Проклетия е пустата му любов – с едната ръка ти дава да вкусиш от небесното блаженство, а с другата пуска катран в него. Класически пример е съществуването на свекървата, което задължително върви с иначе идеалните взаимоотношения между вас и съпруга ви. Като гарнитура от гнусно морковено пюре, пльоснато върху апетитна пържола. Трябва много внимателно да изстържете оранжевата смес, за да хапнете месцето, но то задължително ще ви напомня за горчилката до последния залък.
Свекървата е неизбежното зло. От нея отърване няма. Не може да си поръчате мъж без свекърва, която да не върви под ръка с него. Както тя обожава да натяква – той е неин по рождение.
Първо неин, а чак след това – Ваш.
Или още по-лошото: ваш само ако тя благоволи да ви позволи. Мъжете са в различна степен зависими от майките си. Но какъвто и да е случаят – пришит завинаги към полата й или видимо изтормозен от несекващото й внимание и копнеещ да се откъсне от опеката й – тежката работа се пада обикновено на вас. И пак вие сте обект на прицел на свекървените атаки.
Съществува и една мъничка, почти незабележима групичка от добронамерени, любвеобилни към вас и стараещи се да изглеждат незабележими в семейното гнездо свекита, но това е толкова рядко срещано явление, че не си заслужава да говорим за него. Тези свекърви са дар Божи, който се пада все на други съпруги. По-страшният и за съжаление масов вариант са майките закрилници. Те се държат сякаш притежават нотариален акт за собственост върху мъжа ви, а вие сте нещо преходно и досадно – младежка болест, която ще отмине с порастването. И всячески се стараят да ви докажат собствената ви нищожност за живота на скъпоценните им чада. Свекървата е опасна не само заради генетичната й обвързаност с вашия любим. Тя има труден за преборване подход.
Не ви напада лично, а действа чрез съпруга ви.
Той знае, че тя е негова майка, следователно му мисли само доброто. Когато му набива в главицата, че вие го тормозите, че разпределяте несправедливо къщната работа, че се обличате предизвикателно или че не сте добра майка за неговите деца и нейни внуци, слабохарактерният по природа мъж започва да се замисля. Това вече е в състояние окончателно да срине спокойствието и доверието у дома. Той започва да ви гледа през нейните очи, а в тях вие сте съперница номер едно за сърцето на синчето.
Вие имате два изхода – да се примирите, че не можете да разделите един толкова ценен човек (какъвто е вашият съпруг) на две и да напуснете състезанието примиренчески, или да се борите със зъби и нокти докрай. Решението ви зависи от вашия характер, от особеностите на свекървата и от настроенията на мъжа ви.
Ако цената на вашата битка е запазването на брака ви,
дерзайте. Този поход вероятно си заслужава. Ако обаче искате просто да демонстрирате мускули и да докажете на бабето, че вие държите властта вкъщи, помислете добре, защото
рискувате да загубите човека, заради когото правите всичко това. В тихата война много важно е всяка ваша стъпка да бъде деликатна и премерена, за да не прекрачите границата на синовната обич. Не забравяйте, че ако открито се обявите за враг на свекървата, мъжът ви доста ще се замисли на чия страна да застане и подкрепата му в никакъв случай не ви е в кърпа вързана.
Ето няколко изпитани правила, с тях няма да загубите войната със свекървата, нито мъжа си:
1. Първото, което задължително трябва да направите,
е да внушите на съпруга си, че трябва да живеете отделно от родителското тяло. Но не защото със свеки не търпите взаимното си присъствие в кухнята и защото тя все намира кусури на изпраното, сготвеното, подреденото от вас, а защото например ще можете да се любите в банята, когато пожелаете, без да се съобразявате с нездравото чуждо любопитство. Намерете претекст, който да му харесва и на него. Накарайте го да вярва, че идеята за самостоятелен живот е всъщност негова. Ако пипате с меки ръкавици, ще постигнете чудеса. Когато заживеете отделно, всичко ще бъде по-лесно. Не се и опитвайте обаче да го откъснете завинаги от майчиното влияние.
2. Наденете си маската на задължителното лицемерие.
За пред хората вие можете да бъдете даже защитник на свекървените интереси. Подсещайте го да й се обажда, търсете я за рецепти, купувайте й заедно малки подаръчета, проявете загриженост за здравословните й проблеми. Как в такъв случай тя ще има очи да ви обвини, че крадете синовната обич, след като вие сте живата му съвест, която го кара да не забравя корените си?
3. Не проявявайте мекушавост,
когато става дума за навлизане в изконните ви територии. Отглеждането на децата например е ваше право и задължение, където тя може да се набърка само с изричното ви позволение. И тук най-мощната ви подкрепа трябва да е вашият мъж. Ако му натяквате, че то ще се разглези, защото го отглежда баба му, ефектът ще е силно раздразнение към вас, която му усложнява живота. Ако обаче му подскажете, че разглезеното дете ще му се качи на главата, това би било стимул да вземе нещата в свои ръце.
4. Само ваш проблем е още как ще разпределяте парите
във фамилията, колко рокли ще си купувате годишно и колко олио ще слагате в салатата. Не се старайте да се борите с убеждението на безценния ви съпруг, че „мама готви най-добре“. Оставете й това сладко първенство. Нека тя му приготвя тортата за рождения ден, не ви трябва да хамалувате като ненормална. Вие ще имате удоволствието да му дадете да оближе сметаната от вашето пръстче, нали?!
Разбира се, най-светлият вариант е вие и свеки да станете първи приятелки и съмишленици в превъзпитанието му. Ако усетите, че поддава на обработка, опитайте се да я направите съюзник. Кауза винаги ще намерите – да се научи да яде зеленчуци, да шофира с предпазен колан, да не псува пред децата или каквото ви душа поиска. На вас не ви пука дали той пие витамини? Това не е важно. Важното е той да чувства, че двете му любими жени са приятелки.
Дипломация й е майката на борбата на тихия фронт. Жените владеят най-добре техниката на семейните окупационни войни. Време е да покажем, че сме надминали учителките си. Да¬но поне мъжете си заслужават.
0 Коментара