Старите приятели на семейните жени

Кой е най-добрият ни приятел? Един толкова обикновен въпрос, който обикновено не си задаваме. Знаем си приятелите и те нас. Ако се замислим обаче, ще забележим нещо доста интересно (от женска гледна точка). С ръка на сърцето трябва да признаем, че по-добрите ни приятели са всъщност мъжете. Странно, но факт е, че с тях споделяме важните неща, които на приятелката няма да кажем. Не защото тя не би ни разбрала, но не ни се иска винаги за това да научават половината ни общи познати. Тя най-често е заета със своите си неща – гаджето, * семейството, децата, колежките. Понякога съзираме лека завист в очите й, когато види новите ни обувки или разбере за наш успех в работата.

Жените не обичат да бъдат услужливи,

защото често пъти им се струва, че ги използват. Странно, но те като че ли винаги са заети с лични проблеми, уморени са, боли ги глава, имат работа или просто имат среща с ново гадже. Приятелките вина­ги ще разделят свобод ното си време и чувства първо с любимия, с деца­та, с родителите или с огледалото – чак след това с нас. А на никой не му се иска да бъде прос­то част от обедната почивка. Обърнем ли се назад, почти задължи­телно ще се сетим за конкретен приятел, а приятелките ще са в множествено число, но полуанонимни, полузабра­вени. Другото е изключе­ние. Мъжете напротив – обикновено са готови безкористно да ни по­могнат,

не ни завиждат за новата рокля

или прическа, не ни подозират, че сваляме тяхното гадже, не пре­разказват историите, които сме им споделили пред други. Мъжете, до­ри когато мъничко ни харесват и в моменти на откровение твър­дят, че биха се оженили за нас, ако…, същите те­зи мъже са отзивчиви и толерантни и към свет­лите ни мигове, и към тъжните. Съгласете се, че е много невероятно приятелката да се вдиг­не посред нощ да изиг­рае за нас ролята на такси от отдалечен край на града. Ако пък трябва да пренесем матрак или ни трябва помощник за ремонта в кухнята, но и ако искаме да споделим мъката си по разбита любов или да се порадваме на новото си назначение, ако само искаме да попътуваме някъде през уикенда – ето тогава приятелят от мъжки пол е насре­ща. Става дума за онези особени мъжко-женски приятелства, които са по-силни и трайни от тези между жени. Те не са белязани от завист, клюки и подли номерца. Въобще „мъжкото“ пове­дение в приятелските отношения –

коректност, лоялност, партньорство, вярност,

е же­лано от всеки. Мъжът- приятел е този, на ко­гото можем да дове­рим дори интимни тай­ни от брачното ложе, без да ни се присмее, а да ни даде точен и под­ходящ съвет от мъжка гледна точка. Защото идва ден, в който и омъжената жена усе­ща, че не й е съвсем достатъчно щастието за двама. Тогава си спомня прекрасните мигове от детството, когато игрите и фан­тазията са безкрайни и приятелствата вечни, после училищните, чес­то пъти на границата на любовта, приятели­те от работата. Част от тях вече не се обаж­дат, поели по своя си път. Други от време на време изпиват с нея по едно кафе, а с трети пък взаимно се канят на семейни вечери. Има „железни“ приятели, на които може да се раз­чита да помогнат във важен или труден мо­мент. И други, на кои­то се обаждаме, за да бъдем заедно просто само от носталгия – приятели по задълже­ние. Наличието на ве­рен приятел е спасение, особено когато са се случили неща, които искаме да споделим с някого извън семейст­вото – страничен, но достатъчно близък чо­век. Ще се отпуснем ня­колко часа в компания­та на приятел от гим­назията, ще си спомним смешни и луди истории от миналото, ще се оп­лачем един на друг от настоящето, ще ни олекне взаимно и ще ни е хубаво.

Но понякога се случва и това – каним приятел отпреди брака на гости или пък го сре­щаме на улицата, дока­то се разхождаме със своята половинка. Вед­нага се усеща лекото раздразнение на съпру­га, новопоявилата се негова сприхавост и желание да побързаме. Тогава вечерта се прев­ръща в тягостно преживяване, а срещата става банална размяна на реплики за времето. Приятелят, а и ние се чувстваме неловко. Съпругът нервничи и неприкрито иска вечер­та да свърши по-бързо.

Появила се е ревността

До­ри да не искаме да го признаем, дори да се правим, че всичко си е както преди, червейчето на съмнението се е загнездило в главите и сърцата и на двама ни. Ние – че виждаме люби­мия в друга, нелицепри­ятна светлина, той – подразнен от собствената си ревност. Тога­ва, вместо да споделим един с друг онова, кое­то ни тревожи, най-чес­то се затваряме в черупките си, мълчим и страдаме. Никой не ис­ка да признае поражени­ето си – нито ние – да се откажем от верния си приятел, нито той – от ефимерната си едно­лична власт над нас, власт, която полекичка му се изплъзва… А вре­мето, вместо да опра­ви нещата, още повече ги задълбочава. В такъв момент е необходимо да се намери решение, приемливо и за двама­та, удовлетворяващо ни, макар и с цената на компромис – от двете страни. Ние може би ще обясним на съпруга си, че с този или онзи прия­тел никога не сте пра­вили секс. Че дори не ни е минавала мисълта да споделяме леглото с едновремешния си съуче­ник. Че тревогите муза разруха на семейната идилия са напразни. Дали обаче мъжът ни ще по­вярва?

Ето и няколко съвета за поведение в тази усложнена приятелско-семйна ситуация:

Не се страхувайте какво ще си помисли законната ви половинка. Не мислете, че винаги трябва да пренебрегвате собствените си желания, а още по-малко – да предавате приятел, доказал се като такъв.

Не изпитвайте вина към съпруга си. Вината ще ви направи уязвима и нерешителна.

Оставете се да бъдете закриляна от любимия. Освен че е много приятно, създава впечатлението у отсрещния пол, че всичко зависи основно от него. Това той го обича страхотно. Но не се увличайте много, защото в един момент можете да се окажете неспособна дори сама да си извикате такси.

Спечелете доверието на съпруга си. Ако досега това не се е случило, опитайте се да го убедите нежно, с постоянство и с откритост, че той е мъжът с главно М за вас и никой не би могъл да го засенчи. Доказвайте му верността си непрекъснато.

Възхищавайте се от мъжа си, но го накарайте и да се потруди за това. Да си го заслужи.

Срещайте се сама с приятели. Това е чудесен начин да си спестите главоболия. Ще си прекарате много по-приятно и лесно ще се отпуснете, когато не сте под зоркия съпружески поглед.

Не флиртувайте дори и на шега с приятеля, особено пред любимия, Приятелството е издръжливо, но не чак толкова. Много е тънка границата между приятелството и любовта. Не я преминавайте никога – ще загубите и двете.

Разпределяйте си добре времето. Намерете минути, за да проявите внимание към всичко и всеки.

Бъдете независима. Имайте своята работа, своите пари, своите приятели, своето хоби и не се отказвайте от тях, защото те ви дават стабилност в живота.

Помнете, че приятелите са отпреди съпрузите, а често остават и след тях. Но ако са истински, ще разберат затруднението ви и ще бъдат по-внимателни и толерантни в общуването си с вас.

Обичайте съпруга си. Толкова е лабилен, чувствителен, раним. Нали е мъж!