Снимки Васил Германов thinktanklab
Грим Христина Трайкова
Коси Йордан Петров – Майната HairShop
Стил Армавени Стоянова
Промяната е нейна втора природа. Постоянно се натъкваш на нея. Във външността й – руса, черна, червенокоса. Напоследък напълно естествена… Пухкава, кльощава, или пък с изразени мускули. Тъкмо свикнеш с нейния настоящ образ, и вече любопитно очакваш ново превъплъщение. За Алекс Раева напоследък всичко е ново. Ново начало в личен план, нов професионален ангажимент като водеща на “България търси талант”. И много нови разбирания за живота, които споделя непринудено и с голяма доза самоирония.
За телевизията, приятелите, амбицията и знаците на съдбата…
С Алекс започваме от логичното начало. Предаването “България търси талант” вече тръгна по екраните, а как Алекс стана част от екипа, разберете лично от нея.
„Поканиха ме на кастинга за водещи. Тази роля е тотално различна за мен. Аз съм много самокритична. Много рядко се харесвам на снимки и на телевизия. Особено пък когато става въпрос и за говорене. Айде, на пеенето съм му свикнала. В този нов за България формат всичко е напълно различно. Когато отидох на кастинга, Мария вече беше там. Казах си “Лелеееееее, та Мария е като машина. Веднъж като прочете нещо, и веднага го запомня. Бързо учи текстове, има идеалните качества за работа в телевизия. Пък аз – пълен бастун, ако трябва да бъда точна. Нямаше ауто-кю. Дойде ред на импровизацията. Например, каква е нашата реакция при изявата на различни участници. Трябваше ми време, за да се науча да правя това, за което Мария има голям опит. Мисля, че ние двете си подхождаме. Тя е по-зряла, аз съм по-спонтанна. На нея може да й се има доверие. Мисля, че добре се допълваме. Чудя се, как съдбата не ни е срещнала преди това като приятели. С жена винаги е рисковано да се създаде приятелство. Имам три приятелки от детството си, но те са “жените–мъж” като характер. Много рядко в една жена мога да видя точното отношение, присъщо на мъжете, а не женските фасони. Мария Игнатова е точно такава. Така веднага ти отговарям на въпроса дали сме в конфликт с нея. Още преди да се запознаем, прочетох по вестниците, че сме били скарани. В световен план този телевизионен формат не е имал две жени за водещи. Вероятно са залагали на мъже, защото те са по-спонтанни, а жените са по-суетни. Винаги мислят как изглеждат и какво казват. Ние с Мария имаме голяма доза самоирония и мисля, че точно за това ни избраха.
Не си правя планове за кариера в телевизията. Нямам тази амбиция. Никога не съм имала амбиции, при мен всичко е много късметлийско.
Аз просто изживявам онова, което ми се случва, като нещо лично, а не като професионален напредък.
Попаднах в екипа на това предаване и толкова се радвам. Приемам го като “знак”, разбира се. Появи се в живота ми след един много тежък период в личен план. Плашех се от всичко, което ми предстои. Общо взето, започвам почти от нулата. Понякога личните преживявания не те тласкат напред, а те дърпат назад. Така стана и при мен. Това, което сега ми се случва, е абсолютен знак на съдбата.“
A New Day Has Come
От дъното на собствената си стая до дъното на океана, всичко това в търсене на истинската Алекс…Ето го и продължението…
“….Един ден просто ми беше трудно да стана от леглото. И разбрах, че или трябва да стана, или да се погубя напълно.
Но около мен имаше хора, които безмълвно ми помогнаха. Назиданието в тази ситуация изобщо не е начин. Просто срамът, който изпитах, това, че се видях грозна в очите на най-близките ми. Спортът ми помогна много. Извади ме от тази дупка – не физически, а чисто психически. Танци, плуване, гмуркане. Имах една година, в която съм благодарна, че обърнах внимание на себе си и не се погубих. Работих над себе си и се радвам, че сега вече се усмихвам истински, а не с полуусмивка. Промени се изцяло възприятието ми към света. Разбрах, че всичко зависи от мен. Усмивката зависи изцяло от теб самия. Ако ти се усмихнеш на света, и той ще ти се усмихне. Знам, че звучи адски тривиално и банално, но е така. Най-простите неща са истинските.”
Промените при Алекс очевидно засягат външния й вид и провокацията, която бе част от предишния й стайлинг. Говорим си за огромната й колекция със скъпи обувки. “Ами стои и прашасва тази колекция. Забравила съм за нея. Пък и всички обувки са ми големи, тъй като много съм отслабнала. Не може да ме накараш да ги обуя отново. Начинът ми на живот в момента е дънки, спортни обувки, работа. Преди месец ми откраднаха колата. Година по-рано една такава материална случка щеше да е драма за мен. Но сега не обръщам внимание. Толкова спокойно ги приемам тези неща, защото вярвам, че по-хубавото предстои.“
Талантите
Леко повдигаме завесата на българските таланти, за да разберем кои са фаворитите на Алекс. Това е строга тайна, но кодовите думи тук са “танци” и “пеене”. Напълно в стила на г-ца Раева.
“Оказва се, че българите са страшно напред в хип-хопа, и то профилирано в различните стилове – попинга, кръмп. Огромни таланти има в България. Особено млади хора, деца. В този формат можеш да покажеш всичко, включително да направиш вкусен крем карамел за три минути. Ако успее да направи и шоу от това, значи имаш талант. Дойде човек с изследване за картофите. По-точно с готов научен труд, или как може да извадим скорбялата от картофите. Беше се подготвил със съоръжения, епруветки, картофи. Беше ни трудно да му обясним, без да го обидим, че това не е сценично изкуство. Друг случай – идва адвокат, около 50-годишен, с респектираща външност, говори професионално. Но иска да пее. Пее песен на Веселин Маринов и на всички става ясно, че не се справя никак добре… и отново сърдити физиономии. Имаше и скандали, разбира се. И много разплакани деца. Мария има специален подход към тях. Аз пък, като видя дете да плаче, изпадам в шок.
Питаш ме за моите таланти… Талантът е нещо, което спира дъха ти. Имам способности, но талант – не зная. Дори в пеенето не е моя работа да се определям като талант. Таланти са Марая Кери, Уитни Хюстън. Мисля, че да имаш талант, е доста ангажиращо. Не зная дали искам да притежавам някаква специална дарба. По-добре да имаш способности за различни неща и да можеш да ги използваш. Тогава не парадираш с това и не трябва да го защитаваш. Талантът е за смелите. А да можеш да развиеш таланта си и да го задържиш, е за най-най-смелите. Аз предпочитам да съм “по-пенкилер”, както обича Дилов да се определя.
Журито
“Как да не се забавлява човек с такива хора… Тримата са толкова различни. Хилда с такава усмивка казва “Не!”, че по никакъв начин няма как да й се разсърдиш. Едно детенце на три годинки изпя песен на “Каскада”. И Любен Дилов го пита: “Добре, коя ти е любимата певица?” Детенцето отговаря: “Ами Андреа!” А Хилда се усмихна и казва: “Е, нищо де, въпреки това си много сладка!” Дилов е най-добрият избор за лошо ченге. Той е съчетание на интелект и чувство за хумор. Може да каже на една жена, че е дебела, по толкова фин начин, че тя дори да не разбере, камо ли да се обиди. Маги Халваджиян пък има огромен професионален опит – снимал е толкова години. Има правилно мнение за всичко… Пък и в крайна сметка това е шефът ми, какво лошо мога да кажа за него”, смее се Алекс.
В навечерието на 30-те
През септември Алекс Раева ще навърши 30 години. През смях споделя, че е преодоляла депресията на 30-те още на 29.
“Минах си депресията на 30-ата година по-рано, съчетах си я с любовните преживявания. Много добре ми минаха нещата… Благодаря на съдбата, че така цветущо се развива всичко в живота ми. И със сълзи, и със смях. Така е: трябва и сладко, и солено да се яде, за да може да се усетят и двата вкуса.”
Каква любов си пожелаваш?
Искрена. Да не е лъжовна и да не е измислена от мен. Защото при мен фантазията е доста голяма. Недостатък е, защото после разочарованието е голямо. Но това си е типично за жените. Особено за такива, които искат да живеят в свой красив свят. Искам да срещна истинския човек, а не онзи, когото сама съм измислила.
Най-екзотичното място, на което те отведоха твоите пътешествия?
Последното приключение беше в Мозамбик. Гмуркане през лятото. Бях с група водолази от Русия и САЩ. До Мозамбик стигнах чрез един интернационален сайт. Срещнахме се в Турция, пътувахме през Кения, за да стигнем Мозамбик. Майка ми (актрисата Наталия Бардская, бел.ред.) беше много спокойна, когато разбра, че ще бъда с руснаци. Те бяха на много професионално ниво. Аз самата имам сертификат за водолаз на 30 метра. Круизът беше за акули.
Какво си казахте с акулите?
Ами, говорихме си разни работи… ха-ха-ха. Отидохме на едно специално място, където се очакваше да срещнем местните сребърни акули (silky shark). Забелязахме около петнайсетина, които кръжат около лодката. Водачът ни посочи кой от нас да слезе долу. При акулите важното е кога са се нахранили и от това зависи колко опасни могат да бъдат. Акулата е много сензитивна. Подушва страха ти и напада, ако усети адреналина. Също така усеща металните елементи на екипировката, която създава ток и я прави раздразнителна. Чувството да плуваш сред акули е неописуемо. Но много по-силно е усещането да бъдеш сред делфините. Те не обичат гмуркачите. Обичат да си почесват гърбовете по дъното на лодките. Делфинът е много своенравен. Но за мен се оказа, че имам специално отношение към тях, или по-скоро те към мен. Под водата издавах различни звуци, за да ги имитирам. Вероятно от оперното пеене го правя по-диафрагмено и по-силно. Едно семейство делфини и две малки дойдоха при мен и започнаха да се галят. Това е уникално чувство. Трябва да си много внимателен с тях, защото имат изключително фина кожа. По време на тези круизи съм била и с български водолази. За съжаление българите имаме ужасно отношение към света. Видят костенурка, ходят, ръчкат я, радват се, че се била изплашила. Чупят корали, просто невероятно. Отношението ни към света е толкова цинично.
Какво откри на дъното?
Себе си. Гмуркането изигра изключителна роля в живота ми. В случая моят бивш приятел ме запали по гмуркането и ми разкри този толкова различен свят. Той сякаш изигра и ролята на мой учител, за да открия себе си на дъното. Мислех, че след като се разделим, няма да мога да се гмуркам сама. Че всичко ще бъде свързано с него, след като той ми го е подарил като емоция. Като си свикнал да се гмуркаш с някого, хванат за ръка, е трудно да си представиш как ще го правиш отново, но сам. Но дайвингът се оказа нещо, което сам трябва да преживяваш. Това е друг свят. Засрамването, когато отидеш там, долу, е голямо. Разбираш колко елементарни неща те вълнуват горе на повърхността, колко си посредствен понякога. И колко всъщност светът е подреден, логичен и красив. Но ние, хората, сме го унищожили и сме излезли от него.
За какво мечтаеш?
Мечтая си за нещо тривиално, да имам семейство и дете. Мисля, че му е дошло времето. Не зная колко съм близо до тази мечта, но аз съм готова. Това е работа на съдбата. Въпреки че съм мислила да си имам дете дори и без мъж. Но моите родители, които имат 45-годишен брак, са пример за мен. И аз все пак се надявам, че ще срещна човек, който ще бъде баща на моето дете, и ще имам истинско семейство.
0 Коментара