„Моето вдъхновение са случки от живота ми – сподели на пресконференция по повод откриването на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец бразилката Розалия де Соуза. – Заради локдауна всички стояхме вкъщи, не се събирахме с приятели. Започнах да пиша собствените си песни. Локдаунът ни даде възможност да се огледаме около нас и да оценим реалността. Простите неща са най-важните, те ни вдъхновяват.“
Всяка песен е молитва…
Вечерта пред публиката, събрана на поляната пред хотел „Рила“, Розалия изпя песните от новия си албум Inspirada – романтичен, поетичен, вдъхновен от любовта. „Всяка песен разказва кратък епизод от моя живот. Първата се нарича „Прегръдка“ и всичко в нея е много лично за мен. Когато срещнах този мъж, той ме прегърна. И това беше толкова красиво, аз се влюбих. Втората песен е за времето, когато бяхме в Монталчино, градче в Тоскана, и пихме вино. В третата го моля да дойде и да остане с мен, не защото го обичам, а защото животът е прекрасен и искам да го прекараме заедно. Всяка песен е молитва, понякога звучи вулгарно, другаде – лирично. Тя изразява живота ми с този човек. Албумът разказва епизод от моя живот, от моята любов.“
На песните, които бразилката сама пише, композитор е пианистът й, с когото работи отдавна.
За първи път тя идва в България преди 12 години за частно събитие. Вторият път е преди 7 години и е свързано с избирането за президент на Вилма Русеф, факт, който особено заинтересова тогава българите. Сега идва в Боровец от Plovdiv Jazz Summer. Предстоят й и други концерти в България.
„Ценя и уважавам смесването на културите – сподели бразилката Розалия де Соуза. – Живея в Италия от години. Моите музиканти са най-добрите италиански музиканти. Бразилската боса нова е много близка до джаза. Надявам се Европа да има дълъг живот, да науча още много от датската, норвежката, италианската музика и да успея да смеся различни култури в моето творчество.“
Първата година, когато решила да остане в Италия, изпълнявала италиански песни. Начинът й на пеене, който тя самата нарича „сладък“, много допаднал на публиката и имала късмета да я поканят на фестивала в Монтрьо, Швейцария, където представяла Италия. Огромен успех има нейната Sensa paura в далечната 1996 г. „Това беше бразилска музика, изпълнявана на италиански, и считана за екси джаз.“
Цялото й семейство обича музиката. „Стерео уредбата в колата на баща ми беше по-скъпа от самата кола – връща лентата назад Розалия. – Започнах да пея на четири години. Пет години работех в банка. Когато бях на 21, реших да напусна Бразилия, защото беше много страшно да живееш там. Пристигнах в Италия и започнах да уча музика в „Scuola Popolare di Testaccio“. Това беше най-доброто решение в моя живот.“ Отначало учи класика, но установява, че не е нейното. После малко саксофон. Накрая се отдава на джаза, което иска душата й.
„Аз съм бразилка и за да пиша музика, постоянно съм вдъхновена от любовта. Ние, бразилците сме малко по-различни от останалите южноамериканци. Търсим позитивното. Нямаш много избор: вървиш напред и взимаш най-доброто. Станах на 56 и с годините човек се научава да цени дребните неща в живота. Вече 25 години живея в Европа, но Южна Америка е в мен, не мога да бъда различна.“
А вечерта, на сцената Розалия разчувства публиката с мелодичната си и нежна музика, в която главната роля бе поверена на любовта.
„Извървях дълъг път,
но накрая направих това, което доктор Илиев заслужаваше – сподели с удовлетворение д-р Татяна Илиева, съпругата на организатора на Международния джаз фестивал в Банско. Самата тя е кардиолог във Военномедицинска академия и след края на работния ден, от 16 часа нататък със своя всеотдаен екип работи до малките часове на нощта, за да организира всяка подробност на фестивала от международните имена до новата емблема. – Написах биографична книга „Доктор Джаз: д-р Емил Илиев, или изкуството да лекуваш с музика“ под редакцията на Виолета Цветкова. След кончината на моя съпрут отношенията с Община Банско станаха сложни, което не ми позволи да продължа фестивала там. Изключително съм благодарна на кмета на Община Самоков Владимир Георгиев и цялата общественост, които отвориха обятията си за нас. Нямаше вмешателство, само ни помагаха. Заслужават да бъдат домакини на това знаменателно събитие.“
„Доктор Илиев създаде този фестивал с меценатски подбуди с единствената цел: популяризиране на планинския град не само като зимен, но и като летен туристически курорт, чрез привличане на любители на музикалното изкуство. Като наследници на д-р Емил Илиев, ние с гордост можем да кажем, че неговата мисия в Банско е изпълнена. Ето защо приемаме за свой морален дълг да продължим делото на съпруга ми със същата цел, но на друго място, което има всички дадености и предпоставки за развитие на летен туризъм. Това ново място не се нуждае от реклама, защото е най-популярният зимен курорт в България, разположен в подножието на най-красивата Рила планина – курортния комплекс Боровец“ – каза още тя на откриването на фестивала в присъствието на президента Румен Радев и вицепрезидента Илиана Йотова.
Д-р Илиева има амбицията не само да продължи делото, но и да надгради всичко, което съпругът й създаде. Залага на популяризацията на джаз музиката в класическия й вариант. Иска да даде изява на музиканти, за които се пише музика. Да помогне на децата да развият добър вкус. „Залива ни безкултурие. А при нас е малък пристан. Лятната джаз академия за деца, подрастващи и тийнейджъри ще направи атрактивни презентации на джаз музиканти, ще запознае с историята на джаза, ще даде една хубава алтернатива на малките. Награди в чест на д-р Илиев е друга нейна инициатива.
На фона на вековните борове, по залез слънце, с очи, вперени в сцената и душа, отворена за любимата музика, започнаха изпълненията. Първи беше Бигбенд Благоевград с диригент Борис Янев. Васил Петров и емблематичните му изпълнения на песни на Франк Синатра с мнооого суинг, латино, джаз стандарти и фънк. Дуети с Христина Кацарска и Надя Тончева.
И Влатко Стефановски трио –
един от най-известните майстори на китарата и любимец на българската публика. В бенда му е и неговия син Ян, виртуоз на барабаните и заслужено бащина гордост.
Влатко Стефановски: „За мене музиката беше хоби – стана мания – превърна се в професия – сега е моят живот. Строго погледнато, аз не свиря джаз, но импровизацията е това, което сближава моята музика с джаза. Ужасявам се от баналността, от предвидими мелодии и хармонии – трябва да са нови и свежи. Младите – да се опитат да бъдат повече оригинални, да използват въображението си. На сцената трябва да си звезда, в живота – обикновен човек. Публиката – да не се предава пред огромния набор от кич.“
Това беше първата джаз вечер в Рила планина. Думите са нищо. Трябва да се изживее…
0 Коментара