Габриела Баранска: Мечтите движат света. Но трябва и смелост

Габриела Баранска e собственик и управител на семейната фирма „Арон“ ЕООД, основана през 1994 г. и специализирана в търговията, пакетирането и преработката на плодове и зеленчуци. Днес тя е един от лидерите на пазара и снабдява с прясна и вкусна продукция най-големите хранителни вериги у нас. „Арон“ има и собствени магазини, а през последната пандемична година отвори и онлайн магазин за доставки на свежи плодове и зеленчуци на клиентите си, които не могат да излизат от вкъщи. От 2018 г. е в основата на група производители, които отглеждат български зарзават по стандарт Global G.A.P.

През март 2021 г. Габриела Баранска бе отличена от Съюз „Произведено в България“ със “Златна мартеница” за успешно женско предприемачество. Наградата й връчи Надя Кошинска, член на УС на Fibank, в присъствието на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова.

Г-жо Баранска, има ли пренареждане в живота ви и в бизнеса ви заради ковид кризата?

Да, разбира се. В живота ни силно се ограничиха възможностите за пътувания – както по работа, така и за почивка. Дългосрочното планиране е невъзможно, когато не е ясно кога, къде и какви мерки ще бъдат въведени.

В бизнаса ковид кризата предизвика хаос. Отварят се и се затварят бизнеси. Всички прогнози на база стари данни са неверни. Действаме според ситуацията и се стараем да сме в крак с текущата обстановка на пазара.

Кои са най-големите предизвикателства пред българския бизнес днес, и в частност пред родните търговци и производители на плодове и зеленчуци?

Най-големият проблем е липсата на сигурност. Основният въпрос, пред който са изправени производителите, е дали ще могат да продадат стоката, която са произвели. За тези, които досега са реализирали продукцията си в курортите, пазар почти няма. По-малките производители на практика не могат да работят с големите вериги магазини, защото не покриват изискванията за сертификации, нямат необходимата логистика, не знаят какви са изискванията за качество на супермаркетите. Много от тях се отказват.

Част от производителите вече споделят идеята, че е по-добре да се посветят на производството на реколтата и нейното събиране, а всички останали дейности – сертификация, транспорт, пакетаж, продажба – да оставят на професионалисти, специализирани в тази сфера.

Ние огранизирахме наша група производители, сертифицирани по стандарта GLOBAL G.A.P. Всяка година тя се разширява все повече, нямаме непрoдадена продукция и сме доволни от успеха си. Тази година започнахме и да изнасяме български плодове и зеленчуци.

Семейната ви фирма „Арон“ е с почти 30-годишна традиция на пазара в грижата за пресни доставки на пресни плодове и зеленчуци. Какъв път трябваше да извървите дотук?

Дълъг. Падахме, ставахме, учехме се и не се отказвахме.

А от кого получихте най-голяма подкрепа по този път?

В началото от семейството ми – от майка и татко, за което много им благодаря. По-късно – от училището, в което учеха децата ми. Бях спокойна за тях, за знанията и уменията, които получават там. Знаех, че са на сигурно място, възпитавани по начин, който смятах за правилен.

Мъжът, който е до мен, винаги ми е давал пълната си подкрепа. Ние винаги сме работили заедно и всичко, което сме постигнали, сме го направили заедно. Заслугата е колкото моя, толкова и негова.

Получаваме вече и подкрепа от децата си, които завършиха висшето си образование в различни сфери, в различни държави, но сега работят с нас. Техните познания са ни много ценни, те ни дават един друг поглед към света и много ни помагат да вървим напред заедно.

През последните 10 години, екипът на Първа инвестиционна банка винаги, когато имаме нужда от финансиране, ни подкрепя. Не е възможно да развиваш бизнес, без да разчиташ на разумно финансиране.

Какво е личното ви усещане – държавата подкрепя ли българския бизнес, или му е длъжник?

Ние никога не сме били подкрепяни от държавата. Не сме и искали подкрепа от нея – за нас държавата никога не е била съюзник.

Получихте наградата “Златна мартеница” за женско предприемачество от Съюз „Произведено в България“. Как ви се отрази това отличие – зарадва ли ви, натовари ли ви с по-големи очаквания от околните?

Отличието първо ме изненада – нe съм правила нищо специално, просто си върша работата така, както смятам, че е правилно. А после много ме зарадва, защото някой е забелязал, какво правим. Не мисля, че наградата ме е натоварила с повече отговорност – аз добре познавам очакванията на всички, с които работим, и винаги давам максимума от себе си, за да ги оправдая.

На какво според вас дължите успеха си като жена предприемач?

За мен няма разлика в бизнеса дали си жена или мъж. Важното е да имаш ясни цели, да си постоянен в работата и можеш да поемаш премерени рискове. И не на последно място – да си обграден от мотивиран екип.

Какви качества се изискват от една жена, за да управлява успешен бизнес ?

Да може да определя приоритетите си – да е ясно докъде е бизнесът, докъде са грижите за децата и семейството, а между всичко това да намира и малко време лично за себе си. Предимство на жените е, че с готовност вършим и най-досадната и скучна работа, когато е необходимо. Умеем да изпипваме детайлите, да намираме време да изслушаме хората си, колкото и да сме заети. Можем да вършим по няколко неща едновременно и да сме строги и любящи в един и същи момент.

Бяхте сред участничките в сбирките на Клуб Smart Lady, които от 3 г. са част от програмата на Fibank в помощ на жени, стартиращи свой бизнес. Какъв съвет бихте дали на тези, които се колебаят дали да следват мечтите си?

Мечтите движат този свят. Но само мечти не стигат. Трябва и смелост. Трябва да се откажеш от нещо сигурно, за да осъществиш мечтатата си, да рискуваш. Клуб Смарт Лейди на Fibank е една много хубава инициатива – там жените, които имат мечта, могат да срещнат подкрепа, да получат съвет и финансова помощ. Това е много важно за начало, остава да знаеш и какво искаш.

Има ли нещо, което все още не сте успяла да направите – какво ви предстои в бизнеса и в личен план?

В бизнеса – мечтая и работя усърдно за това да изнасяме все повече качествени, отговарящи на международните стандарти български плодове и зеленчуци, да стъпим сериозно на световните пазари. В личен план – искам децата ми да добият увереността, че могат да се справят сами с бизнеса, а аз да имам повече време за внуците си и за себе си.

А с какво най-много се гордеете?

Със семейството си. Имам 3 деца и четирима внуци.

Понеже сп. „Жената днес“ навърши 75 години, питаме различни жени как виждат жената днес. Каква е вашата визия за нея?

Жената днес е такава, каквато е била винаги: дъщеря, сестра, приятелка, майка, съпруга. Но тя е още и управител, издател, търговец, журналист или президент. Тя е това, което иска да бъде и за което се бори. Това е хубавото на нашето време.

Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравните с майка си и баба си?

Със сигурност сега възможностите са повече за всички, които искат сами да градят живота си. Дали съм по-щастлива от майка си и бабите си? Не знам. Щастието е нещо лично – зависи от усещането за света около теб. Аз съм щастлива.

С какво най-силно привличат и отблъскват днешните жени според вас?

Най-привлекателните жени днес са тези, които са едновременно нежни и грижовни, но могат заедно с това да са твърди и решителни, да отстояват себе си. Отблъскващи за мен са крайностите – обезличените жени, които губят себе си, опитвайки се да угодят на някого. Както и тези, които губят женствеността си в опит да се докажат като равни на мъжете във всичко. Тук не говорим за права, а за отношение към себе си и към околните.

Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?

Обществото ни има да извърви още дълъг път, докато постигне истинско равноправие, и тук не става дума само за равноправието между мъжете и жените. По пътя на себедоказване ние, жените изгубихме простичката способност да се радваме на малките неща. Очакванията към нас са все повече и е все по-трудно да намерим баланса между семейство и кариера, между ролите ни на майки и съпруги, и на работещи и управляващи бизнес жени. А най-голямото предизвикателство пред нас е да не забравяме, че сме преди всичко жени.

От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва?

Жената винаги е била и ще бъде пазителката на дома – тя е тази, която му придава топлина. Тя създава домашния уют и независимо от всичките си успехи в кариерата, никога не бива да забравя тази своя изконна роля.