Менопаузата, представена като общ срив на женското тяло, е нова западна концепция. Това твърди френската социоложка Сесил Шарлап, автор на книгата “Фабриката за менопауза” (La Fabrique de la ménopause). Искат от жените да използват тялото си по определен начин, изхождайки от един еталон: плодовитото тяло. Оттам на менопаузата не се гледа като на нова норма, а като на изключение от нормата за плодовитото тяло, свързано с хормоналното ниво. Медицината произвежда социална норма, обяснява тя в интервю за “Поан”.
Много обсъждана от медиите и лекарите, менопаузата редовно се описва като дълъг кошмар, който всички жени трябва да преживеят. В книгата си “Фабриката за менопауза” (La Fabrique de la ménopause), Сесил Шарлап, доктор по социология и преподавател в Университета в Лил, показва как през ХIХ век се появява тази конструкция, която свежда жените до биологичното и размножаването.
Кога се появява терминът “менопауза”?
През 1816 г., изпод перото на френския лекар Шарл дьо Гардан. Преди това малко се говори за спирането на месечния цикъл и медицинските текстове се интересуват повече от бременността и раждането. По това време представите за спирането на менструацията са свързани с теорията за четирите телесни течности: кръв, лимфа, жълта жлъчка и черна жлъчка. Смята се, че за да бъдем в добро здраве, трябва да има равновесие между тези течности. Едва през ХIХ век се развива интересът към менопаузата, който върви ръка за ръка с интереса към здравето на жените, чието тяло започва да се разглежда като особен случай спрямо мъжкото тяло, наследство от Просвещението.
През ХVIII век се развиват естествените науки и категоризацията на живите същества и следователно на половете. Менструацията, която дотогава не се разглежда като отличителен белег на един пол, се превръща в женска физиологична характеристика. Женският и мъжкият пол ще бъдат разграничени въз основа на определящи анатомични особености, по противоположен и йерархичен начин. Именно в този момент се утвърждават представите за женското, свързано с природата, тялото, размножаването, емоционалната област, личното пространство. А мъжкото се свързва с културата, ума, рационалната област, публичното пространство.
В трудовете, написани от лекари през ХIХ век, менопаузата е представена като благодатна почва за болести.
Спирането на цикъла се обяснявало с факта, че след определена възраст жените вече нямат достатъчно сили, за да изхвърлят кръв. Смятало се, че тази кръв, която не се отделя от тялото, е много вредна за здравето. Тъй като не може да изтече, тя предизвика болести: рак, полипи, треска, възпаления, циреи, хемороиди… Като решение предлагали да се прибегне до кръвопускане и пиявици.
Винаги има загриженост за женските тела. Цикълът е проблем, спирането му е проблем”. Как гледа ХХ век на менопаузата?
През ХХ век се налага господството на хормоните. След като през ХIХ век е била смятана за причина за заболявания, през миналия век менопаузата се описва като липса на хормони. Развитието на теоретична рамка, обясняваща ролята на естрогените в процеса на менопаузата, е в основата на медикализацията. Този биологичен модел превръща естественото прекратяване на дейността на яйчниците в симптом, който трябва да бъде лекуван. В началото на ХХ век обаче изследванията за хормоналното лечение не са свързани с менопаузата, а с болестите или смущенията в менструалния цикъл. Но икономическата логика превзема фармацевтичната индустрия, за да прокара хормоналното лечение.
Оттогава менопаузата е “патологизирана”, медикализирана, “фармакологизирана”: тя се превръща в болест. За нея се говори или с термините на симптоми (горещи вълни, депресия…), или с термините на риска (рак, остеопороза, сърдечно-съдов риск…). Когато проверим индекса на болестите в сайта PasseportSanté.net, на буквата М откриваме “Менопауза”. Целият този дискурс формира своеобразна рамка на протичане на менопаузата, което всяка жена трябва да преживее, което накара някои от интервюираните за моето проучване жени да кажат: “Не съм имала менопауза, нямах никакви симптоми!”.
Менопаузата се смята сега за здравословен проблем, който се нуждае от решение. Вие пишете, че тя се представя в медиите като постановка в три действия.
Първо действие засяга навлизането в менопаузата, “обрат в нашия живот”, “преминаване на нос Хорн”, “биологичен разрив”, в което преобладава хормоналната анархия, смущенията на последните менструални цикли. Във второ действие на сцената се появяват симптомите: отпусната кожа, напрегнати гърди, болки в ставите, сухота в очите, нощни изпотявания, отслабване на косата, когнитивен спад… С тези различни смущения се свързват нежеланите промени на тялото и тук започва трето действие, действието на предписанията, защото трябва да “победим” или да “успеем” в менопаузата.
Създава се цяла нова дисциплина за храненето, дрехите, спорта и дори секса, защото либидото не трябва да спада. Тези предписания към жените са им познати през целия им живот и продължават надзора над техните тела. Винаги има загриженост за женските тела. Цикълът е проблем, спирането ме у проблем. А позитивното говорене за жените в менопауза остава нечуто. Докато за мнозина изчезването на ограниченията на цикъла, които според обществото трябва да са невидими, е освобождаващо, както и това, че вече не носят товара на съпружеската плодовитост.
Обяснявате, че физиологичната менопауза е предшествана от социална менопауза. Какво имате предвид?
От четиридесетата си година жените стават социално стерилни, казват им да не раждат повече деца, доста преди прекратяването на физиологичната им плодовитост. Тази норма на социалната менопауза се подхранва от медицинския дискурс, който представя бременността след 40 г. като рискова.
Не са ли научно подкрепени тези рискови бременности?
Моята цел не е да отричам реалността на нещата, например, че плодовитостта на жените намалява с възрастта, а да покажа, че зад тези изказвания и факта, че никога не се поставя под въпрос плодовитостта на мъжете, докато тя също намалява, се извършва йерархия на телата. Искат от жените да използват тялото си по определен начин, изхождайки от един еталон: плодовитото тяло. Оттам на менопаузата не се гледа като на нова норма, а като на изключение от нормата за плодовитото тяло, свързано с хормоналното ниво. Медицината произвежда социална норма.
Защо толкова малко се говори за андропаузата?
Различното третиране на телата в медицината до голяма степен препраща към представите за социалните отношения между половете, тялото на мъжете и неговото физиологично остаряване не е толкова изследвано, както тялото на жените. От една страна е женското тяло, с което всички се занимават, а от другата страна е тялото на мъжете, до голяма степен изместено от ума им, с който те разполагат, както си искат.
Казвате, че нашето виждане за менопаузата не се споделя от всички култури.
При племето Бети в Камерун менопаузата дава достъп до властови позиции; при Баруя, в Нова Гвинея, тя дава свобода на словото; при индианците Пиеган, в Канада, жените придобиват правото, да се занимават със свои неща, също като мъжете, да организират танци и да участват във вземането на съдебни решения… В тези общества менопаузата носи увеличаване на възможностите.
В Япония понятието менопауза не съществува. Как си обяснявате това?
В традиционна Япония спирането на месечния цикъл не е предмет на никакво особено внимание и медикализиране. Изчезването на менструацията е част от понятието “коненки” (konenki), термин, който се отнася до процеса на остаряване на телата и който засяга и мъжете, и жените, независимо дали става дума за побеляването на косата, отслабването на зрението или появата на болки в тялото. В замяна, около петдесетте жените преживяват значителна социална промяна: тяхната роля се засилва в семейната клетка, където те трябва да се грижат за възрастните родители. Те помагат и за възпитанието на внуците и от тази гледна точка се смятат за плодотворни, защото в Япония репродуктивната способност не е свързана с раждането, както на Запад, а с възпитанието на децата. Социалният натиск над японските жени в средата на живота им заема мястото на въпроса за телесните прояви при западните жени.
В Япония дори не съществува терминът “горещи вълни”.
Както и терминът “менопауза”, поне докато фармацевтичната индустрия не го внесе с глобализацията. Разликите в представите, свързани с менопаузата на Запад и в Япония, произтичат от различните концепции за тялото. Категорията “менопауза” е обект на социална конструкция, основана на представи и норми.
Източник: Гласове, преводът от френски е на Галя Дачкова
0 Коментара