Скъпа моя,
Справяш се чудесно, наистина! Всички го знаят.
Но бъди честна: изморена си. Особено сега, в края на поредната натоварена, успешна, важна година, изпълнена с различни емоции.
Умората ти може би убягва на хората (дори и на теб самата). Може би не искаш да (си) го признаеш. Или не можеш? От любов ли, преданост, дълг, или срам, страх, неувереност?
Живееш на забързан каданс. Часове, дни, месеци, години летят със скоростта на мисълта ти.
Да, знам, ти си грижовна майка, отдадена съпруга/партньор, домакиня, добра приятелка, вежлив колега, вдъхновен творец, смела предприемачка, усмихната съседка, търпелива роднина, любителка-градинарка, доброволец, дарителка…. и още, и още. И даваш всичко, за всички, по всяко време.
А дали даваш достатъчно на теб, на човека, жената?
Ех, толкова много роли, (само)изисквания, бързане, задачи, а ти си само един нежен ангел, готов да прелети континенти, океани, вселени. Без отдих, и без провизии.
Но крилата на ангела натежават. Толкова много прах има вече по твоите. Не ги поизтупваш редовно, нали?
И тази година отлетя ей така, като намигване.
И пак е декември. Децата пишат желанията си до Дядо Коледа. Пишат смело! Какво желаят; Какво обичат; За какво мечтаят; Какво заслужават да получат. Защото са били добри през изминалата година. Или поне дълбоко вярват, че е така.
И аз реших да ти пиша – на теб – свръхжената с много лица, с много роли.
Аз съм твоята душа. И ти пиша с няколко простички желания.
Вярвам, че си заслужила тези „подаръци“ за Коледа, които да си подаряваш и след това.
Дай си минутки от твоето време, всеки ден. И ще можеш винаги да пърхаш смело с крила, бляскави и леки – за теб и другите.
Имаш нужда от радост, спокойствие, красота, движение, творчество, доброта. Нищо повече. Ето какви са Коледните ми пожелания от обич към теб:
Надпиши си картичка
И в нея си пожелай най-хубавото. С цялата си обич. Така както го правиш до най-свидните близки. Направи го за теб самата.
Нарисувай си нещо
Нека е спонтанно. Никой няма да те съди, че изглежда детинско, глуповато, нелепо. Твори с четки, бои, дори само драсканици с химикал, молив или фулмастери.
Потанцувай
Не, не е нужно да ходиш някъде. Пусни музика у дома. Нека тялото води, не мисълта. Нека ханша, краката, ръцете се движат немирно. Да подскачаш, да се смееш, да пееш.
Подишай навън
С пълни гърди, със затворени очи, с отворено сърце. Имаш нужда от въздух, от свежест. Дори от терасата, или двора.
Обиколи квартала
Знам, не обичаш да тичаш безцелно, да се потиш във фитнеса. Но разходка из квартала ще ти бъде приятна, обещавам. С твоето темпо. С твоите мисли. Най-добре с празна от тревоги глава, дали ще можеш?
Остани до късно в леглото в неделя
Сама, с партньора, с децата. Както дойде. Не бързай.
Почети си от най-веселата (или най-тъжната) книга
Тази, която ти „проговаря“ в този момент. Посмей се искрено. Поплачи си тайничко.
Чуй любимите хора (които може да са по-наблизо или по-надалеч)
Протегни ръка, погали, попитай, послушай любимите до теб. А ако не са наблизо, обади им се сега. Не го отлагай за друг път.
Облечи се бляскаво
Ясно, не си Барби, или някаква кифла, но блясъкът ти отиваше преди, помним добре. Заслужаваш да си зашеметяваща, ако ще и за една нощ.
Поглези се с топъл шоколад
Ще се подсладиш, ще се постоплиш. Дори и да си на специален режим или диета, имаш право на изключение.
Сгуши се топло при детето/децата
Най-прекрасното чувство. На топло под мекото детско одеяло с малките (или попораснали) деца… Да почетете, да поговорите, да споделите, да се посмете с цяло гърло или през сълзи.
Продължавай да правиш добро
За някой когото познаваш, или за напълно непознат. Знам, че го правиш редовно – с пари, време, труд, ресурси, подкрепа, кураж. Продължавай така винаги. И знаеш, доброто се връща към теб.
Извинявай, стана дълъг списък. Но всъщност не съжалявам. Признай си, не е страшен, не е труден за следване. Далеч по-лесен (и евтин) за изпълнение отколкото някоя налудничава скъпа идея за подарък, отправена от дете до Дядо Коледа.
Супержена като теб би могла да изпълнява тези скромни желания… и то без свръхусилия. Само с по няколко минутки на ден. Стъпка по стъпка. И не само по Коледа, а винаги. Когато имаш нужда да почисти праха и умората от крилете. Да презаредиш ангелско гориво. Да се подкрепиш с топлина и (само)обич. Затова, не търси извинения този път.
С обич, Твоята душа
0 Коментара