„За втори път съм в България. Първият път бях в София. Много се радвам. Обичаме да ходим на места, на които сме поканени. Радваме се, че сме тук, на планината“ – с това признание започна дългоочакваната среща на българските журналисти на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец със сина на реге легендата Боб Марли, Джулиан – певец, композитор, продуцент и филантроп.
Роден във Великобритания, но с баща от Ямайка, резонен беше въпросът той самият откъде се чувства, коя е неговата родина. „Добре е да знаеш корените си, за да си знаеш културата – отговори той и допълни. – Когато пътуваме, земята е нашият дом. Навсякъде хората са добри.“
Израснал в музикална атмосфера, Джулиан от ранна възраст показва дарби и самоук започва да свири на бас, барабани, китара и клавишни. На 5 години записва първото си демо! „Като вокалист свиря на китара. С различните инструменти влизам в различни роли.“
Най-важният урок, научен от неговия баща, великия Боб Марли? „Все още се уча. Да бъда скромен, чист по душа.“ И допълва: „От дете искам да свиря. Исках реге музика. За мен тя е вдъхновение. От дете искам да я създавам, да я пея, да я слушам. Тя е моето призвание.“
Най-яркият му спомен от баща му всъщност е само един. От 80-те години, когато той е пял в лондонски клуб. Бил е на пет. Били са цяла тайфа дечурлига. „Тичахме наоколо. Влязох в съблекалята му. Ръкувах се с него. Помня якето му – червено-зелено. Това е, което помня. Нищо друго.“
Попитан за вдъхновението, кога и как го спохожда, той разказа спомен. „Като бях дете, майка ми събираше грамофонни плочи. Държеше ги нависоко. Аз бях голям разбойник. Катерех се, за да ги стигна. Мама? Тя живее в Англия. Много е добре. Видях я миналата седмица. Та, израснах с африканската музика. Тя е много важна част от моето развитие. Старата школа – те ме вдъхновяват.“ По време на формирането си като музикант в Ямайка, Джулиан се учи от легендарните реге великани Астън „Фемили мен“ Барет, Карлтън Барет, Ърл „Уайър“ Линдо. През 1987 година той създава заедно с ямайски музиканти групата „The Uprising“, която изпълнява реге и свири на концерти заедно с „The Wailers“ – групата на баща му Боб Марли.
През 1993 година талантливите братя Марли започват да формират собствена музикална пътека. Джулиан, Стивън, Деймиън и Каймани сформират група, с която обикалят САЩ три години. „Братята ми ли? Израснахме заедно. Заедно ритахме топка, бяхме един отбор. Няма нужда да проверявам братята си. Спокоен съм. Няма да ме издънят. Такива сме от деца.“
През 1996 година Джулиан издава дебютния си албум. През 1998 година участва в записите на спечелилия награда Грами албум „The Miseducation of Lauryn Hill“ на певицата Лорин Хил. През 2002 година братята Марли регистрират собствена семейна звукозаписна компания. През 2003-а Джулиан Марли записва втори албум. Музиката е органична смес от автентично реге и джаз. След излизането на албума певецът предприема самостоятелно световно турне. През 2009-а кариерата му достига нови висоти с номинирания за Грами албум „Awake“. Следва нова обиколка на света. През 2010-а „Awake“ печели приза „Най-добър албум на годината“ при раздаването на международните награди за реге и уърлд музика в Ню Йорк.
За концерта вечерта Джулиан Марли обещава да направи една хубава програма. Да изпълни свои неща, но и на баща си. Както и да промотира най-новия си албум. Защото когато той е излязъл, е дошла пандемията.
Посланието му към хората? – Това е любовта. „Всичко ще се нареди по семпъл начин. По много начини може да се пее, но моето послание е любов.“
Известен филантроп, Джулиан Марли участва в различни благотворителни мисии за събиране на помощи чрез фондацията „The Ghetto Youths“. Това е младежка фондация, в която работи цялата фамилия. „След земетръсението в Етиопия много помогнахме там.“
По ноти ли Ви върви животът? – попитахме го накрая на пресконференцията. „Благословени сме. Каквото дойде, това е. Днес грее слънце, утре – не. Но ние сме благословени. Това ни дава сила в живота…“
А вечерта Джулиан Марли и неговия бенд не просто си изпълнява обещанието, а прави фурор. Превръща се в гвоздея на целия фестивал. Публиката е до такава степен екзалтирана, че въодушевена танцува в празното пространство пред сцената. Не си тръгва и когато запръсква дъжд. Стоически продължава да танцува и когато завалява силно. Който има, отваря чадъри, намята дъждобрани, вдига качулките на якетата и продължава в ритъма на регето да потропва крака. Бендът, на сушина, се смилява над вярната публика и решава да спре музиката. „Неее!“, крещи тълпата. „Искаме ощееее!“ На втория бис дъждът се засрамва и лека-полека спира. Страстите се уталожват и концертът захлъхва под зелените борове. Но всеки отнася със себе си регето, което звучи в главата му, в блесналите очи, в спомена…
0 Коментара