Христина Бобокова е родена в Пловдив. Тя е изкуствовед и управител на „Нумизматичен музей-Русе“. Дейността й е свързана с менажиране на много културни и арт проекти за популяризиране на българските култура и изкуство по света, сред които международният фестивал за съвременно изкуство „Процес-пространство“. Занимава се също с културен и винен туризъм. Споделя, че работата й е свързана с пътувания и срещи, които отнемат време, но неин приоритет си остава домът.

Със съпруга си, бизнесмена Пламен Бобоков, имат три деца и хармонично семейство от 23 години.

Христина Бобокова определя последната година, преминала под знака на Ковид-19, а в личен план, свързана и с повдигнатите от прокуратурата обвинения към съпруга й и неговия брат, като период, наситен на разнопосочни събития и емоции. Както и като време, което я е освободило от излишни „приятелства“. Убедена е, че формулата на успеха се крие в умението да балансираш – между днес и утре, между дома и работата, между сърцето и разума.

Последната година живеем в безпрецедентна ситуация заради коронавируса. Световният локдаун затвори всички ни. Как ви се отрази този „затвор“?

Повече от година измина под знака на Covid-19 и определено постави целия свят в една сюрреалистична картина, която
едва ли някой би си представил като възможна. В личен план, всичко това ще остане в спомените ми като изключително наситен на разнопосочни събития и емоции период. Период, посветен и отдаден на голямото ни сплотено семейство – на децата, съпруга и близките ни. Време, в което учех себе си на повече смирение, признателност и търпение. Време за непрочетените книги, за нови работни планове и, разбира се, време за равносметка.

Този „затвор“ съвпадна и с друго събитие – повдигнатите от прокуратурата обвинения към съпруга ви и неговия брат. И така ви превърна от съпруга на един от най-успешните бизнесмени у нас и жена, която се занимава с културни и арт проекти в съпруга на човек, който е чест „гост“ на новините  в съдебната хроника. Казвали сте, че това е атака. Ако е така – от кого и защо Бобокови?

Хубав въпрос. Радвам се, че го задавате. Случилото се не променя факта, че продължавам да съм съпруга на един от най-успешните български индустриалци, доказал се с множество авторитетни международни бизнес проекти, независимо от грозно изфабрикуваните атаки срещу него и брат му, не другаде, а тук – в родината. Надявам се, да ми зададете отново същия въпрос след време, когато цялата тази публична стъкмистика отпадне и прокуратурата претърпи пълно фиаско по скалъпения си, поръчков сценарий. За жалост, тогава отговорността за своеволията на прокуратурата ще понесе държавата, а не хората с власт и болно съзнание, които стоят зад всичко това.

Що се касае до моите интереси в изкуството, те си остават неподвластни на случващото се и на времето. Обмислям множество проекти, но глобалната пандемия внася забавяне в хода и реализацията на не малко процеси в света.

И все пак, кого визирате по повод атаката?

Не са много хората, които имат властта и ресурсите да го направят.

В същото време жълтата преса насочи и друг прожектор към вас – че вие сте жената, снимала в спалнята на Бойко Борисов. Вече отрекохте тази медийна версия. Кажете – коя е Христина Бобокова?

Винаги е предизвикателство, когато човек трябва сам да опише себе си. Неслучайно и в изкуството, автопортретът е дълбоко психологически жанр, в който творецът навлиза само ако познава добре същността си, не се страхува да разкрие тайните си или е пълен аматьор.

Близките ми са единодушни в мнението си за мен, описвайки ме като: експресивна, артистична, нежна, но едновременно с това и силна личност. Мога да се съглася с тях.

Как си обяснявате, че бяхте замесена в този скандал? Ако това е атака – кой ви атакува и защо?

Не атакуват мен – атакуват семейството ни.

Вие не участвате в бизнеса на съпруга си, но ръководите „Нумизматичен музей-Русе“ и фондация „Братя Бобокови“. И там имаше проверки…

Да, така е и наскоро дадох подробно интервю по темата за Дневник. Сега сме концентрирани по реставрационни процеси по сградата на музея, която изисква много прецизно отношение. Вдъхновени сме от много световни примери в това отношение, където частни музеи често са архитектурни забележителности. Някои собственици на колекции вдъхват нов живот в исторически сгради, а други възлагат авангардни проекти на световно известни архитекти. Харесвам много примера на архитектурното студио на Томас Хетъруик, което трансформира историческата сграда за съхранение на зърно на пристанището в Кейп Таун, Южна Африка, в Музея Зейтс за съвременно африканско изкуство. Иска ни се нещо подобно да се случи и тук, в България, и едно старо училище заживее нов живот. Предстои ни още много работа, макар че най-важната и трудоемка, свързана с укрепването и възстановяването на фасадата, е вече напълно завършена.

Завършила сте математическа гимназия, а после и журналистика, но избирате изкуството. Защо?

Математиката е универсалната наука, която учи на логическо мислене. Чрез теория, на база нелинейни динамични системи, тя може да обясни дори хаосът във Вселената – явление, известно с чувствителност към началните условия. Ако предположим, че българската журналистика е в бездната на непредсказуемостта и със силна чувствителност към началните условия на информация, то е твърде вероятно изкуството да е онова неизвестно, което да удовлетворява всички мои решения по най-логичен път. За мен, изкуството е важна част от ежедневието ми, израснала съм в арт среда и днес възпитавам децата си с любов към изкуството, музиката, културата, а също и историята. Съпричастна съм с всички творци, артисти, хора, заети в сферата на културата, музеите и галериите, както и търговците на изкуство, които редом с всички останали отрасли преминават, макар и трудно, стоически през пандемията.

Ако последната година е време за размисъл, ако всичко, което ви се случва, е вид урок – кой е урокът, който научихте лично за себе си?

Смятам, неосъзнатият урок за всички през пандемията е, че докато преди се стремяхме да постигнем много и да имаме повече, разбрахме, че всъщност можем и с много по-малко. По-малко пътувания, по-малко работа, по-малко контакти и по-ограничено общуване. Ритъмът на живот доста се забави и сви. Останаха най-важните и всъщност най-стойностните неща – здравето, семейството, любимите хора и верните приятели. Мисля, че всеки извървя своеобразен път навътре към себе си и равносметките вече са налице. Моята е, че щастието е възможно само ако е споделено.

Какво ви даде и какво ви отне тази последна една година?

Даде ми яснота относно хората около мен и като с магическа пръчка ме освободи  от излишни „приятелства“, за което съм облекчена и наистина благодарна. Радвам се, че загубите бяха малко. По принцип, не съм човек, който с лекота се лишава от познанства, но сега се чувствам добре  – обградена съм от хора, които ме зареждат с позитивна енергия. Това ме вдъхновява, прави деня ми ползотворен, а липсата на напрежение и лицемерие са полезни за изборите и решенията ми.

Занимавате се с много културни и арт проекти, но сте и съпруга и майка на три деца. Как успявате да съчетаете всички тези роли?

Съчетавам всичките си отговорности чрез добра организация. Разчитам и благодаря на хората, с които работя в различните си дейности – те са чудесни професионалисти, партньори и колеги. Работата ми е свързана с пътувания и срещи, които, разбира се, отнемат време, но въпреки всичко – мой приоритет винаги си остава домът. Затова не харесвам, когато думата „компромис“ се ползва като своеобразен параван от някого, по повод факта, че се е посветил на семейството, загърбвайки кариерата. Това за мен е съзнателен избор. Опитвам се да намеря баланс в изборите, които правя и мисля, че за сега успявам.

А в коя се чувствате най-удобно?

Професионалната реализация е изключително важна за всяка една съвременна жена, но моята роля на съпруга и на майка е всъщност тази, посредством която получавам най-често онова, от което се нуждая  – любов, уважение, грижа и внимание.

Как обяснявате на децата си всичко, което се случва през последната година?

За наша радост, имаме интелигентни деца, с чието поведение дори в настоящата ситуация се гордеем. Не беше нужно да им обясняваме каквото и да било, защото те добре ни познават и осъзнават абсурдността на нещата. И тримата са много различни като деца, но са и позитивни, любознателни и градивни.

Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“

Facebook Twitter Google+

0 Коментара