Подозирам, че всяка жена поне веднъж на два-три месеца възкликва от все сърце: „Ех, да имах вълшебна пръчица!“. Поводи много – от абсолютно празен хладилник до глава, пълна с мечти за пътешествия в компанията на идеалния мъж. Сигурна съм и че далеч по-често вие, дами, чувате насреща си отрезвяващото: „Не, няма как да стане като с вълшебна пръчица!“.
Все пак и подкопаването на реалистичния подход си има своите основания – нали всички сме израснали с историите за златната рибка, за духа от бутилката в „Хиляда и една нощ“ , за Феята със сините коси и други подобни свръхотзивчиви същества. Те винаги са били насреща да изпълняват желания, за радост на поколения деца от цял свят.
Е, да, но нали вече сме сериозни възрастни хора?
Не съвсем. Бегъл поглед към най-касовите филми година след година показва явното нежелание на масовата публика да се раздели с детските си вкусове. Вече спряхме да броим екранизациите на комиксите за Супермен и Батман, версиите за Х-Мен и за джедаите от „Междузвездни войни“, разнообразявани от някое и друго класическо фентъзи като „Властелинът на пръстените“ . Това се гледа най-много, това произвежда Холивуд.
Но да оставим кинокритиците, психолозите и социолозите да се възмущават от всеобщия инфантилизъм. Аз ще ви попитам само едно: Какво мислите, че би станало, ако наистина решите
да повярвате отново във вълшебствата?
Но не само на Хелоуин или на Коледа, тогава не се брои.
Вече си представям кривите усмивки. Всеки ден ги виждам по лицата на жените, които тичат „по задачи“, разкъсващи се между децата и уроците им, готвенето и чистенето, задълженията в офиса и извън него. И пак добре, ако не са забравили да мечтаят – дори да е за минутка пред люка на пералнята, който им се привижда като илюминатор на самолет над Малдивите.
За тях и за всички други, които имат отчайваща нужда от по-добър живот, а не знаят как да го достигнат, написах книгата „Дневник на вълшебствата. Как да се научим да сбъдваме своите желания“. Нямате нужда от специална подготовка – само трябва да се свържете с вашето вътрешно дете (всеки го има, дори да е изтикано много назад в подсъзнанието). Така ще си припомните, че едно време не сте страдали от блокажи и ограничения. Не сте се притеснявали кой какво ще си помисли за вас, ако направите или не направите нещо. Да, падали сте, но сте ставали и сте продължавали да опознавате изобилието от възможности. Защото всяко дете вярва, че хубавото предстои; разнообразието от страхове и задръжки се разгръща с порастването.
Не казвам, че такава вътрешна промяна ще стане изведнъж. Но ще влезете по-лесно в „кожата на вълшебница“, ако си измислите своя магическа пръчица. Може би ви се вижда смешно? Няма проблем. Смейте се и се забавлявайте, докато се променяте, това само ще забърза процеса!
Тренирайте въображението си.
Намерете си клонче, молив, химикалка, каквото ви е под ръка, и го обявете за пръчицата, която ще сбъдва всичките ви желания. Започнете с дреболии – примерно замахнете с нея, а после кажете: „Вълшебна пръчице, днес повелявам да закусвам с торта!“. Разбира се, трябва и да сте осигурили едно парче, така няма да имате никакви съмнения, че желанието ще се сбъдне. И полека-лека ще приучите затлаченото си съзнание да се настрои на правилната вълна.
Тук няма как да ви запозная с всички упражнения и медитации, улесняващи този процес. Но ще обобщя най-важното, което не бива да забравяте по пътя към сбъдването на вашите желания:
- Вълшебницата действа! Не можете да влезете в кожата ѝ, ако не излезете от зоната си на комфорт и не започнете да правите нещо различно от досегашното.
- Вълшебницата се вглежда в душата си и следва сърцето си. Ако потискате истинските си желания, ако ден след ден ходите на работа като на каторга и живеете с човек, когото не понасяте, няма да сътворите нищо вълшебно.
- Вълшебницата приема, че животът е игра. Започнете да опитомявате и насочвате вашите вълшебни пръчици, за да творите чудеса!
0 Коментара