Обява: “Здравейте, млада съм, на 28, 160 сантиметра, 53 килограма. Имам висше образование. Бих искала да износя дете срещу заплащане. Няма да имам претенции за детето след раждането, не искам деца, но пък съм физически годна.”

Становището на БПЦ: „Целта на съществуванието на ембриона трябва да бъде само човешкият живот и никога експериментът или оставане в условия на замразяване. Съвременните техники на извънтелесно оплождане съдържат такива нравствени и духовни параметри, които налагат Църквата да проявява спрямо тях резервираност. Църквата приема АРТ, но само с гамети от родителите, имплантирани единствено в матката на майката, и оплождане само на толкова ембриони, колкото ще се имплантират. Църквата приема по снизхождение хомоложното осеменяване. В случаите, когато детеродието разклаща естествения семеен ред: безбрачни майки, оплождане със сперма на починал съпруг, детеродие при майка в напреднала възраст, хетероложно оплождане, майка (матка -носител) и т. н., нека вече стане ясно, че нищо такова няма да получи съгласието на Църквата. Една идея, нуждаеща се от по-нататъшно развитие, е да се предложи осиновяване и бременност с излишните ембриони с неизвестен на родителите произход. Църквата посочва пътя на истината, но и пастирски лекува грехопаденията на своите чада, когато по различни причини, от една страна, те не са успели да приложат нейното учение, но от друга, искрено се разкайват за това.”

От няколко години този въпрос ме привлича. Дърпа ме като магнит. Родител ставаш, когато родиш или когато вземеш осъзнато решение да имаш дете? С времето наученото и фактът, че съм майка, ясно показаха отговора. За мен.

Другите още се лутат в собствената си агония

кои са и какво още искат от живота, за да бъдат цели, да бъдат щастливи. Простичката ситуация ”до стената” изправя всички ни пред истината. За която се борим, в името на която боли, към която летим или удобно отлагаме. На думи и когато не става въпрос за нашия живот, всички казваме „родител ставаш, когато поемеш отговорност от едно дете да оформиш човек”. На думи.

После излизаме с позицията си в медиите. Ставаме смели. Обсъждаме „сурогатното майчинство”. После обсъждаме друго. Времето минава. А между четири стени „реално никой не е застрахован”. И „всеки отговаря за собствените си решения“. Реалността ни застига рано или късно. И тогава не търсим отговора в медиите. А в личното, преживяното от хората наоколо. Свободата е в правото на избор, в правото всеки да намери своята истина. Законите би трябвало да защитават правото на избор на гражданите в една държава. В историята на България свободата я губим от слабост и инертност, а печелим с доблест и кураж. Отстояваме себе си обичайно, след като последният влак е заминал. Някак успяваме да се убедим, че повече няма да боли.

Когато преди 5 години започнахме първата

кампания „Повече българчета за България”,

най-важното за мен беше хората да усетят, че не са сами. Каква ще е България и как ще живеем в нея, какви родители имаме шанс да бъдем и искаме ли да бъдем тук? Бях готова да стигна до всякакъв предел. После разбрах, че предел няма. Поставихме тема за сурогатното майчинство. Сложно решение се оказа „за” или „против”. Дори на думи да позволим на някого да направи своя избор. И да има не само лично, но и законно основание. Отскоро у нас е в сила новият Семеен кодекс, който е с поправки в частта за родствените отношения. Там обаче продължава да се претендира, че законната майка на детето е тази, която го е родила. Така остава възможността да се създават трудно разрешими казуси, ако жената, която износва, реши да не даде детето. Освен това никъде не се споменава за заплащане, което създава предпоставки за изнудване.

Публична тайна е, че

за сурогатството у нас се плаща

Но да дадеш под наем утробата си е незаконно. В един форум прочетох следното: „Търся жена, която е съгласна да износи дете чрез ин витро. Процедурата е съвсем прозрачна. Предлагам заплащане.”

Ето историята на Ангелина Д.

„На 14 години разбрах ,че страдам от рядък синдром – Mayer-Rokytansky. Той се характеризира с малка матка, но здрави и функциониращи яйчници. Диагностицирането на този синдром в повечето случаи става в пубертета. Дори наскоро попаднах на един американски сайт, в който препоръчват родителите на такива деца да се консултират с психолог, който да обясни на детето, че единственият начин да имаме свое дете е чрез сурогатна майка. Родителите ми бяха шокирани. Дори се опитаха да го скрият от мен, а съпругът ми в началото не вярваше. Доста тежко го изживява. Свързахме се с екипа на фондация „Искам бебе” и помолихме за помощ – да ни насочи към някой, който може да ни помогне. Те ни свързаха с адвокат Гергана Върбанова. Г-жа Върбанова направи запитване до клиника в Украйна, тъй като там законът е „най-железен” в това отношение, няма ограничения за чужденци. В Гърция например, когато си чужденец,

законът защитава сурогaтната майка

и тя има право да задържи детето. Получихме писмо от клиника в Краков, в което е описано каква е процедурата. Цената е около 40 000 лева, като в тази цена са включени намирането на сурогатна майка, стимулацията, ин витро процедурата, престоят на майката в клиниката, адвокатските и нотариалните такси, както и самото заплащане на сурогатната майка. То се извършва 3-4 дни преди раждането, а след като се роди детето, се издава акт за раждане на биологичните родители.

Да, но колко българи, страдащи от този проблем, могат да си позволят това, дори и толкова много да го искат? След като в България не е законно, не може да се ползва и дарение от фондация „Искам бебе”. И все пак ние сме българи, защо да ходим в Украйна, когато и тук нещата могат да се узаконят?”

Сурогатството е разрешено в 20 страни по света – Канада, Гърция, Белгия, Унгария, Израел, Холандия, Нова Зеландия, Русия, Англия, Австралия, Бразилия, Индия, Южна Африка, САЩ, Колумбия, Ирландия, Румъния, Еквадор, Перу. Забранено е в 21 страни, а именно: България, Дания, Франция, Латвия, Словения, Ирландия, Испания, Швеция, Аржентина, Австралия, Сингапур, Чехия, Мексико и в още няколко държави, в които е забранено и донорството на яйцеклетки и ембриони. Нерегламентирано е в 16 страни. В Китай донорството на яйцеклетки и ембриони е забранено, но няма данни за сурогатството.

Още една извадка от български форум: „Може да ви прозвуча много грубо и жестоко, но подобни „обяви” ме дразнят, вбесяват и натъжават до дъното на душата ми!

П.П.: Да поясня – мъчно ми е за хората, които правят безуспешни опити за бебе, но не мисля, че това е начинът да си „родят” такова… Ние не сме свине-майки и не мисля, че една уважаваща себе си жена би направила това независимо от сумата.”

Традиционното сурогатство

(traditional, partial, straight surrogacy) е библейски факт (1, „Битие”, гл. 16). Сарая (след сурогатството – Сара), жената на Аврам (след сурогатството – Авраам), която „не му раждаше деца”, го изпраща при тяхната египетска слугиня Агар да „придобие чадо чрез нея” и Агар ражда Исмаил!

Лично аз отказвам да приема, че е достатъчно да съм „праведна” матка. Искам да бъда Човек . По Божиите закони и тези на нормалните хора.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара