Елица Великова е Директор на Институт за изкуство и терапия, психолог и психотерапевт. Завършила е експресивна арт терапия и психология в Швейцария и Лондон, преподава в Нов български университет. Специализирала е лечение на травми от детството, семейна терапия, работи с деца, възрастни, двойки, семейства и групи, води семинари и обучения в България и различни страни по света.
Снимки: Лидия Кулекова, сОбективна фотография
Наскоро попаднах на проучване, което най-общо показва, че в момента жените имат много повече възможности (за кариера, реализация и т.н.), но изпитват по-малко удовлетвореност от живота – и от жените преди 30-50 години, и от мъжете. Вие работите с много жени, имате ли обяснение защо се случва това? Загубили ли сме нещо от женствеността си по пътя на еманципацията?
Проблемът е в съревнованието между половете, в липсващите бащи и в начина, по който майките отглеждат своите синове, бъдещите мъже.
В освобождаването на жените от някои патриархални модели се породи следващият проблем – приехме буквално мъжките модели и се съревноваваме в една взаимно непечеливша битка. Така придобихме и негативните мъжки страни – арогантност, агресивност, контрол. Добре е да имаме права и отговорности, но не трябва да позволяваме те да убият женската ни същност. Има абсолютни стойности. Жените са жени със свои присъщи качества, мъжете са мъже, и не сме взаимно заменяеми. Не сме противоположности, а същности, които в правилното си взаимодействие могат да се научат да се обогатяват взаимно.
Мъжете са възпитавани от жени и това е проблем. Липсващите бащи в България са всъщност преданите синове на своите майки. Мъжете, отгледани твърде много в сферата на влияние на майката, стават слаби и отсъстващи в своите собствени семейства. На тяхно място застават жените, но това е поради липса на алтернатива и рядко е удовлетворяващо.
Какво е женствеността? Как можем да я подхранваме, за да сме в потока на душата си?
Няма абсолютни критерии за женственост, нито поредни изисквания, на които трябва да отговаряме, за да сме „перфектни жени“. Важно е да открием какво ни кара да се чувстваме добре в собствената си кожа, какво ни кара да се усмихваме, да обичаме тялото си, да се наслаждаваме на красотата – такава, каквато я възприемаме за себе си. Важно е да си дадем време, да се забавим, да имаме връзка с тялото си, със земята, да сме отворени с всички сетива. Да се събираме с други жени – по-възрастни, по-млади, без определена цел. Женските срещи, женските споделяния, умението да бъдеш с други жени е важно качество, но да не залитаме в съревнование, завист или клюкарене.
Възможността да се отпуснеш в компанията на други жени и да получиш от тях, преди да се впуснеш отново към мъжете, е ритуал за съзряването на жената. Хубаво е, ако си успял да се сдобриш с майка си, да я приемеш, но и също да успееш да си тръгнеш от нея. Важно е да се свържеш с подкрепата на жените в твоя род, да усещаш принадлежност. Да танцуваш и да се движиш с усещане за творческата мощ в твоето женско тяло. Помага, ако не се напъваш, а оставяш понякога нещата да се случват. Ако не си майка на всички. Ако правиш малки ритуали, които те карат да се чувстваш красива в собствените си очи. Ако отдаваш същата грижа, която полагаш за другите, и към себе си.
Във вашите курсове помагате на жените да освободят женската си енергия, за да премахнат блокажите, вярванията и обусловеностите, които пречат да се чувстваме пълноценни. Как се случва това?
Има различни подходи, аз правя своя творческа методика, използваща най-доброто от съвременните насоки за терапевтична работа – предимно арттерапия, гещалт и семейни системни констелации. Използвам творчески визуализации, медитации, писане и споделяне, групова и индивидуална работа. Но преди всичко смятам, че един терапевт помага, ако съ-преживява с разбиране и от дистанция, като помага от най-дребното място, без да се опитва да дава решения, като усеща с интуицията си и мисли през тялото си, като е във връзка със себе си. Най-вече като поощрява потенциала на самия човек, като му помага да се свърже отново с усещането си за собствената си светлина. Това правим и в групите с жени: най-напред се опитваме да премахнем пречките, които идват от възпитанието и семейството, нашите обусловености, онова, което ни е отдалечило от истинската ни природа. Опитваме се да подхраним връзката с нашето тяло, страстта и чувствеността ни. Да си върнем усещането за свобода в движенията, мисленето и изразяването. Лекуваме връзката с майка ни, което ни сдобрява с нас самите и с женската ни природа. Трансформираме стари взаимоотношения, които може да са оставили белег върху усещането ни като жени. Използваме малки ритуали на грижа, за да може да си възвърнем усещането за лекота, радост и разширение. Творим заедно, отпускаме се, култивираме тишина в себе си, стремим се към сакралния пламък на духа си. Просто казано, научаваме се как да даваме и на себе си, след като премахнем излишния багаж.
Кои са най-честите блокажи, вярвания и обусловености, с които съвременните жени успяват да се обвържат по пътя си?
Че не сме достатъчни. Че трябва да „заслужим“ онова, което ни се дава. Че да остарееш е страшно. Че не си жена, ако не родиш. Патриархалните модели.
Какви други пречките съществуват в изразяването на нашите женски аспекти? Как да ги преодолеем?
Сянката на женската енергия. В негативната си проява това означава примирение, мълчание, спотайване, злоба, завист, пасивна агресия. Страдаме от твърде много лични ограничения, защото се страхуваме от самотата. Трябва да се съгласим да се изправим пред страховете си и да пораснем. Да спрем да правим компромиси, да действаме по по-различен начин от нашите майки и баби. Да създадем промяната.
За мен пътят е в интеграцията на половете, не в разделението. В свободата и взаимното разбиране, а не в зависимостта един от друг. Всеки човек има женски и мъжки аспекти. Затова е важно да помирим тези две страни в себе си, да станем интегрирани и да приемем взаимната си свързаност. Няма „женска работа“ и „мъжка работа“. Гледам към целостта независимо от пола.
Кои са най-подходящите практики, за да си възвърнем женската сила?
Освен другите, които споменах, е полезно да се свържеш с творческата енергия във всичките й аспекти – каквото и да правиш в ежедневието си. Да си постоянно обновяващ се, буден и гъвкав.
Помага, когато четеш поезия. Когато си близо до вода. Когато поканиш малко повече тишина в ежедневието си. Все полезни практики за подхранване на женската енергия. Да съумееш да пазиш, да съхраняваш – знание, спомени, чувства, тайни, сънища – твоите и на другите. Да познаеш езика на интуицията си и да му се доверяваш. Да се хармонизираш с природата, с циклите на луната, с всички сезони – те са в тялото ти, както стихиите, така и празнотата. Да се сприятелиш с тъмнината, с черното, да умееш да поддържаш тайнството и мистичното. Да си във връзка с по-голямото. Изкуството и духовните практики помагат.
Кои са най-честите женски грешки по отношение на мъжете?
Възлагането на огромни очаквания с надеждата да се появи Той и да ме спаси в моя живот. Вярването, че аз ще успея да го променя ( макар че никой друг преди мен не е успял). Мисленето, че мога да получа от Него онова, което не съм получила в детството си. Желанието да наложа привичките от моето семейство като по-верни и валидни, отколкото онези в семейството на партньора. Убеждението, че прошката означава край на миналото. И че „ако обичам силно“, той ще се върне/ промени/ поправи. Също, че бившите трябва да се мразят и че добрите отношения не включват конфронтация или конфликт. Все погрешни вярвания и вероятно изхождащи от моделите в нашето семейство. И най-вече в България: мисленето, че трябва да останем заедно заради децата!
Можем ли да се научим наистина да обичаме себе си и да си прощаваме?
Надявам се, че можем. Да прощаваме на себе си не означава да забравим за грешките си, а да се поучим от тях. Да ги трансформираме в сила за нещо добро, в мъдрост и стремеж към по-осъзнато съществуване. Жената често живее с насадена вина. Това е много токсично. Има нужда да се отърсим от нередната вина на всички Еви преди нас, на всички наши предци от женски пол, и да носим идентичността си на жени като корона. Ние сме лакмусът за света, проявяваме скрития потенциал.
А можем ли да се научим да поставяме граници?
Поставянето на граници изисква сила, себеуважение и смелостта да бъдеш малко повече сам. Граници с любов – това е умението да останеш свързан, докато заявиш какво е полезно за теб. Жените имат и допълнителна отговорност по отношение на границите – учат и децата си на тях. Да отбиеш едно дете навреме е подкрепа за целия му живот. Можем да се научим да поставяме граници, ако се научим как да се ценим.
http://www.artstherapyinstitute.bg
0888 88 53 06, info@artstherapyinstitute.bg
Адрес: бул. Витоша 65
0 Коментара