• Често привличаме партньори, които сякаш затвърждават травмите ни. И това може да продължи цял живот, ако не положим усилия да се излекуваме.
  • Най-много енергия се съдържа именно в нашите травми. Излекуваме ли ги, те се превръщат в източник на неподозирана сила.
  • Когото сами себе си променяме, това автоматично се отразява върху отношенията ни. Никой не може да ни направи щастливи, ако не сме ангажирани собственото си щастие.
  • Промяната настъпва, когато стане по-трудно да страдаме, отколкото да се променим.

Трябва да си даваме сметка, че когато встъпва във взаимоотношения с другия, всеки носи своите травми. Само че работата на партньора не е да лекува нашите рани, а само да ни ги посочи. Всичко друго не е негова отговорност.

Ако ние не повярваме, че сме прекрасни, партньорът не може да ни помогне. Първо ние трябва да си повярваме, а за целта е необходимо да се опознаем. И трябва да сме благодарни, да оценяваме жеста на партньора, в случай че ни показва как да се грижим за самочувствието си, дори да го прави несъзнателно или да ни се струва, че иска да ни нарани.

Бебето не умее да бъде критично към онова, което му казват. Представете си, че сте едно наивно дете, което просто не иска да го нараняват. Не заемайте позата на жертва. Така само си гарантирате страдание. В края на краищата, ако някой живее, за да ни нанася рани, проблем със себе си има той, не ние.

Пет травми, които носим в себе си

(повече по тази тема можете да намерите в книгата на Лиз Бурбо – „Петте травми, които ти пречат да бъдеш себе си“)

Страх от отхвърляне

Тази травма се формира още докато майката е бременна. Било защото забременяването не е било планирано или мъжът не е най-подходящият, или тя не е уверена, че ще се справи, има проблеми в работата, материални затруднения… Всичко това поражда страх от отхвърляне.

Хората, белязани от тази травма, са крехки, слаби, смирени, стараят се да заемат малко място, все се опасяват да не пречат, готови са да дадат всичко, което поискат от тях. Тези хора се страхуват да не бъдат отхвърлени в интимните си връзки. Защитната им реакция е на спасител. В живота са много услужливи, мили, добри. Често упражняват високоотговорни и общественозначими професии – психолози, лекари, учители. Стремят се да жертват себе си в името на другите. Дават, но трудно получават, защото мислят, че не заслужават, че не са достойни. Тази травма може да се формира и в случаите на поява на второ дете, защото първото е пренебрегнато. Съществува такава стратегия във връзките: някои жени все избират неподходящи партньори – семейни, пребиваващи в чужбина, неблагонадеждни мъже – сякаш, за да потвърдят собствената си нагласа, че ще бъдат отхвърлени за пореден път. Хората, които се страхуват да не бъдат отхвърлени, не се борят. Отстъпват всичко на другите и излъчват неувереност, нищо че в много случаи са физически привлекателни. Тяхната нагласа е: не ме искат. 

Страх от изоставяне

Нагласата тук е: никой не може да удовлетвори моите нужди, все нещо не ми достига.

Ако е израснало на село и родителите не са му обръщали много внимание, детето започва да вярва, че на тях не може да се разчита. И на един по-късен етап от живота си навлича маската на независимостта — не иска да се ангажира, предпочита да се справя сам с всичко, не желае да му диктуват правила, нито да навлиза в дебрите на сериозните връзки, защото се страхува от привързване и последваща болка. Ако силно се обвърже емоционално, често го изоставят, защото той го очаква и несъзнателно полага усилия това да се случи. Жените с такава травма изглеждат силни, успешни, нахъсани. Често са заобиколени от много мъже и демонстрират мъжко поведение. Мъжете с такава травма обичайно са тип донжуан. И като усетят, че нещата не вървят, изоставят партньорката си първи, за да не бъдат изоставени те. Страхливи са и са винаги нащрек. Например хората, които са избрали да работят на сцена пред публика, са обладани от страх от изоставяне и се нуждаят от допълнително внимание. Цяла свита от мъже и жени им е необходима, за да им служи като застраховка срещу самотата.

Маската на жертвата

Формира се, когато майката не осигурява близост на детето, често го наказва и бие, упражнява вербално насилие, кори незаслужено или обижда несъзнателно. Хората, които носят тази травма, не се обичат и не харесват тялото си — мислят, са дебели и грозни. Обикновено навличат маска на жертви. И са в недоумение защо някои неща се случват все на тях. Не искат да допускат хора до себе си, често наистина са пълнички. И разбира се, килограмите им са им виновни, че не могат да си намерят партньор, като същевременно са удобно извинение и спасение от секса, който ги ужасява. Често нахлузват тесни дрехи, сякаш за да се измъчват в тях. Жертват всичко заради другите.

Страх от предателство

Той се появява в случаите, когато детето било лъгано без причина. Например бащата често е обещавал нещо и не го е спазвал. Родителите са дали обет, че няма да се разделят, а се развеждат. Или че няма да го наказват, а го правят. И се създава нагласата: всички лъжат и ме предават. Защитната реакция тук е ролята на контрольор. Хората с такава травма проверяват всичко — пари, есeмеси, предмети. Отпускат на партньора и децата точно толкова средства, колкото са нужни според тях. Следят всяка дума и действие на половинките си. Контролът е на всички нива и във всички посоки – включително в секса. Мъжете от този тип са затворени и неумели в общуването. Понякога години наред живеят със съпругите си, без да правят секс с тях. Но не искат и да се развеждат. Често са атлетични като физика, а иначе са болезнено практични, мнителни и рационални.

Ригидност (скованост)

Притежават я хората, спазващи стриктно правилата, установени чрез семейството им, което ги е лимитирало, защото е искало да има перфектното дете. Обикновено са слабички, стройни, изпълнителни, дисциплинирани. Често твърдят, че нещо е „нередно“. Защитната им реакция е ролята на моралисти. За тях справедливостта е висша ценност. И разбира се, често попадат на фалшиви, лицемерни хора и неискрени партньори, което ги смазва.

Забележителното е, че често привличаме партньори, които сякаш затвърждават травмите ни. И това може да продължи цял живот, ако не положим усилия да се излекуваме.

Как да излекуваме травмите

  • Отхвърленото дете трябва да се научи да обича себе си такова, каквото е. В противен случай ще продължават да го отхвърлят.
  • Изоставените се лекуват, научавайки се да приемат самотата за нещо нормално и дори да й се наслаждават. Без да си играят на силни и независими индивиди.
  • Мазохистите трябва да престанат да се жертват за другите. Необходимо е да поемат отговорност за себе си и за своето щастие.
  • Изпитващите страх от предателство се лекуват, като престанат да лъжат. Любопитното е, че тъкмо те лъжат най-много, а твърдят, че ненавиждат лъжата. И никога не си признават, че лъжат.
  • Ригидните трябва да си позволяват престъпване на правилата от време на време, повече спонтанни действия и безобидни щуротии. Не бива да се съобразяват с мненията на хора, които не уважават. Има една много уместна фраза в този смисъл: Силните владеят хаоса, а слабите се стремят към порядък.

Мъжете също са „титуляри“ на тези травми и не бива да го забравяме. И ако познаваме петте модела добре, ние ще сме в състояние успешно да декодираме поведението на партньорите си.

Отхвърлените мъже имат комплекс за малоценност и жадуват да чуват: ти си най-значим за мен; ти си ценен човек; без теб не бих справила; ти си велик; даваш ми толкова много всеки ден. Отхвърленият мъж изисква комплименти, възхищение, обич и уверение, че макар и да можем да живеем без него, искаме да сме с него.

Изоставеният мъж се притеснява даже ако се взираме в часовника си, вместо да го гледаме в очите. Има навик да изяжда всичката си храна. Нуждае се от това да го убеждаваме, че сме плътно до него, нищо че понякога се караме. Той копнее за вътрешен мир и спокойствие. Иска да чува, че никога няма да бъде изоставен.

Що се отнася до мазохистите, трябва да им показваме, че не са отговорни за нашето щастие. Поставяйте им условие да са искрени, ако искат да съхранят отношенията си с вас. Те не са се радвали на много внимание и ласки, затова искат да чуват слова от рода: не искам да правиш разни неща заради мен, но и заради себе си; имаш много красиво тяло; желая те като мъж; обичам да те докосвам, когато те прегръщам, целият свят престава да съществува.

На мъжете е травма предателство трябва открито да се заяви: имам само едно прави­ло във връзката ни и то е винаги да казваме истината; усещам, че мога да бъда честна с теб; харесва ми да си честен и да спазваш ду­мата си; моите нужди са…; за мен е важно да се погрижиш за…; имам доверие в теб и искам и ти да ми имаш доверие.

Ригидният мъж трябва да бъде провокиран да експериментира и да разчупва границите си. Той следва да чува от партньорката си: всичко ти е позволено; отпусни се; хайде да направим нещо спонтанно; спри да мислиш, забавлявай се.

Много е важно да сме толерантни и тър­пеливи към травмите на партньора. Всички тези модели пронизват и архетипите. Когато не можем да влезем в ролята на определен архетип, обикновено причината е някоя от тези травми.

Нека повторим! Най-много енергия и любов се съдържа именно в нашите травми. В момен­та, в който ги излекуваме, те се превръщат в из­точник на неподозирана сила.

Ако сме се страхували да не тежим на майка си по време на бременността, по-късно ще се страхуваме да не тежим и на партньора си.

Трябва да повярваме, че заслужаваме да бъдем щастливи.

Откъс от Пътят на щастливата жена на Наталия Кобилкина.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара