Николай Стоянов е разследващ и финансов журналист във в. „Капитал“ с над петнадесет години опит. Сред по-съществените му публикации са поредиците материали за фалиралата през 2014 г. Корпоративна търговска банка, които започват още от 2009 г., както и тези за раздаваните големи кредити от държавната Българска банка за развитие. Разследванията му за криптовалутната измама уанкойн започват от 2015 г. и са често цитирани в международната преса. Именно те са в основата книгата „Уанкойн: жената, която измами света“ (изд. „Изток-Запад“), която излезе първо като аудио сериал в Storytel.
През 2014 г. българката Ружа Игнатова, вече Доктор Ружа, дава начало на уанкойн. Заявката е, че предстои финансова революция, че ще демократизира плащанията, че ще е като фейсбук на криптовалутите… В действителност обаче това се оказва просто фасада за една от най-големите финансови измами в света. Само три години по-късно компанията е събрала по най-скромни оценки над 4 млрд. долара от милиони жертви по цял свят, а създателката ѝ подобаващо се обгражда с луксозни имоти, коли, яхти, картини, рокли и бижута… докато изведнъж не изчезва от лицето на земята.
Прочетете откъс от книгата.
Раждането на нейно величество
През последните две години бях наричана по най-различни начини. Но може би най-доброто определение, което пресата е давала, е: „Уанкойн, която се представя за убиеца на биткойн.“ Е, трябва да призная, че ми харесва… След две години никой няма да си спомня за биткойна! Благодаря ви, че сте тук и споделяте моята мечта, благодаря ви, че я правите възможна!
Думите са на Ружа Игнатова пред пълната „Уембли Арена“ в Лондон през 2016 г., на грандиозно събитие, кръстено КойнРъш.
Тя е пищна брюнетка с разпусната тъмна коса, плътни устни с ярко червило и вкус към скъпите и едри бижута. Облечена е в бална рокля – далеч извън бизнес етикета. Прилича повече на Шехерезада или Кармен, но всъщност е българката Ружа Игнатова или Доктор Ружа, както е известна. Жената, която ФБР и над три и половина милиона души по цял свят търсят, за да им върне парите.
А парите съвсем не са малко – по сдържани оценки създателката на криптовалутата уанкойн, израснала в най-бедната държава в ЕС, привлича поне 4 милиарда долара към проекта си.
Това е невероятна история за пари, алчност и предателства. История за възход и падение, в която като в класическа сапунена опера не липсват също ревност, отмъщение, заплахи, арабски шейхове и тежки спомени от детството. Историята на една българка, която измами света, а после изчезна от лицето на земята.
Но преди да стане публично известно, че „Уанкойн“ е картонена кула, Доктор Ружа се явява на впечатляващи бизнес презентации, нещо средно между телеевангелизъм и рокконцерт, където не просто разказва за „общността“ „Уанкойн“. Тя привлича като магнит хиляди и хиляди нови поклонници.
Макар на тези представления да се говори за пари и инвестиции, сцената с огнени експлозии и специални ефекти повече напомня на скъпо и грандиозно шоу. Преди Ружа като подгряваща група се появява нейната свита от промоутъри, които надъхват публиката с шокиращи фрази за огромния потенциал на новото предприятие.
Ружа е кулминацията – всички очакват Криптокралицата: титла, с която тя се коронясва. Ружа се появява под звуците на „Огън момиче“ (Girl on Fire) на Алиша Кийс, а над 10 000 души стават на крака, аплодирайки жената в пурпурночервена бална рокля, извезана със златни орнаменти.
Дългата ѝ до раменете гъста черна коса е леко прибрана назад, разкривайки големи блестящи обеци. Колко различно от тениските, с които се показва пред инвеститори, макар и рядко, Виталик Бутерин, създателят на криптовалутата етериум!
По това време наскоро навършилата 36 години Ружа Игнатова е вероятно най-богатата българка, макар и с германско гражданство. На рождения ѝ ден, ознаменуван с пищно парти, ѝ е пял на ухо самият Том Джоунс.
А само две години по-рано, през 2014 г., Ружа е създала и представила на света своята собствена криптовалута, уанкойн. Единствената жена сред останалите създатели на койни и също така единствената, която се показва при всеки повод публично, за да рекламира проекта си. Останалите не го правят, дори създателят на първата криптовалута – Сатоши Накамото – е покрит с тайнственост и мистика.
Улучила е момента – първите проекти за дигитални децентрализирани пари датират още от 2009 г., когато е създаден биткойн. В началото те са занимание за шепа ентусиасти и вманиачени компютърджии, така че отнема време темата да попадне в медиите и все повече хора разбират: „Става въпрос за много пари!“. През 2013–2014 г. историите за светкавично забогатели, вложили почти на шега няколкостотин долара в криптовалута, вече изобилстват. А също и легендата за онзи, платил пица с биткойни, които сега струват стотици хиляди. Всеки ден се появяват различни нови койни. И макар повечето хора да не разбират как работят криптовалутите, всички те искат едно и също – бързо да спечелят лесни пари. Затова и кръгът инвеститори е толкова широк – от обикновени граждани, които влагат всичките си спестявания, до престъпни банди, които искат да изперат парите от дрога и нелегален трафик.
Основната идея на криптовалутите е ясна – дигитално подобие на познатите ни долари, евро или лева, защитено от непробиваем компютърен код, при което всяко плащане се записва в своеобразен гигантски публичен тефтер. Как точно технически се случва това, разбират малцина, но почти всеки вече е чувал за „копаене“, „блокчейн“, „дигитални портфейли“…
Заявката на Ружа Игнатова е да превърне този сложен свят, понятен само за шепа програмисти, в нещо, достъпно за всеки, както обяснява в интервю пред „Капитал“ от 2015 г.
Нашата идея беше уанкойн да стане като фейсбук. Защото кое беше най-интересното през последните години? Айфон, гугъл, нещата, които ползват всички. А криптовалутата беше нещо само за елита.
По това време Ружа обяснява визията си с галещи ухото лозунги като „бъдещето на парите“, „демократизиране на финансите“, „глобална общност“… Уанкойн трябва да стигне до всички, които не получават банкови услуги, да позволи евтини презгранични преводи и най-вече да се ползва лесно като всяка друга валута – с познатата пластмасова карта, извадена от джоба, или с aпликация на телефона.
На пръв поглед всичко се случва по план. Спектакълът в Лондон не е уникален. Подобни събирания се правят навсякъде по света и най-вече в големите финансови столици – Франкфурт, Дубай, Сингапур, Макао, Хонконг. На тях Ружа Игнатова, съоснователят на „Уанкойн“ Карл Себастиан Грийнууд от Швеция и цяла свита сподвижници с разнообразни титли (лидери, посланици, капитани и обикновени дистрибутори) чертаят светлото бъдеще. А хиляди поддръжници, някои от тях вложили всичките си спестявания в мечтата да се качат на влака на бързото богатство, гледат графики как цената на биткойн се е изстреляла от центове до десетки, стотици, хиляди долари. И в главите си вече харчат своите уанкойни.
Самата Игнатова изгражда и полира сценичната си персона на Доктор Ружа – с безупречно образование и завиден опит, дошла от сивия скучен свят на корпоративните финанси, за да запали огъня на криптореволюцията. Но не само – всичко това е гарнирано със скъпи имоти, луксозни коли, лъскави корици на списания, пищни партита и въобще лайфстайл, лъхащ на успех… Напомня твърде много началото на биографичната книга на Джордан Белфърт „Вълка от Уолстрийт“: „Купонясвах като рокзвезда, живях като крал и едва оцелях.“
Има само един проблем. Зад тази бляскава фасада на „Уанкойн“ не се крие нищо освен една измама, добила внушителен размах. Малко повече от година след грандиозния КойнРъш в Лондон, през есента на 2017 г., Ружа ще изчезне безследно. Това ще стане само дни след като научава, че в САЩ тайно са ѝ повдигнати обвинения за измама. Много от другите познати лица от сцената ще напуснат публично или тихомълком „Уанкойн“. Но схемата няма да залезе и събитията няма да престанат. По подиумите ще дефилират нови имена, включително и най-близкият заместник на Ружа, който може да се намери – брат ѝ Константин. Нашарен с татуировки, досущ като лидер на латино банда, някогашният шофьор на електрокари (а после личен асистент на собствената си сестра) днес е защитен свидетел на американските прокурори и очаква собствената си присъда. Представлява го небезизвестният Джефри Лихман – адвокат на Джон Готи и Ел Чапо.
От изтекли по-късно вътрешни данни на компанията знаем, че когато Ружа омайва множеството на сцената на „Уембли“ в средата на 2016 г., „Уанкойн“ вече е привлякла над 2,5 млрд. евро от цял свят. В следващите три месеца към нея се изливат още около 800 млн. евро, но каква е финалната сума може само да се гадае. Дори и да приемем най-консервативна оценка от около 4 млрд. долара, колкото цитира нюйоркската прокуратура, това пак би поставило „Уанкойн“ в топ 10 на финансовите измами в цялата световна история и най-голямата измама с дигитална валута.
А какво се случва с „изкопаните“ монети? Уанкойн e практически неизползваема валута, цената ѝ се фабрикува от самата компания, а не от пазарните закони за търсене и предлагане. Другите криптовалути са децентрализирани – никой не ги контролира. Единственото, което стои зад тях и ги пази, е отворен компютърен алгоритъм и публичен блокчейн. И те привличат последователи точно защото са независими от намеса на правителства и централни банки и никой не може да печата биткойн, както се печатат долари и евро.
Но Доктор Ружа и екипът ѝ превръщат дефекта в ефект. Уанкойн се рекламира като първата централизирана криптовалута – всичко се случва на сървърите на компанията. Вместо обаче на инвеститорите да им светне червена лампа – защото и ножът, и хлябът са в едни и същи ръце, – те избират да вярват на гръмки фрази за финансова революция. С какво ги прилъгват? Че за разлика от другите криптовалути, добили печална слава като инструмент за всякакви престъпни дейности с възможността за анонимни трансакции, при уанкойн това няма да се случи. Само че при този дизайн централата на „Уанкойн“ би могла неусетно да променя и манипулира всичко – от компютърния код до цената; както и прави.
0 Коментара