Актрисата Илияна Лазарова бе част от хитовия сериал „Пътят на честта“, който предизвика огромен зрителски интерес по Нова телевизия в края на 2019 г.
Снимки Теди Грозданов
Тя е завършила театралния и филмов институт „Лий Страсбърг“ в Ню Йорк. Участвала е също така в сериалите „Стъклен дом“, „Седем часа разлика“ и в двата сезона на „Връзки“. Играе главна роля в американската продукция „Вампирска нация“, в която участва и актьорът Нийл Джаксън – един от враговете на Джеймс Бонд във филма „Спектър на утехата“. Нейн партньор е Андрю Лий Потс от американския фантастичен сериал „Първично”.
Илияна Лазарова има редица роли в постановки на театъра на „Лий Страсбърг“ в Ню Йорк, а също и на българска сцена. От септември 2013 г. до днес актрисата е част от трупата на ДКТ “Константин Величков” – Пазарджик. Преди няколко години Илияна продуцира в Народния театър „Иван Вазов“ представлението по пиесата „В съседната стая или пиеса за вибратора“ на Сара Раул, номинирана и получила наградата „Пулицър”.
Илияна е любяща съпруга и майка на две деца, за които казва, че са нейната гордост и смисъл в живота. С Илияна разговаряме за емоциите и уроците от пандемията от новия коронавирус, за пътя към щастието и за новите й проекти.
Каква бе личната ви рецепта за кураж и справяне по време на пандемията от новия коронавирус, която затвори всички ни, буквално целия свят?
Да си призная честно, в началото ме обзе паника и се опитвах да я скрия, като се захванах с домакинството. Готвене, чистене, подреждане, дезинфекциране… Но това само тушира нещата, а аз продължавах да изпитвам панически страх. Куражът дойде от децата ми. Започнах да прекарвам повече време с тях, като майка и приятел. Да си играя с тях, да се забавляваме, да ги изучавам – това някакси премести фокуса ми от моите лични страхове. И все повече вярвах на вътрешния ми глас, който не спираше да ми шепне: „Няма от какво да се страхуваш.“ Най-важното е, че всички, които обичаш, са здрави и добре. Любовта ти ги пази. Другото, което ми помогна да изляза от затвора на страха, е да спра да слушам новините. Намирах си онлайн медитации за справяне със страха и за засилване на имунитета.
Какво ни показа този вирус и какво научихме за света?
Не знам. Не мога да говоря за уроците, които другите хора са научили. Но със сигурност ни даде да разберем колко егоцентрични и разлигавени, какви експлоататори сме станали човеците. Че светът не се върти около нас! Че сме част от екосистема. И в никакъв случай не можем да бъдем здрави или да се стремим към здрав живот, ако средата, в която живеем, е болна. Това го чух в едно клипче и ме удари като гръм. Това е самата истина. Трябва всеки един от нас, без изключение, да се грижи и пази природата и да й дава нещо обратно. Както тя ни дава кислород, вода, храна… перфектни условия, за да съществуваме. Аз лично вече си давам много повече сметка какво причинява моето съществуване на природата и се старая да давам обратно.
Какво е посланието ви към жените?
Пазете не само семейството си, но и природата, защото тя ще опази близките ви. И дългът ни като родители е да предадем ценностна система на децата си, която включва да живеем природосъобразно и съобразно неписаните природни закони. Знам, че всяка майка би ме разбрала, като казвам, че животът не свършва с нас, след нас остават нашите деца, внуци, нашият генетичен материал. Нека и те имат бъдеще и право на природа.
След края на изолацията кое ви прави щастлива?
Колкото и банално да звучи, умирам от удоволствие да се прибера вкъщи и да видя децата си, Оливър и Ема. Това ми дава връзката с реалността и забравям всякакви терзания, проблеми и негативните неща, които са ми се случили в ежедневието. Чакам с нетърпение да ги прегърна, а те ме посрещат с истинска и искрена усмивка, с неподправена любов, която никой друг не ти дава. Това е моето уравнение, което е пълно, и в него няма неизвестно. Да има любов и здраве за моите близки и семейството ми. Нищо друго не искам, за да бъда щастлива.
Какви спомени пазиш от първите си стъпки в света на актьорската професия?
Най-силно се е запечатал в съзнанието ми денят, в който пристигнах в Ню Йорк и влязох в сградата на Лий Страсбърг. Отивах да уча актьорско майсторство, решение, взето за части от секундата. В момента, в който влязох в сградата, си казах: това е моето място. Стените бяха обсипани със снимки на много звезди, преминали през школата: Мерилин Монро, Робърт де Ниро, Ал Пачино, Марлон Брандо, по-възрастни, но и по-млади като Скарлет Йохансон, Хийт Леджър и други. Школата е на над 80 години и буквално усещаш духовете на всички тези артисти.
Няма такава магия, не мога да я опиша с думи.
Беше сюрреалистично… Явно в школата се знаеше, че пристига българка и в деня, в който отидох, ме посрещна човек, който запя песента „Море, сокол пие“ на чудесен български, при което аз изтръпнах, разплаках се, преди да осъзная къде съм и какво се случва. Човекът ме прегърна и целуна. Беше много странно, защото аз знаех, че съм единствената българка в школата. Оказа се, че е колега-актьор от Сърбия, който е завършил НАТФИЗ, а по-късно емигрира в САЩ. Той заговори с огромна любов за България и за проф. Стефан Данаилов, който му е бил преподавател. Бях изумена, че на толкова километри от дома си се срещам с човек, който не е българин, а милее и обича нашата страна.
Кои години от живота си би изживяла отново, ако можеш да се върнеш назад?
Три или четири периода в живота ми бяха много съдбоносни и оставиха ярък отпечатък в душата ми. Може би моментите, които бих върнала назад, са от моето детство, летата при баба ми, безгрижието, любовта на роднините и приятелите, щурите игри, домашните сладкиши, приготвянето на лютеница на двора… Тогава съм се чувствала най-щастлива и обичана.
Какво ти липсва най-много от детството?
Липсва ми детето Илияна – безгрижна, усмихната и щастлива. Тази Илияна, която не се замисля за негативни неща, която няма фобии, която живее за мига, без обременености и комплекси.
Разговаряш
ли с дъщеря си Ема за ролите в киното и театъра?
Не се е налагало да говоря с нея за актьорската си професия. Тя израсна с майка-актриса, идвала е да гледа много представления. От малка я водя по куклени театри, опера и балет. Предпочитам, когато съм вкъщи, да бъда майката, а не актрисата. Когато поотрасна, ме е питала някакви неща, дали има агресия в някои сцени, дали наистина се удряме, дали пием алкохол. Неща около магията на киното и телевизията, които изглеждат реални, но не са… Питала ме е как успявам да си запаметя текстовете. Според мен тя би искала да опита. Бих й дала възможност да го направи, за да разбере дали това е нейното.
На какво те учи дъщеря ти и малкият ти син Оливър?
Учат ме да бъда отново дете. Когато съм с тях, си позволявам да правя неща, които не мога да си позволя с пораснали хора, защото биха си казали, че съм луда (смее се). Връщат ме в детството и ставам пак безгрижна. Когато ги видя, ме изпълва силно щастие. Идва ми да изкрещя, че съм щастлива. Усмивката веднага грейва на лицето ми, защото благодарение на тях забравям грижи и проблеми. И ме учат на безусловна любов. Единствено децата и родителите могат да ти я дадат…
Какво място има в сърцето ти съпругът ти Красимир? Съдбоносна ли се оказа срещата ви?
Красимир е любовта на живота ми, няма две мнения по въпроса. Любовта ме порази като гръм от ясно небе. Спомням си, че когато ни запознаха, беше на един негов рожден ден, където се оказах неканен гост, в момента, в който се засякоха погледите ни, протече ток, който ме разтресе. Мисля, че това е висшата форма на любов, не само страст и привличане, но и истинско желание да се грижиш, да помагаш на човека до теб. Той ми е спътникът в живота, приятел, другар, партньор. И ме дари с нашия прекрасен син.
Животът ти е много динамичен, сцената, киното, две прекрасни деца… Поемаш ли рискове и прекрачваш ли граници?
Открай време баща ми ми казваше, че от дете съм много смела, обичам авантюрите и предизвикателствата. Не съм се страхувала от екстремни неща и до ден-днешен е така. Отстрани може да изглежда, че съм рисков играч, тъй като се хващам за първото чувство, което ми дойде, и не меря нещата на кантар. Колкото и решения да съм взела на мига, винаги съм била на прав път. Когато съм слушала интуицията си, винаги ме е очаквал хубав развой на събитията, пътят до целта може да е труден, но със сигурност се случва по най-добрия начин. В живота така тръгнах по пътя на актьорството, така поех по пътя на съвместния семеен живот, тъй като бях сама жена с дете.
0 Коментара