„Супата на живота“ от Ангел Вълканов е притча за вярата. Тя изглежда като детска книжка, а всъщност е поглед към живота, в който навлиза един млад човек.
Случайно или не, но всички ние къкрим в живота и се опитваме да прозрем ходовете на съдбата. Често изпадаме в ситуации, когато просто е важно да възкликнем: „Светът е пълен с добри хора!“. Ако повярваме в тези думи, ще се срещнем с някого, готов да ни подаде ръка, в противен случай просто ще се разминем.
Коя е силната страна на книгата? Хуморът. Можем да разрешим проблем, като спрем да се вторачваме в него. Достатъчно е само едно преместване на гледната точка и той не изглежда толкова страшен.
Да, СпасиТел пада в супата, но той не прави трагедия от това, а се оглежда, за да научи нещо ново. СпасиТел носи в себе си онази сила на положителната нагласа, която прави живота весел, увлекателен и неповторим. Той не е просто герой от книгата. Той е външен наблюдател и неговата най-важна мисия е да покаже, че светът е много повече от това, което виждаме и да ни припомни, че човекът носи доброто в душата си.
Всъщност, той иска да спаси света не защото е пълен със злини и несправедливости, а защото преди всичко в него има много добри хора, които понякога забравят за искрицата в себе си.
В „Супата на живота“ откриваме един свят, близък до нашия и в много от героите прозират реални личности, като Лъв да Видиш, ЕлТрико, Хак Фламбе и др. Но най-интересни си остават спътниците на СпасиТел – Кичо и Звездица.
Те са деца, а при децата най-ясно изпъкват абсурдите, които възрастните са приели за даденост. По-лесно е да се усмихнем и дори да се възхитим на „примитивния мироглед“ на Кичо спрямо живота, отколкото той да приеме „цивилизования свят“ на Звездица. Това противоречие предизвиква често комични спорове между тях.
„Светът на супата“ не може да се приеме еднозначно. Книгата носи в себе си конфликта на духовността като мироглед. За едни може да бъде религиозна, за други забавно четиво с поуки, а някой просто ще види основните проблеми в живота.
„Супата на живота“ е увлекателна история, която ще прочетете на един дъх, а какви чувства ще пробуди във вас е загадката, която ще разберете.
Ангел Вълканов е роден на 15 януари 1973 г. в Русе. Завършва електротехникум, но мечтае да пише и рисува. Прекарва детството и част от юношеството си в бившия СССР. Завършва икономика в Русенския университет. Занимава се с графичен дизайн и предпечатна подготовка. Има две пораснали деца. В свободното си време пътешества, ходи в планината, измисля истории или чете книги. Увлича се по фотография и колоездене. Записва историите си от 10 години насам, но ги съчинява още от дете. „Ариниил или вярвате ли в ангели хранители“ е първият му отпечатан авторски роман. Другите му книги са „Усмивката на щастието“ – разкази, „Янко и вълшебната книга“, „Идеалният свят“, „Супата на живота“.
Вярва, че животът е много повече от това, което сме научени да виждаме.
0 Коментара