небето по звездичка,

но не бива да я пипне

нито с пръстче, ни с ръчичка.

Тя да гледа, да се радва

отдалеко на земята

и на месеца да казва:

– Таз земя е най-добрата.

Коледари

Коледо, Коледо,

Златни свещи,

Пълни пещи,

Сладки птички горещи,

Скоро слагайте софрата,

Че да дойдат всички, всички

Гости на земята!

 

Коледо, Коледо,

Коледари,

Скъпи дари,

Нека вземе който свари.

Господ всичко ни изпрати,

За да няма таз нощ нийде

Бедни и богати.

 

Коледа

Разтвори се тъмно небе

Със сребърна месечина,

С облачета и звездици –

Разтвори се нашироко,

На широко, на дълбоко,

Че се спусна златна стълба

От небето до земята,

А по нея млада Бога

Слезе долу при децата.

Кое дете сън заспало,

Млада Бога не видяло,

Кое дете лошо било

Млада Бога натъжило.

Само дете коледарче

Млада Бога веселило

И звезда Витлеемска

Люлката му осветила.

 

Звезда Витлеемска

Звезда Витлеемска

на света обажда:

Бъдни вечер днес е,

Бог Исус се ражда.

 

Ангелите пеят

горе на небето,

песните им влизат

право във сърцето.

 

И сърцето става

кротко и добричко,

и само прощава

на всички за всичко!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара