Нощните срещи с хладилника са дълбоко интимно и доста калорично преживяване. Много тийнейджъри си правят набези по време на пубертета, но, да речем, това е нормално – организъм, расте, би казала някоя баба и то напълно напълно основателно.

Среднощните похапвания може да са сериозен проблем и – без смях в залата – има хора, които дори ги правят насън. Точно като сомнамбулите (уточнение: сомнамбулията е болест, не е градска легенда, съществува). В този случай отиването до кухнята и яденето на храната – човек не си спомня. Името е Ноктюрно,

свързано със съня хранително разстройство.

При него, ако се случва често, човек може да напълнее – не точно от въздуха.  Всъщност то дори не е хранително разстройство, а разстройство на съня.

Съвсем друг е въпросът със синдрома на нощното преяждане, при което човек е гладен и яде като за последно по тъмно – и като вампир не може да заспи, преди да си е напълнил/а корема отново. Характеризира се с повече ядене след вечеря отколкото преди, понякога повече и отколкото през целия ден (25-30%); събуждане след лягане, при което не може да се заспи преди да се яде; липса на апетит на закуска. Смята се, че 75% от страдащите са жени и са около 25-годишни.

Каква е причината за възникването на това хранителни разстройство? Няма много ясна причина. Стресът е вероятен провокатор. Има хора,

които го правят само когато са тревожни.

При тези, които ядат насън причината може да е в (зло)употреба с наркотици или алкохол в миналото или в момента. Има някакви данни че активната съставка золпидерм (N05CF02) в сънотворните лекарства – каквито в България не се предлагат, може да стимулира такива включвания към хладилника. При тези, които си отиват на собствен ход и в съзнание до хладилника, причините трябва да бъдат търсени по-дълго и се смята, че трябва да се избягват сънотворни и да се провери дали има връзка със стреса, тревожността и депресията… Смята се, че се предава генетично, т.е. ако се сблъсквате с няколко човека в кухнята, особено с майка ви, нощно време, сигурно тя е виновна. Това обаче не е доказано, просто е наблюдавано. Някои изследователи мислят, че причината може да е в разминаването на ритмите за глад и сън, което предполагат че се дължи на стрес-хормоните.

Има хора, които се връзват сами за леглото,

други, които си заключват хладилниците, трети – които си страдат и някои, които просто отиват на психотерапия.

Общото е, че се яде много. Разликата е, че при болестното преяждане се яде, защото се чувствате зле, а при второто, защото искате да заспите. При първия случай храната е много и като цяло наведнъж, а при второто храненето е малко по малко и може да не е наведнъж. Писала съм и преди за симптомите на преяждането и за разликите между него и другите хранителни разстройства, където може да прочетете повече.

Преяждането е част от болестите,

включено в международните класификации на болестите от 2010, и не е прищявка. Не е задължително човек да е с наднормено тегло и да преяжда. Може да е със средно или малко над нормата и пак да преяжда. Или дори да е с идеално тегло, което, като в някаква лоша приказка, да поддържа с ядене нощно време и адски усилия във фитнеса ежедневно. На някои от преяждащите грам не им личи – нощно време могат да хванат настинка от хладилника, а през деня се хранят здравословно до степен, в която другите им се възхищават. Решението?

Овладяване ефектите на стреса. Евентуално – на депресията. Правилно хранене. Добър сън.

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн

Facebook Twitter Google+

0 Коментара