Тъгата ли?! Тъжно ми е за това чувство. Тъжно ми е, защото е едно от най-отричаните, потискани и нежелани. Много хора бягат от тъгата, тя е тема табу, едва ли не болест. Ама всъщност… да, тя наистина може да се превърне в болест и то именно, защото се бяга от нея. Тя съществува, поражда се у нас, защото е присъщо човешка и ако ние откажем да я допуснем, видим, преживеем, тя остава като затлачена енергия и почва да ни руши.

Какво е всъщност тъгата?

Аз смятам, че всеки знае и че за всички такива житейски въпроси, всеки има отговорите вътре в себе си. Моето усещане и разбиране за тъгата е, че тя е БОЛКАТА за това, което сме, това, за което копнее душата ни, което ни липсва в този момент, за да ни нахрани емоционално. Тази болка и тъга много често са прикрити от гнева, който е израз на втълпявани с години убеждения какви трябва да бъдем, как да изглеждаме, но не и как да СМЕ си НИЕ и как да храним душата си.

Тъгата обаче ни показва, че има неща, с които е необходимо да се разделим , да пуснем от живота си, защото не са наши, защото не ни правят щастливи. Тези неща може да са вярвания, убеждения, предразсъдъци, но може и да са хора, с които сме на много различни нива на осъзнатост.

Затлачената тъга,

тази, в която стоим много време, се превръща в страдание и е израз на това, че не искаме да напуснем границите на сигурното, „комфортното“ и познато, че отказваме да се ДВИЖИМ и ПРОМЕНЯМЕ.

Тъгата всъщност води до любов, хармония и щастие, ако й позволим да присъства, да говори. Тя е радар, тя е говорителят на душата за това, за което е гладна. А ние сме здрави, жизнени, радостни, преживяващи с вдъхновение живота, когато душата ни е сита.

Още статии от авторката – в личния й блог

Facebook Twitter Google+

0 Коментара